„Справедливостта е основа на държавата.“

Знае ли Борисов, как се управлява държава? Бойко Борисов е вторият най-дълго управлявал министър-председател в съвременната история на България. Уменията и стилът му на управление са обект на дългогодишни обществени и политически дебати, като оценките за тях варират от успешни до силно критични.

Позитивни възприятия и успехи.

Привържениците на Борисов и ПП ГЕРБ изтъкват следните силни страни в неговото управление:

– Инфраструктурно развитие: Фокус върху изграждането на магистрали (като „Тракия“ Струма“ и „Хемус“), метрото в София и обновяване на градската среда.

– Политическа стабилност: Дългите му мандати осигуриха предвидимост и бяха оценени положително от европейските партньори за запазване на финансовата стабилност.

– Умение за комуникация: Успява да спечели доверието на широки слоеве от населението чрез неформален стил на общуване и директен контакт с избирателите.

Критики и пропуски.

Опонентите му, анализатори и протестиращи през годините посочват съществени проблеми:

– Концентрация на власт и липса на реформи: Често е обвиняван, че води политика на отлагане на дълбоки институционални реформи (в правосъдието, здравеопазването и образованието) с цел запазване на електоралното спокойствие.

– Корупция и върховенство на правото: Критикуван е за проблеми с корупцията, свободата на медиите и начина на разпределение на обществените поръчки, което доведе до масови антиправителствени протести през 2020 г.

– Кабинетни рокади: Сменял е министри и е разпускал кабинети по време на мандатите си с цел овладяване на политическото напрежение.

Перспективи за управление.

1. Глобална стратегическа цел. Построяване на планетата Земя на световен ред на принципите на Концепцията за Обществена Безопасност (КОБ). Хората, народите, страните трябва да живеят дружно и щастливо, в мир и съгласие, без войни и кризи. Устойчивото развитие на Човечеството трябва да се осъществява в такова жизнеустройство, което отговаря на Законите на Природата, Законите на Неосферата, Космическите Закони, Замисъла на Твореца, тоест трябва да бъде устремено към Богодържавие. („… Да бъде Твоята воля както на небето, тъй и на Земята“. Евангелие от Мат. 6.10.) Световният ред „РАЗДЕЛЯЙ И ВЛАДЕЙ!“ да бъде заменен със световния ред „СЪЕДИНЯВАЙ И СЪЗИДАВАЙ“!

2. Стратегическа цел. Да се изведе страната из под властта на несправедливата концепция на управление, неволническата тълпо – „елитарна“ концепция на жизнеустройство. Да се измени с възможно по-малки страдания за народа курса на развитие на държавата на свой собствен замисъл на жизнеустройство, на своя собствена справедлива концепция за управление на страната. Да се построи такава страна, която да е Социална, Съборна и Справедлива държава и такова общество, в което всички хора ще живеят дружно и щастливо, в мир, съгласие и в достатък. За това, какво е „събор“ стана дума по-рано, а що е това „социална“ ще бъде разкрито в по-сетне.

3. Близки цели.

1. Да се подготви и сформира такава социална база – хора, които знаят, разбират основните положения в КОБ и са способни да ги донесат до представите на всички слоеве от населението във всички региони на страната и зад граница. Хората трябва да знаят, какво става в действителност, осъзнато да вземат решения и да действат, изхождайки от истинското положение на нещата.

2. Да се подготви кадрова база управленци на основата на КОБ за решение на задачите на самоуправлението от местно, районно, градско, регионално, държавно и глобално ниво на значимост. Кадрите решават всичко! Ние живеем лошо не само затова, че лошо работим, но преди всичко затова, че нас лошо ни управляват. Днешния управленчески корпус на страната не знае даже основите на теорията за управление.

3. Концепцията за Обществена Безопасност и нейната основа – Достатъчно Обща Теория за Управление (ДОТУ) преди всичко, са насочени към повишаване качеството на управление на всички процеси, в това число и социалните. Организацията на процеса на усвояване основите на ДОТУ, нейния понятен и терминологичен апарат ще позволи да се сформира в нашето общество нов корпус управленци и без революционни сътресения да се изведе цялото общество в ново информационно състояние, съответстващо на новата логика на жизнено (социално) поведение на хората.

4. Това ще позволи на обществото да реши задачите във всички сфери на неговата жизнена дейност, ще обезпечи на всички хора на труда достоен живот и ще им върне загубената увереност в утрешния ден. Това също така ще даде възможност да се снеме заплахата от глад, да се повиши продоволствената безопасност на обществото, да се обезпечат за всички нуждаещи се необходимите за живот продоволствие, съществено да се повишат пенсиите на конкретни категории, например инвалидите от детство, да се ликвидира безпризорността, да се вкара ред в детските градини, да се увеличи значително способността за раждане на деца и да се повиши възможността за общуване на хората помежду им чрез изменение цените на превозите, телефон, битови услуги и т.н.

5. Концепцията за Обществена Безопасност ще позволи да се въведе обществото на страната и целия народно стопански комплекс в режим устойчиво самоуправление по предсказуемост. Думата „предсказуемост“ рязко се отличава с разбирането за „устойчивост“, дадено в КОБ, от всички останали „учения и теории за устойчивост“.

Програмни задачи.

Глобалните, стратегически и най-близки цели, поставени от програмните задачи, могат да бъдат достигнати по пътя на претворяване в живота на следните фундаментални положения в Концепцията за Обществена Безопасност или, иначе казано, решението на следните задачи:

Програмни задачи.

1. Поемане на отговорност за решаване на всички задачи.

2. Даване знания на народа. Демокрация – това е народовластие. Власт – това е управление, а това изисква определени знания.

3. Да станат Човеци. Да се формира у хората човешки тип психика.

4. Да бъдат здрави. Целенасочено да се укрепва здравето на хората.

5. Да се съединят науката и религията. Обединителната идея – в признаването на Бога като над светска реалност.

6. Да се възпитава дружба на народите.

7. Да се утвърждава нравственост, да се формира култура на обществото на бъдещето.

8. Да се установи справедливост и равнопоставеност.

9. Да се обезпечат Естествените потребности на хората. Да се пресекат противоестествените.

10. Да се внесе яснота в разбирането за собственост. Собственост – това е правото на управление. Правото се определя от концепцията на управление. Концепцията КОБ – това е концепция на самоуправление.

11. Да се унищожи лихварството.

12. Да се замени долара и еврото с енерговалута. Да се направи външната търговия монопол на държавата.

13. Да се осъществява пазарна икономика по план.

14. Да се снижават цените. Да се повишават заплатите.

15. Да се заплаща достойно труда на хората.

16. Да се установи отговорност на управленците за качеството на техния труд. Кадровата политика да се осъществява чрез внедряване на ДОТУ.

17. Да се обезпечи работа за всички.

18. Да се унищожи причината за престъпността.

19. Да се обезпечи безопасност на страната и всеки човек в страната.

20. Да се възстанови продоволствената безопасност на държавата.

21. Да се опазва природата, да се охранява заобикалящата среда.

22. Да се провежда собствена глобална политика.

Ще разкрием тези задачи, всяка поотделно, по-подробно.

1. Поемане на отговорността върху себе си.

Всички днес съществуващи в страната партии и политици предпочитат да обсъждат множеството частни проблеми и да разсъждават по такъв начин, че отговорността да пада върху отделни изпълнители, но не на партията. Всички днес съществуващи партии и „лидери“ се явяват марионетки на глобализаторите – зареждащи библейската концепция на управление. Именно с помощта на такива „лидери“ и „вождове“ и тече разрушението на държавата. Но в условията на глобализация нито един частен проблем няма да бъде решен, ако не се измени стратегията на глобализация. Но за това някой трябва да вземе цялата пълнота на отговорност за решение на такава задача.

КОБ предвижда за всички хора в нашата страна и на планетата, че в държавата има своя Концептуална власт, своя концепция за управление, свой справедлив замисъл на жизнеустройство и че КОБ поема върху себе си отговорността за претворяване на този замисъл в живота.

2. Даване знания на Народа.

Да се осигури неограничен достъп до знания на всички нива и всички членове на обществото, независимо от социалния произход, националност и вероизповедание. Само това може да обезпечи устойчиво управление и самоуправление в обществото на всички процеси, протичащи в качествено новото информационно състояние.

Устойчивото развитие е в народовластието! Народовластието не е в демократическите изборни процедури. Властта – това не е длъжност на министъра или президента, това не са табелките на вратите на техните кабинети. Властта – това е реализуемата на практика способност да се управляват хората и процесите, протичащи в обществото. А да се реализира тази способност в съвременния свят може само владеейки съответстващите знания.

Всеки смята, че според степента на своето знание и разбиране той „работи за себе си“. Но не всеки знае, че според степента на своето незнание и неразбиране той работи за онзи, който знае и разбира повече от него.

„Знанието е власт!“ И, ако демокрацията, за която всички така много говорят, предполага „Власт на народа!“, то трябва да дава „Знания на народа!“

Тази задача е многостранна и тя предвижда осъществяването на цял комплекс мероприятия в науката и системата на образованието. КОБ има такава разгърната комплексна програма. Нейната същност може да се формулира така: „от кодираща педагогика – към методологическа педагогика“.