„Различни птици в едно ято не летят.“

“И в онова време ще се повдигне Михаил великият княз, стоящият откъм синовете на твоите люде; и ще бъде време на скръб, каквато никога не е бивала, откакто е народ станал до онова време; и в онова време ще се отърват твоите люде, всеки, който се намери писан в книгата”.

Когато третата ангелска вест приключи, благодатта не се застъпва повече за виновните жители на земята. Божият народ е свършил делото си. Получил е “късния дъжд”, “освежителните времена от лицето на Господа” и е подготвен за часа на изпитанието, който е точно пред него. Ангели забързано летят между земята и небето. Един ангел, завръщащ се от земята, съобщава, че е приключил делото си; последната проба над света е направена и верните на Божествените предписания са получили “печата на Живия Бог”. Тогава Исус преустановява ходатайствената служба в небесното светилище. Вдига ръце и казва с висок глас: “Свърши се!”. Цялото множество ангели свалят короните си, когато обявява тържествено: “Който е нечист, нека бъде и занапред нечист; и праведният нека върши и занапред правда, и светият нека бъде и занапред свят”. Всеки случай е разгледан и решен за живот или за смърт. Христос е извършил изкуплението на Своя народ и е заличил греховете му. Броят на поданиците Му е попълнен; “царството и владичеството и величието на царствата, които са под цялото небе”, скоро ще бъдат дадени на наследниците на спасението и Исус ще царува като Цар на царете и Господ на господарите.

Когато Исус напуска светилището, тъмнина покрива жителите на земята. През това ужасно време праведните трябва да живеят без застъпник пред очите на един свят Бог. Силата, задържала досега влиянието на Сатана над непокаяните, е отстранена и злият ги завладява окончателно. Божието дълго търпение е свършило. Светът е отблъснал Неговата милост, пренебрегнал е Неговата любов и е потъпкал закона Му. Неправедните са преминали границите на своето благодатно време; Божият Дух, на Когото постоянно са се съпротивлявали, най-после се е оттеглил от тях. Не закриляни повече от Божествената благодат, те са без защита пред лукавия враг. Тогава Сатана ще тласне жителите на земята в последна голяма скръб. Когато Божиите ангели спрат да обуздават свирепите ветрове на човешките страсти, всички елементи на борба ще бъдат пуснати на свобода. Целият свят ще бъде въвлечен в гибел, много по-страшна от сполетялата древния Ерусалим.

Един-единствен ангел погуби всички египетски първородни и страната се изпълни със скръб и ридания. Когато Давид съгреши срещу Бога, като изброи народа, един ангел причини ужасното опустошение – наказание за неговия грях. Същата разрушителна сила, която е възможно да бъде приложена от светите ангели по Божията заповед, ще бъде приложена и от злите ангели, когато Той допусне това. Сега силите са в готовност и чакат само Божието позволение, за да започнат повсеместно опустошение.

Почитащите Божия закон са обвинени, че са предизвикали нещастията в света, че са причина за ужасните конвулсии, разтърсващи природата, и за борбите и кръвопролитията сред хората, изпълващи земята със страдания. Силата, придружаваща последното предупреждение, е вбесила неправедните. Пламналият им гняв е насочен срещу всички, приели вестта, и Сатана ще възбуди духа на омраза и преследване с още по-голяма сила.

Нито народ, нито свещеници узнаха, когато Божието присъствие се оттегли от еврейската нация. Макар че се намираха под властта на Сатана и бяха управлявани от най-ужасни и отвратителни страсти, все още се смятаха за Божии избраници. Службите в храма продължаваха; жертвите се принасяха върху осквернените олтари; Божественото благословение се призоваваше ежедневно за народ, виновен за кръвта на скъпия Божи Син; кроеше се погубването на Неговите служители и апостоли. Така и, когато в светилището бъде произнесено неотменимото решение и участта на света бъде определена завинаги, жителите на земята няма да знаят. Народ, от когото Божият Дух се е оттеглил окончателно, ще продължава да спазва религиозните форми; и сатанинската страст, с която князът на този свят го вдъхновява да изпълнява неговите злобни и гибелни намерения, ще се оприличава на ревностна дейност за Бога.

Тъй като съботата е станала специален предмет на спор и борба в цялото християнство и религиозните и светските власти са се обединили в налагане на неделята, упоритото неподчинение на едно нищожно малцинство ще стане повод за всеобщо проклятие и ненавист. Ще се подчертава, че застаналите малцина срещу нареждането на църквата и на държавата не трябва повече да бъдат толерирани; че е по-добре да пострадат те, отколкото цели нации да бъдат тласнати към смут и беззаконие. Същият аргумент бе представен преди хиляда и осемстотин години и срещу Христос от управляващите по Негово време “началници народни”. “…за вас е по-добре – бе казал хитрият Каяф – един човек да умре за людете, а не да загине целият народ”. Този довод ще изглежда решаващ и накрая ще бъде издаден указ срещу всички, освещаващи съботата според четвъртата заповед. Указът постановява най-строгото им наказание и дава на народа свободата да ги убива след известно време. Както е постъпвал католицизмът в Стария свят, така ще постъпва и отстъпилият протестантизъм в Новия свят спрямо изпълняващите всичките Божии заповеди.

Когато Сатана обвинява Божия народ в грехове, Господ му позволява да изпита до краен предел доверието им в Бога, вярата и издръжливостта им. Погледнат ли на миналото, надеждите им потъват, защото в целия си живот откриват съвсем малко добро. Те напълно съзнават своята слабост и не достойнство. Сатана се стреми да ги ужаси с мисълта, че техните случаи са безнадеждни, че петното на безчестието им не може да бъде измито никога. Надява се да унищожи вярата им, за да отстъпят пред изкушенията му и да се откажат от верността си към Бога.

Сатана подвежда много хора да вярват, че Бог не обръща особено внимание на грешките в дребните неща от живота. Но Господ показва чрез отношението си към Яков, че в никакъв случай няма да одобрява или да толерира злото. Всички, които се стремят да извинят или да укрият греховете си и ги оставят не изповядани и непростени в небесните книги, ще бъдат победени от Сатана. Колкото по-силно подчертават религиозността и колкото по-високопоставени са, толкова по-ниско ще бъде оценено тяхното поведение от Бога и толкова по-сигурна е победата на големия им противник. Всички, отлагащи приготовлението си за Божия ден, няма да успеят да го сторят нито във времето на скръбта, нито когато и да било. Краят на всички такива хора е безнадежден.

Бог не желае да отхвърли измамените, изкушените и подведените да съгрешат, но обърнали се с истинско разкаяние към Него. Докато Сатана се опитва да ги унищожи, Бог ще изпраща ангелите Си да ги утешават и закрилят. Сатана напада бурно и решително, измамите му са страшни, но окото на Господа бди над Неговите верни и ушите Му слушат техните викове. Скръбта им е голяма, пламъците на огнената пещ още малко и ще ги погълнат; но Този, Който пречиства, ще ги извади от огъня като чисто злато. Божията любов през периода на най-тежкото им изпитание е също така силна и нежна, както и в дните на най-слънчевото им благополучие. Но е нужно да бъдат поставени в огнената пещ, земното в тях трябва да бъде изгорено, за да могат да отразяват съвършено Христовия образ.

Сега, докато великият Първосвещеник извършва умилостивение за нас, ние трябва да се стремим към съвършенството на Христос. Нашият Спасител не отстъпи на изкушението даже и в мисълта си. Сатана намира места в човешките сърца, където може да стъпи и да се закрепи. Това е например поддържането на някоя греховна наклонност, чрез която изкушенията му могат да ни завладеят. Сатана не можа да намери в Божия Син нищо, което да му даде възможност да го победи. Той бе опазил заповедите на Своя Отец и нямаше нито един грях, от който Сатана да се възползва. Това трябва да бъде състоянието на онези, които ще устоят във времето на скръбта.