„Парите са богът на нашето време, а Ротшилд е неговия пророк.“ Хайнрих Хайне, март 1841 г.

Фамилията Ротшилд. Ето че стигаме до точката, в която се пресичат нишките от всички проучвания по темата за Илюминати, Новия световен ред и манипулацията на капиталовия пазар и търговията със злато: фамилията Ротшилд. Първоначално митовете, витаещи около този род се считаха за преувеличени. Много от онова, което може да се прочете за него изглеждат абсурдно и съмнително. Така е и в момента. Затова нека се придържаме единствено към фактите и да избягваме спекулациите. Въпреки това удивлението ни стана „хронично“.

Резултатът е еднозначен: Ротшилд е най-могъщата, най-богатата и най-влиятелната фамилия в Западния свят. Членовете ѝ обаче почти никога не са обект на внимание в пресата или в публичното пространство. Те стоят много добре, прикрити на заден план и действат от дълбочина.

Ето какво пише за това Дерек Уилсън в своята биографична книга за Ротшилд: „Потайността е била и продължава да бъде отличителен белег на политическите ходове на фамилията. Нейните официални изявления по важни въпроси са много редки. Членовете й никога не се стремят към управленски постове в правителството. Дори когато в по-ново време някои от тях са станали депутати в парламентите в Лондон, Париж или Берлин, поведението им винаги е било насочено към това да не изпъкват. Но въпреки всичко са въздействали върху всяка важна точка от съответния дневен ред, отпускайки или отказвайки финансови средства, предлагайки дипломатически назначения на политици, влияейки върху одобрението на кандидати за висши чиновници и използвайки канализираните си връзки с онези важни личности, от които зависи изходът на гласуването.“

Според списание „Форбс“ най-богатите на света 691 души притежават общо едно „видимо“ (доказуемо) състояние от приблизително 2,2 трилиона долара (1 трилион е 1000 милиарда). „Невидимото“ състояние на клана Ротшилд се оценява на около 100 трилиона, а също толкова „невидимото“ богатство на клана Рокфелер на 11 трилиона. Съпоставена с тях класацията, оглавявана от Бил Гейтс и Уорън Бъфет с по 50 милиарда долара и подгласника им Карл Албрехт с 25,5 милиарда е само леко загатване за състоятелност. Независимо от това списъкът на „Форбс“, с десетте най-богати личности в света за 2011 г. например изглежда по следния начин: Карлос Слим Хелу (Мексико); Бил Гейтс (САЩ); Уорън Бъфет (САЩ); Бернар Арно (Франция); Лорънс Елисон (САЩ); Лакшми Митал (Индия); Амансио Ортега (Испания); Ейке Батиста (Бразилия); Мукеш Амбани (Индия); Кристи Уолтън (САЩ).

Как на практика е възможно фамилията Ротшилд да не фигурира нито в тази, нито в която и да е друга ранг листа на свръх богатите? Ами, такова е желанието ѝ! Колкото по-малко се задържа в полезрението на обществото, толкова по-свободно може да разполага с възможностите си. Всеки път, когато настъпват важни и мащабни събития, предизвикващи гнева на народа, други са тези, които по задължение подлагат глава под ударите му вместо клана Ротшилд и неговите съюзници.

Как успяват да го постигнат ли? Но нали списание „Форбс“ е тяхно, както и английската информационна агенция „Ройтерс“, която от своя страна е „доставчик“ на новини за всички останали европейски агенции? Ротшилдовци са собственици на почти всички медийни концерни в света, било то пряко или чрез скрито дялово участие. Иначе казано, те решават кой да бъде официално обявен за най-богатия човек на планетата. В нашия пример жребият явно се е паднал на Карлос Слим Хелу. Той надуто позира като „Богаташ № 1“ от лъскавите корици на списанията и това е неговият пропуск за клуба на истински богатите. Също както е станало с Бил Гейтс преди години.

Историята на Ротшилд. Майер Амшел Ротшилд, родоначалникът на легендарната династия, е роден на 23 февруари 1744 г. във Франкфурт на Майн и умира на 19 септември 1812 г. в град Майн. В своята книга „Жалкото протеже от остров Джекил“ Едвард Грифин дава някои подробности:

„Основите на въпросната династия са положени във Франкфурт, в средата на XVIII век от Майер Амшел Бауер, син на майстор златар. Майер постъпил като чиновник в банка „Опенхайм“ в Хановер, където по-късно е приет за младши съдружник. След смъртта на баща си той се връща във Франкфурт и поема ръководството на семейната търговия. Над входната врата на ателието привличала вниманието една червена табела с изобразен на нея орел. Майер променя името си от Бауер на Ротшилд („червена табела“) и добавя пет златни стрели в ноктите на орела, символизиращи петимата му синове. Възходът на фамилията Ротшилд започва, когато Майор се включва в обмяната на монети със занижено съдържание на ценен метал.“

През втората половина на XVIII век Майер Амшел Ротшилд печели доверието на принца на Хесен-Касел Уилям IX, който от своя страна е в родствени отношения с английската, датската и шведската кралски династии. След като постига успех като финансов съветник и кредитор на хесенския княз, той бързо се издига до консултант и личен банкер на европейските крале, в това число и до ранга на съветник в австрийския императорски двор.

„Фамилията на Ротшилд извадила по-силни карти от всички останали. Това се дължало на силния му търговски нюх и на необикновените качества на неговите петима синове, конто без изключение станали специалисти по финансовите въпроси. Когато пораснали и овладели магията да превръщат дълговете в пари, те прекрачили отвъд ограничените възможности на Франкфурт и се заели с активна дейност във финансовите центрове на Европа и далечните части на цивилизования свят.“

През 1817 г. австрийският император Франц I посвещава посмъртно Ротшилд в благороднически сан в знак на признание за личния му принос. Неговите синове, които вече носели титлата „фрайхер“ (съответстваща на „барон“), продължават мисията на живота му и разширяват семейната империя:

Братята Ротшилд. „През първата половина на XIX век братята осъществяват важни финансови транзакции за правителствата на Англия, Франция, Прусия, Австрия, Белгия, Испания, кралство Неапол, Португалия, Бразилия, различни германски княжества и голям брой други по-малки държави.“

Сега Неапол се споменава повече във връзка с мафията, но по онова време е бил сърцето на Италия. В Казерта, близо до Неапол, се намира лятната резиденция на неаполитанските крале. Сградата в бароков стил и до днес е един от най-големите дворци в света.

Оттам „Кредитно-спомагателна банка Ротшилд & Синове“ финансира и управлява както Неапол и Сицилия, така също Ватикана и херцогствата Парма и Тоскана. Ето какво пише още Грифин:

„Те стават лични банкери на голям брой европейски короновани глави. С помощта на доверени хора инвестират в пазарите на Съединените щати, Индия, Куба и Австралия. Кредитират Сесил Роудс и му помагат да придобие монополни права над диамантените залежи в Южна Африка. Дяловото им участие в компанията „Де Беерс“ продължава и до ден-днешен.“

Завещанието. В своето завещание Майер Амшел поставя задължителното условие, че на всички членове на фамилията се забранява когато и да било да водят съдебни дела един срещу друг заради имуществени спорове, за да не се даде никога възможност на обществото да добие представа за богатствата на рода Ротшилд. Една добре обмислена и умна крачка на „самородния“ милиардер, който би могъл да бъде наречен „Бил Гейтс на XVIII век“.

На второ място Амшел нарежда наследниците му да сключват бракове само в рамките на рода до първи и втори братовчеди, за да не излиза състоянието и тайната за начина на неговото увеличаване извън кръвната линия.

Тъй като те много бързо стават собственици на банки във всички страни на света и имат отлични връзки с монарсите, влиянието на името Ротшилд в политическата и финансовата сфера нараствало много по-бързо, отколкото някой изобщо можел да си представи или да осъзнае. Не минало много време и всеки владетел, който искал да води война, се оказвал зависим от парите на фамилията, а чрез тях и от нейното съгласие. Постоянните войни в Европа предлагали невероятни възможности за печалба. Трябвало само остро не достигащите стоки от първа необходимост да бъдат прекарани през фронтовите линии.

Финансиране на конфликти. Ротшилдовци често пъти финансирали и двете страни в даден конфликт и били известни със своите политически връзки и власт. Затова, както и самият Хайнрих Хайне потвърждава, че е бил достатъчен само един поглед към червения герб върху някоя кожена чанта, карета или корабен флаг, за да пропуснат контролните постове единичен куриер или цял товар стоки в която и да е посока. Този имунитет им дал възможност да се закрепят като постоянен фактор на процъфтяващия черен пазар за памук, вълна, тютюн, кафе, захар и синя индигова боя. Членовете на фамилията минавали без всякакви спънки през границите на цяла Европа.

„Тази протекция е част от косвените привилегии, които носели далеч по-големи печалби, отколкото лихвите върху някой правителствен заем. Общовалидно правило е, че това, което един човек губи, отива като придобивка при друг. Дори най-благоразположените биографи признават, че в продължение на повече от две столетия династията Ротшилд е прибирала зашеметяващи печалби от войни и икономически кризи, дори когато при същите условия останалите са търпели колосални загуби.“

И така, от средата на XIX век фамилията Ротшилд вече е фактор, решаващ въпросите на войната и мира, а в крайна сметка и това кой да бъде победител. На всеки, изправил се срещу властта ѝ, се налагало да понесе суровостта на последствията. Наполеон Бонапарт например, който донесъл законност и ред на потъналата в след революционен хаос Франция, поискал да освободи страната си от тежестта на дълговете и се противопоставил на международните банкери, чието седалище било в Лондонското сити. Съображенията на Наполеон били: „Парите нямат отечество. Финансистите са лишени от патриотизъм и почтеност, техният единствен стремеж е печалбата.“

Той не желаел да воюва повече и да взема нови кредити. Целял икономическа стабилност и не искал банкерите да му нареждат как да управлява държавата. Затова основал една независима Френска национална банка, която лично оглавил. Но кланът Ротшилд знаел, че без заем Наполеон едва ли би издържал в евентуална война. Следователно, за да бъде поставен той на колене, имало спешна нужда от нова война. Бонапарт обаче, бил хитра лисица и продава обширни територии, от които Франция и без това няма нужда. Срещу три милиона фунта американците получават от него едно огромно блато, носещо името Луизиана.

Сега вече Франция разполагала с достатъчно пари, а банкерите останали с пръст в устата. Но те не отслабили хватката си, бойкотирали всички мирни преговори с Наполеон и за финал му предложили заедно с Англия да нападне Америка. За награда били готови да му дадат титлата „Крал на Америка“. Той обаче твърдо се противопоставил и успял междувременно да прозре целия набор от капани и подвеждащите уловки на банкерите. Важно е да спрем за малко погледа си върху този епизод от историята, защото той помага да се разбере онова, което Грифин нарича „формулата на Ротшилд“.

Наборът от капани на банкерите. „Наполеон трябвало да бъде унищожен, независимо на каква цена. За да стане това възможно, „Банк ъв Ингланд“ отпечатва за правителството чудовищно количество нови книжни пари, с които то да бъде в състояние да финансира една внушителна по мащаби армия. От кралството течал непресекващ поток от злато за покриване нуждите на армиите на Русия, Прусия и Австрия. Разходите за войната отново станали препъни-камък за стопанството, а обикновените хорица плащали „сметката“, без да имат и най-малката представа, че е чужда.“

Кланът Ротшилд и неговите съюзници излезли победители във войната. Наполеон е изпратен в изгнание и унизен. На трона се качва Людовик XVIII, който изпълнява всички нареждания на банкерите. Но само година по-късно Наполеон се завръща, извършвайки безкръвен преврат.

Само че този път той нямал никакъв друг избор освен да се споразумее с банките и да вземе кредит от над 5 милиона британски лири – пари, които му били необходими за отбрана във войната с Англия. Същите банки финансират и англичаните, но понеже фамилията Ротшилд им е предоставила не само умопомрачителни количества злато, а е поставила под заповедите на главно командващия лорд Уелингтън и своята служба от частни куриери и шпиони, те спечелили войната в решаващата битка при Ватерло. По този начин се избавили окончателно от Наполеон. Фамилията си възвърнала контрола над Франция, прибирайки в касите си огромни суми допълнителни печалби от плащанията по дълговете на двете държави и от новите монополни права и привилегии, с които те гарантирали кредитите си „по принуда на обстоятелствата“.

Но това не било достатъчно. Още преди светът да узнае какъв е изходът от сражението в ранното утро на 20 юни 1815 г. Натан Ротшилд разбрал в Лондон от своя агент Ротуърт за победата на Англия. Ротуър дошъл направо от бойното поле, пътувайки първо на кон, а след това на кораб, за да докладва на Ротшилд. Натан бързо отишъл на борсата и седнал на мястото си, както правел всеки ден. Тъй като за неговата роля във войната, за тайните му шпиони и агенти знаели немалко хора, всички очаквали да научат от него дали тя е свършила и кой е победил. Но той мълчал. С дълбоко смущение и изненада върху лицето започнал да продава своите консулски акции, създавайки по този начин измамното впечатление, че Англия е загубила войната. Мълвата се разпространява със скоростта на степен пожар: „Ротшилд продава. Уелингтън е победен при Ватерло!“ Преобладаващата част от акционерите изпаднали в паника, че ще изгубят всичко и се втурнали да продават акциите си, защото в случай на поражение английските държавни ценни книжа щели да се обезценят. Само за броени часове стойността на облигациите паднала с 95%. Тогава на гишетата за заявки и плащания дузина агенти на Ротшилд изкупили всички акции от емисията „Консул“ на цената на обикновен сандвич. След още няколко часа истината официално е оповестена – Англия е спечелила! А заедно с нея и фамилията Ротшилд.

Смята се, че през 1850 г. Джеймс Ротшилд, който завладял Америка за целите на клана, е разполагал с доход от 40 милиона долара, едно невъобразимо голямо богатство за онова време. Той наредил в един селски имот на 30 километра от вратите на Париж да му бъде построена провинциална резиденция. Видът на замъка накарал крал Вилхелм I да пребледнее и да въздъхне: „Кралете не са в състояние да си позволят подобно нещо. Това може да е собственост само на някой Ротшилд.“

Вложения в най-печелившия бизнес. Ако до момента тежестта в интересите на фамилията падала върху търговията със злато и отпускането на кредити, сега вече членовете ѝ започват да правят чувствителни вложения в железопътни компании, най-печелившия бизнес на онази епоха. Продължили с придобиването на сериозни акционерски дялове в различни минни и рудодобивни предприятия, а по-късно и в петролни концерни. В средата на XIX век те вече са признати за най-богатата фамилия в света, но нямали намерение да се задоволят само с това, да притежават богатство и могъщество. Искали нещо повече, своя собствена държава! И щели да я имат: Израел.

През 1910 г. Алберт Соломон Анселм, барон фон Ротшилд, чието състояние се оценявало на един милиард крони, бил считан за най-богатия европеец. В списъка на притежанията на виенския клон на банкерския род Ротшилд влизали три двореца във Виена, замъците в Лангау, Енцесфелд, Шилерсдорф, Бенешау, Райхенау, а също и замъка „Ротшилд“ във Вайдхофен на река Ибс. Към тях се добавяли и огромни поземлени владения. Спазвайки обвързващите условия от завещанието на своя дядо, през 1876 г. той се оженил за братовчедка си Бетина Каролина де Ротшилд (1858-1892), дъщеря на Алфонс Джеймс де Ротшилд.

Освен безбройните замъци, дворци, резиденции, търговски къщи и земеделски имоти в Европа и Новия свят през XIX век кланът е собственик и на най-ценните колекции от произведения на изкуството за тогавашната епоха. Допълвали ги най-големите и реномирани винарски изби като шато „Мутон-Ротшилд“ в Бордо.

Фамилията Ротшилд вече имала банкови представителства във всички политически важни държави и още по онова време за нея се знаело, че разполага с най-солидните златни резерви в света. В подземните трезори на нейните банки, на първо място в Лондон, със сигурност отлежавали хиляди тонове злато. Благодарение на обстоятелството, че в периода от 1919 г. до 2004 г. Златният фиксинг, тоест определянето на световната цена на жълтия метал, е монопол на „Н. М. Ротшилд & Синове“ в Лондон, тя, естествено, винаги била наясно как ще се променят котировките и можела да купува и продава своевременно, извличайки печалба от всяко помръдване на курса.

Основаване на Федералния резерв и създаване на държавата Израел. През последните 200 години никой не е бил в състояние да се мери по богатство с клана Ротшилд и въпреки загубените по време на двете световни войни няколко замъка и поземлени владения през XX век той с гаранция не е станал по-беден, противно на всички затрогващи уверения на членовете му. Тъкмо обратното! С основаването на Федералния резерв през 1913 г. и създаването на държавата Израел, с финансирането на двете световни войни и с помощта на неолиберализма и глобализацията те само още повече са увеличили своето невъобразимо голямо състояние и власт, чиито измерения остават сякаш недосегаеми за ума. Конгломератът от техни компании и акционерни дялове в търговски предприятия е толкова сложен и преплетен, че е чудно как успяват да не изпускат нещата от полезрението си.

Носещите името Ротшилд са известни като банкери, меценати на изкуството, винопроизводители и филантропи, последния етикет си поставят те лично с особено голямо удоволствие. Дори журналисти, на които се е удавало частично да разнищят плетеницата от фирми на наследниците на Майер Амшел и са стигали до извода, че по всяка вероятност Ротшилд е най-богатата фамилия на света, не пестят сили да изтъкват, че влиянието на клана може да е толкова силно, колкото се твърди. Непрекъснато и все по-често се споменава понятието „теория на конспирацията“.

Причината за това е страх! Страх от последствията, които могат да се стоварят, ако някой кръстоса шпага с най-богатата кръвна линия на планетата, но страх и от неизбежността, на признанието, че човек е слаб и безпомощен, оставен да зависи“ от волята ѝ. Защото, ако се опрем на истинността на всичко, което излагаме тук, това би означавало, че ще трябва да изхвърлим от съзнанието си наученото в училище и без изключение онова, което медиите и политиците се опитват да ни втълпят. Да пренаредим нашата цялостна представа за света.

Това плаши много хора. Важно е да се пише за тези неща, понеже живеем във време на дълбок духовен, психически и политически прелом и е по-лесно да предадем на бъдещето желаните очертания, когато познаваме фактите от миналото и настоящето.

През 1882 г. Едмонд Джеймс де Ротшилд (1845-1932) започва да купува парцели земя в Палестина. Той подпомага основаването на селищата Зихрон Я’аков и Ришон ле Цион,превръщайки се в един от най-активните поддръжници и кредитори на ционизма. През 1889 г. Едмонд де Ротшилд прехвърля собствеността си върху 25000 хектара палестинска обработваема земя заедно с намиращите се на нея селища на Еврейската колонистка асоциация. През 80-те години на XIX век той оказва финансова помощ на голям брой руски емигранти да се заселят в Палестина. Въпреки това той не се е ползвал с безусловното одобрение на заселниците, както личи от статията във в. „Джерусалем пост“ от 26 ноември 2010 г., озаглавена „Ротшилдовият Израел“:

„Както обикновено баронът не срещнал безгранична любов от страна на всички онези, на които бил помогнал. Имало някои, които били на мнение, че за страничен наблюдател той прекалено много се бърка в ежедневието на новото селище, налагайки на жителите му своите схващания, методи и решения във всичко. Но на практика агенти на барона са били негови представители на място и са опитвали с желязна ръка да държат в подчинение първите пионери, което често е правило живота им ненужно тежък.“

По-късно през 1924 г. Едмонд Джеймс де Ротшилд регистрира и Палестинска еврейска колонистка асоциация, която на свой ред получава повече от 500 квадратни километра земя в Палестина, територия два пъти по-голяма от Франкфурт на Майн. Между 1887 г. и 1925 г. Едмонд предприема общо пет пътувания до Палестина, за да види лично как се развиват неговите ционистки „колонии“. Смята се, че за своите начинания той е похарчил повече от 50 милиона долара.

Понятието „ционизъм“ е използвано за първи път през 1893 г. от Натан Бирнбаум, но за създател на ционистката идеология се счита унгарецът Теодор Херцел. Причината е в неговата, излязла през 1896 г. книга „Еврейската държава“, в която той огласява идеята, че най-доброто средство за борба с „антисемитизма“ е основаването на еврейска държава. Неговото мнение е, че най-подходящото място за практическа реализация е Палестина.

За Едмонд Джеймс де Ротшилд идеята за собствена държава явно също е била примамлива, тъй като би могъл да я моделира според собствените си виждания. А може би едно такова „притежание“ е щяло да бъде потенциално обвързано и с данъчни привилегии? Най-малкото се е откривала възможност да си издигне паметник. Затова той подкрепил ционистите. Днес името на Едмонд де Ротшилд и други членове на фамилията носят булевард „Ротшилд“ в Тел Авив, както и голям брой сгради, институции, фондации, училища, болници, галерии и музеи в целия Израел.

Първата световна война едва ли е щяла да се превърне в исторически факт без съдействието на едрите банки, понеже те са отпускали кредитите за нея. „Джей Пи Морган“ е финансирала въоръжаването на Англия и Франция, а кланът Ротшилд е почти сигурно, че е дал средствата за Германия и Австрия. Но тъй като Морган и Ротшилд са били тясно обвързани помежду си най-малкото от съвместното основаване на Федералния резерв през 1913 г., може да се каже, че те заедно са кредитирали всички участващи страни.

Когато в края на 1916 г. Първата световна война е почти приключила, защото вече ставало ясно, че Германия печели, ционистите тайно предложили на Англия да вкарат на нейна страна Съединените щати в „играта“, което щяло да означава ново раздаване на картите. В замяна те поискали Палестина, за да изградят там своя самостоятелна държава.

Англичаните явно са се съгласили, тъй като Декларацията Балфур от 1917 г. не само потвърждава въпросното тайно споразумение, но и посочва фамилията Ротшилд за облагодетелствана страна по съответно изготвения договор, на която трябва да бъде предоставена „собствена държава“ Израел. Това споразумение между британското правителство и Даиънел Уолтър Ротшилд е било формулирано в доста високопарен стил, за да не бъде лесноразбираемо за непосветени, но все пак съдържанието е недвусмислено:

„Драги лорд Ротшилд,

За мен е голямо удоволствие от името на правителството на Негово Величество да направя Ваше достояние следната декларация на благоразположение към евреиско-ционистките стремления, която беше разгледана и одобрена от Кабинета:

„Правителството на Негово Величество гледа благосклонно на създаването в Палестина на национален дом за еврейския народ и ще направи всичко по силите си, за да улесни постигането на тази цел, при което, и нека това бъде разбрано ясно, няма да бъде предприето нищо в ущърб на гражданските и религиозните права на съществуващите нееврейски общности в Палестина или правата и политическия статут на евреите в която и да било друга страна.“

Ще Ви бъда признателен, ако доведете тази декларация до знанието на Световната ционистка организация.

Предано Ваш: Aртър Балфур“

Приблизително от 1910 г. Дж. П. Морган имал вече контрол над най-важните печатни издания в САЩ, а президентът Уилсън искал да бъде преизбран, в което едва ли щял да успее без подкрепата на могъщите банкери. Следователно за банковия картел не представлявало особена трудност да осигурят намесата на Съединените щати във войната.

Благодарение участието на американската армия съюзените Франция, Русия и Англия малко по-късно печелят Първата световна война с енергични широко мащабни действия. Англия получава като протекторат Палестина, която дотогава е турско владение. Надига се голяма еврейска емигрантска вълна и започва строежът на много селища и градове. През 1948 г., след като Съюзниците отново с американска помощ спечелват и Втората световна война, най-накрая официално е обявено създаването на държавата Израел.

Най-големият син на Едмонд Джеймс-Арманд де Ротшилди съпругата му Дороти продължават неговата кауза. Те даряват 16 милиона израелски фунта за построяването на нова сграда за израелския парламент (Кнесета) и със собствени средства плащат изграждането на Върховния съд на Израел.

Едмонд Джеймс де Ротшилд и неговата жена Аделхайд първоначално са погребани в парижкото гробище „Пер Лашез“, а през 1954 г. се състои окончателното им погребение с държавна церемония близо до град Бинямина в Израел на хълма Ралгат ха Надив („Хълма на благодетеля“).

Всички самостоятелни клонове на фамилията Ротшилд са преплетени помежду си. През XIX век те са били основно установени във Франция, Австрия, Германия, Англия, Италия, Испания и Австралия. Но непрекъснато са никнели нови разклонения на рода и са били изграждани фамилни резиденции във всички части на света, включително Азия, Северна и Южна Америка.

Кланът и до днес стриктно се придържа към създаването на потомство в условията на близка кръвна връзка („вътрешно родово размножаване“), тъй като това е най-сигурния начин да се гарантира лоялност към семейството, предотвратяване изтичането на пари извън него и опазване на тайните му. През 1865 г. например Евелина де Ротшилд се омъжила за своя братовчед Фердинанд Джеймс фон Ротшилд, след като преди време майка ѝ Шарлоте фон Ротшилд на свой ред се била венчала за братовчед си барон Дайънел де Ротшилд. Барон Вилхелм Карл фон Ротшилд бил женен за своята братовчедка Матилде фон Ротшилд, а пък братовчед му барон Майер Карл фон Ротшилд сключва брак с друга братовчедка Луизе Майер фон Ротшилд. Списъкът може да продължи до безкрайност.