„Печалбата за един е загуба за друг.“

„Никога не съм се числил към тези, конто отричат, че имат власт. Още като млад член на Управителния съвет открито съм признавал това, предизвиквайки съжаление у моите тогавашни колеги. Разбира се, че притежаваме власт! Въпросът не е дали я притежаваме, а какво правим с нея. Прилагаме ли я със съзнание за голямата отговорност или не.“ Алфред Херхаузен

Тъй като на повечето банкери очевидно не им се удава да използват властта си с чувство на отговорност, в целия Западен свят междувременно се надига съпротива срещу банковата сфера.

През 2011 г. например се появи една нова международна организация за контрол на финансовите пазари. Тази независима не правителствена организация (НПО) се наричаше „Финансов страж“и действаше от Брюксел. Беше създадена на надпартиен принцип от депутати в Европейския парламент. „Новата организация трябва да играе ролята на противовес спрямо абсолютното господство на финансовото лоби на ниво Европейски съюз“ – заяви Свен Гиголд, евро депутат от Зелената партия и един от инициаторите, в интервю за германското издание на вестник „Файненшъл таймс“.

Гиголд е и сред съоснователите на заемащото критични позиции по отношение на глобализацията движение „Атака – Германия“ – една организация, която има френски произход и е в атакуваща (политическа) стойка против властовия монопол на банките: „Ние сме за един екологично ориентиран, солидарен и мирен световен икономически ред. Колосалните богатства на планетата трябва да бъдат разпределяни справедливо.“

През 2010 г. отново от Франция дойде инициативата Bankrun 2010, с която противниците на банковата система призоваваха за включване в едно „надбягване до банките“ на 7 декември 2010 г. се разиграва ситуация, при която голям брой хора едновременно изтеглят парите си от банките – действие, изправящо ги обикновено пред ужасни затруднения, а в най-лошия случай и пред неплатежоспособност. Това може да стане организирано, както е в конкретния пример, но най-често е резултат от страх, породен от остри икономически сътресения като борсови сривове.

Лице на въпросната акция, в която взеха участие десетки хиляди французи и германци, беше бившият професионален футболист Ерик Кантона, който с един видео клип от Интернет огласи мотото: „Революцията минава на бегом през банките“.

Вярно е, че инициативата не постави на колене банкерите, но във „вратарското поле“ на много финансови босове и политици беше усетен страх. За следващата 2011 г. също се планираха подобни акции.

Адвокатите на голям брой ощетени от банкери вложители в медийни фондове през декември 2010 г. подадоха жалби в Мюнхенския окръжен съд срещу десетина немски банки. Един товарен фургон достави в кутии за документи всички искови молби – почти 1100! – на 29 декември в Първа съдебна секция.

През същата година в Италия организацията за защита на потребителите „Кодаконс“ беше завела в Торино колективен съдебен иск против банките „Интеса Сан Паоло“ и „Уникредит“. „Кодаконс“ настояваше в него за минимум по един милиард евро обезщетение за вложителите от всеки от двата финансови института. Две други организации „Адусбеф“ и „Федерконсуматори“ – също съобщиха за подадени от тях групови жалби.

Много пътища могат да ни отведат до поставената цел, но т.нар. Bank Runs биха могли да имат смазващи последици за много, нищо неподозиращи банкови клиенти, а съдебните дела имат свойството да бъдат мъчително протяжни и твърде скъпи.

Най-ефективният начин да се отслаби влиянието на банкерите навярно се заключава в това, повече да не им се предоставят пари, които да управляват. Ако хората престанат да им поверяват своите средства и да вземат кредити от тях, това ще бъде най-простата и резултатна форма на съпротива.

Разбира се, властта на банките се засилва и когато се купуват техни акции. Като цяло борсовата спекулация с акции е игра, от която в исторически план винаги са печелили само шепа банкери. В едно интервю Джералд Челенте също отбелязва сполучливо, че: „На борсата се играе с белязани карти“.