„Където е учението, там е и умението.“

Въведение. Стремителният прогрес през последните десетилетия въоръжи океанографите с принципно нови средства, на които могат да бъдат установени електронни океанографски системи. Към тези системи се отнасят:

– брегова авиация и изкуствени спътници на земята (ИСЗ);

– дълбоководни обитаеми и необитаеми апарати и подводни лаборатории от стационарен тип;

– океанографски буй и платформи;

– научно изследователски кораби (НИК).

Появата на нови средства доведе до изменение на методиката за океанографски изследвания, но не понижи ролята на научно – изследователските кораби в изучаването на Световния океан. Това добре се вижда от таблица 1, където са приведени сравнителни характеристики за различни средства, с които се провеждат океанографски изследвания.

Таблица 1

Преимуществата на НИК се виждат от таблцата, където са приведени възможностите на използването на различните носители на океанографска апаратура.

Класификация на научно – изследователските кораби (НИК). Разнообразието на изследователските кораби затруднява тяхната класификация. Понастоящем няма единно приета класификация на НИК. Най-целесъобразно е за главен класификационен критерий да се използва предназначението на кораба. Тогава всички НИК с водоизместване по-голямо от 500 т могат да бъдат разпределени по следните основни групи:

1. Експедиционни кораби с водоизместване по-голямо от 6000 т, предназначени за провеждане на комплексни експедиции с цел изучаване на отдалечени акватории и малко изучени части на Световния океан. Тези кораби се отличават с голямо количество лаборатории, лебедки, голяма площ на откритата палуба и дублиране на оборудването и приборите. Големи експедиционни кораби по-рано са строили само за бившия СССР. Пример за тази група се явяват корабите пр. 852 („Академик Крилов”), „Абхазия”, „Академик Курчатов” и т.н. В настоящия момент такива крупни кораби се строят в САЩ (четири кораба с водоизместване около 10000 т, способни да изпълнят задачи по комплексното изучаване на отдалечени акватории). В Русия заради липсата на средства построяването на нови кораби е прекратено.

2. Универсалните научно – изследователски кораби с водоизместване 1900 – 4200 т са предназначени за провеждане на фундаментални тематични изследвания на Световния океан. С универсалните НИК се провеждат фундаментални или приложни изследвания по зададена програма. При смяна на тематиката на изследванията на кораба се заменят приборите и устройствата в лабораториите и на работните площадки. Универсалните НИК трябва да притежават:

– високи мореходни качества;

– добри битови условия;

– удобство за работа със зад бордовата апаратура;

– наличие на енергетична установка, способна да осигури зададената скорост на хода и нейното плавно регулиране, особено на малките (до 5 възела) скорости;

– ефективно потискане на шумовете и вибрациите;

– специална апаратура в състава на средствата за свръзка и радиолокация, необходими за плановото изследване на океана;

– прибори за надеждно корабоводене и точно определяне на мястото при всякакво състояние на морето;

– икономична ефективност.

3. Океанографските кораби с водоизместване 2500 – 4660 т са предназначени за провеждане на стандартни снимки на топографията на дъното на океана, структурата на физичните полета на Земята, теченията и т.н., сбора на проби от грунда и водата на различни дълбочини, измерване на топлинния поток от дъното на океана, сеизмично акустични изследвания, метеорологични и аерологични наблюдения, а също така и сбор на друга океанологична информация. Далечината на плаване на тези кораби достига 15000 мили, а автономността достига 180 денонощия. Към океанографските кораби се предявяват по-малко изисквания към тяхната повратливост, но затова пък са повишени към устойчивостта на курса. Далечината на плаване и високите мореходни качества за тях са много по-важни, отколкото високата скорост на движение. За работата с зад бордната апаратура океанографските кораби трябва да имат следните лебедки: дълбоководна, океанографска комбинирана с тросови и кабелни барабани, термобатиграфична и малка батиметрична, кабелни лебедки за измерване на магнитното поле на Земята, електромагнитни измервания на теченията и работа с вълномерен буй.

4. Хидрографските кораби с водоизместване 50 – 3000 т са предназначени за стандартни измервания на дълбочините, измерване на течения и сбор на други сведения за съставяне на морски карти и лоции, а също така за снимка и описания на бреговете и обслужване на маяците, бреговото и плаващото навигационно оборудване. Дадените кораби, преди всичко, трябва да изпълняват работи в плитководни райони, тоест тяхното газене трябва да бъде минимално допустимо при даденото водоизместване. Заедно с това корабът трябва да обладава и високи мореходни качества. Корабът трябва да има специална хидрографска лаборатория и лаборатория за анализ на пробите от водата и грунда. Освен това, на тях трябва да е предвидено място за разместване на 1 – 4 комплекта буйкови станции. На всеки хидрографски кораб трябва да има не по-малко от три лебедки: за работа с батометри на дълбочина до 1500 м, океанографска – за вземане на проби от водата и грунда на дълбочини до 6000 м и термографична (термобатиграфична). Освен това, на кораба обезателно се поставят няколко промерни катера за изпълнение на снимки на релефа на дъното на плитководието.

5. Метеорологичните кораби с водоизместване 2200 – 7000 т и повече са предназначени за провеждане на системни метеорологични наблюдения в зададен район, за изпълнение на много денонощни океанографски станции, за изследване на вълнението на морето и други океанографски наблюдения. Поради това метеорологичните кораби трябва, преди всичко, да обладават високи мореходни качества. Основните им размери се определят в зависимост от характеристиките на господстващото вълнение в района на провеждане на изследването. За намаляване на дрейфа на тези кораби е желателно да имат ниски надстройки, за намаляване бордовото клатене на тях се установяват успокоителни системи.

6. Научно – изследователски, свързани с риболовната промишленост, с водоизместване 1000 – 3000 т са предназначени за провеждане на фундаментални тематични изследвания по риболовна океанография, биология на океана и ихтиология.

7. Научно – изследователските кораби с водоизместване 500 – 2000 т са предназначени за специални изследвания по геология и топография на дъното, на акустичните и магнитни полета, за биологични и физико-океанографски изследвания с приложен характер. Всеки такъв кораб се отличава с уникални характеристики, които нямат сходство с другите кораби.

Кратки характеристики на задгранични научно – изследователски кораби са приведени в таблица 2.

Таблица 2

В Русия НИК изпълняват широк кръг от задачи по изследването на Световния океан. Могат да бъдат отделени няколко крупни групи от научно – изследователски кораби, обединени от общи задачи и възможности.

1. Изследователски кораби на АН на РФ, осъществяващи връзка с ИСЗ, наблюдаващи за техните полети и приемащи от тях информация, Към дадената група се отнасят: „Космонавт Юрий Гагарин“ (53,5 хил.т), „Академик Сергей Королев“ (22 хил.т), „Космонавт Владимир Комаров“ (17,5 хил.т), „Моржовец“, „Невель“ и др. по 6-8 хил. тона водоизместване.

2. Експедиционните океанографски кораби са предназначени за провеждане на комплексни хидрометеорологични, океанографски, геофизични и други видове изследвания на моретата и океаните. Към тях се отнасят: „Академик Курчатов“, „Професор Визе“, „Професор Зубов“ и др., водоизместване по 7000 т, „Михаил Ломоносов“ (6000 т), „Академик Берг“, „Персей III“ и др., водоизместване около 4000 т, ледоход „Георгий Седов“ и „Петр Пахтусов“ по 3200 т водоизместване, атомни ледоходи, хидрографски кораби и т.н.

3. Кораби „време”, провеждащи регулярни метеорологични, хидрологични и хидробиологични наблюдения, и които дълго време се намират в определен район на Световния океан. Тези кораби водят наблюдения в най-важните и сложни за мореплаване и полети райони на Световния океан. Руския комитет по хидрометеорология разполага с такива научно – изследователски кораби, като „Пассат“, „Муссон“ и др., с водоизместване около 4000 т.

4. Плаващите маяци се използват в качеството на станции с продължително действие. На тях се провеждат комплексни хидрометеорологични наблюдения в продължение на времето за навигация в една точка.

5. Кораби и катери на Хидрографска служба на ВМФ.

Основните тактико – технически характеристики на научно – изследователските кораби на граждански ведомства са приведени в таблица 3.

Таблица 3