„Когато лошият се преструва на добър, тогава той е най-лош.“

Какви изводи може да се направят след сравняването? За читателя, незапознат с Библията и нейните сюжети, много кратко беше пояснен, в предишната публикация, въпроса за пророчествата. В тези далечни „библейски времена“ хората живеели бедно и трудно. Но всички искали да живеят щастливо… И всички чакали месия (чудотворец), който ще им направи живота щастлив. И пророците пророкували кога ще дойде той, какъв ще бъде, какво ще направи за това всички да са щастливи. Соломон и Исаия били едни от първите такива пророци – първо Соломон, а Исаия дошъл веднага след него.

И двата пророка утвърждават, че говорят от името на Бога, че Бог им е дал техните откровения. Но откровенията са различни!

а) „По Соломон“ се получава, че всеки човек трябва сам да отговаря пред Бог за своите грехове.

„По Исаия“ се получава, че ще дойде някакъв спасител, ще вземе всички грехове върху себе си, затова хората няма от какво да се вълнуват, може да се греши, всичко ще бъде „приписано“ на един „спасител“.

б) „По Соломон“ се получава, че Бог никога няма да даде праведника (а още по-малко своя посланник) на поругание, „ще го избави от ръката на враговете“.

„По Исаия“ се получава, че Бог може да изпрати своя посланик на заколение: „като овца биде Той заведен на клане“.

Такива съпоставяния ни навеждат на въпроса: било ли е или не е било разпятието на Христа? Може ли Бог да отдаде своя посланик, праведника на поругание, на позорно (в тези времена) наказание?

Нека всеки сам да си отговори на въпроса: кое би било добре за него – че Христос са го разпнали или наказание не е имало? Оттук ще следва друг въпрос.

Ето всички ние по навик говорим: „евангелие, евангелие…“, а ето „евангелие“ в превод означава „блага вест“. Но всичките четири канонизирани „евангелия“ от Матея, Марк, Лука и Йоан завършват с описанието на наказание, убийството на Исус Христос! Тогава нека всеки да си отговори на себе си по съвест, кое за него би било БЛАГА ВЕСТ:

– позорното наказание и мъчителната смърт на праведника?

– наказание не е имало и Бог е опазил своя посланник от него?

Разпятието не е било!

В Корана направо се говори, че наказание не е имало, че всичко това са си го „представили“, тоест била е разиграна някаква мистерия (представление). „И за това, че те (юдаите) са нарушили завета, и не са вярвали в знаменията на Аллаха, и са избивали пророците без право, и са говорили: „Нашите сърца не са обрязани“ (Не! Аллах им наложил преса заради тяхното неверие, и те вярват само малко), и за тяхното неверие, и за това, че те са изрекли на Марйам великата лъжа, и за техните слова: „Ние убихме Месията, Исус, силата на Марйам, посланика на Аллаха“ (а те не са го убили и не са го разпнали, а това само са го представили; и, наистина, тези, които разногласят за това, – има съмнение за него; у тях няма никакво знание, освен следване на предложението. Те не са го убили, не, Аллах го е възнесъл при Себе си: та нали Аллах е велик, мъдър!…и ето за тяхната несправедливост, на тези които изповядват юдейство, Ние сме им забранили благата, които им бяха разрешени, и сме приготвили за неверниците мъчително наказание“ (Сура 4. аят 152–159, ивзадки)

Разпятието не е било.

В романа „Майстора и Маргарита“ М.А. Булгаков майсторски разкрива, как е станало всичко. „От постелята към прозорчето се протяга широка лунна пътека, и на тази пътека се изправя човек в бял плащ с кървава подбуда и започва да върви към луната. Редом с него ходи някакъв млад човек в разкъсан хитон и с обезобразено лице. Идущите зад нещо разговарят с жар, спорят. Искат за нещо да се договорят.

– Богове, богове, – казва, обръщайки надменно лице към своя спътник, този човек в плаща, – какво грозно наказание! Но ти на мене, моля те, кажи, – тук лицето от надменно се превръща в умоляващо, – че него не го е имало! Моля те, кажи ми, че не е било?

– Е, разбира се, не е било, – отговаря с хриплив глас спътника,– така ти се е сторило.

– И ти можеш да се закълнеш в това? – настоятелно проси човека в плаща.

– Кълна се, – отговаря спътника, и очите му незнайно защо се усмихват.

– Повече на мен нищо не ми е нужно! – с раздран глас изпищява човека в плаща и се издига все по-високо към луната, увличайки своя спътник. Зад тях иде спокоен и величествен гигантски остроух пес“. С този епизод, в който вървят редом Йешуа и Понтий Пилат завършва романа.

С такъв Нов прочит на романа желаещите могат подробно да се запознаят с „Майстора и Маргарита – химн на демонизма или евангелие на беззаветната вяра“

За да се живее по Бога.

И, накрая, след всичко изложено, може да се постави последен въпрос:

Кой бог е Бог? Бога, който е у Соломон? Или бога който е у Исаия? А всички „вярващи“ в Библията твърдят, че Бог е любов.

Излиза, че в Библията има два Бога:

1. Бог истински;

2. бог сатана.

В кой ще вярваме ние, православните?

Кое от двете пророчества е било пуснато от глобализаторите в древността за практическа реализация в живота на обществото? Отговорът е очевиден – в глобален сценарий живота на човечеството съответства на пророчеството на Исаия. Ето, че излиза, че ние живеем не по-Бога, а затова „няма в живота щастие“. Какво да правим? За да живеем по-Бога, ние трябва да застанем на път прав и справедлив, предложен от Соломон.

P.S. За да не дадат възможност да сравните тези две пророчества помежду им в изданието, разпространявано на Запад „Премъдрост Соломонова“ е изключена от Библията. Нашите църковни йерарси не са се досетили да направят това…

Съотношение: човек – сглобка – религия – Бог.

Какво се получава? Как да оценим сведенията, почерпени от Библията, ако ги съпоставим със знанията за това, какво са сглобките и какъв в техния „физически смисъл“? От кого са получавали откровения Соломон и Исаия? Сега вече за читателя трябва да е станало ясно, че Соломон е получил откровения от Бога, а Исаия е получавал „откровения“ от едина от сатанинските сглобки.

И ако ние вече сме разгледали противоречията, имащи ги практически в самата основа на Библията, то, как може бездушно, не критично да се отнасяме към всички следващи „предания на светии“, на всякакви „угодници Божии“ и „уродливи“ (болни хора), които са множество? Та нали всички исторически известни нам „гении“, оракули, пророци, чудотворци, светци, праведници и т.н. „особени хора“:

– са могли да бъдат чисто Божии;

– могли са да бъдат в различна степен затъмнени отсглобките във възприемането от тях на образа Божий;

– могли са в разни степени да изкривят информацията, която са получавали от Бога и която са били длъжни да дадат на всички хора. При това изкривяването е могло да бъде чак до пълното отстраняване на получената от Бога информация и замяната й със своето осатаняло неразбиране, което е станало възможно под въздействието върху тях от съответстващата сглобка (егрегор). Именно това е станало и с Исаия.

Във втория и в третия случай става подмяна на откровенията, които са дадени от Бога Истиннаго, което на свой ред поражда лъжливи религии („Религио“ в превод от латински на български означава и „връзка“):

– религия на човека. Мястото на Бога Истиннаго се заема от човека, дори да е много добър, праведник, но … все пак е човек, а не Бога, който го има. И се получава, че хората по време на молитва общуват не с Бога Истиннаго, а общуват с душата на умрял човек;

– религия на сглобките. Мястото на Бога, който го има наистина, т.е. Бога Истиннаго се заема от сглобка. Такава сглобка, създадена от хора, които в своите души са приели измислен Бог, т.е. фактически лъжлива представа за Бога. Тези измислици, присъстващи в тях, започнали да заместват в тях Бога. И се получава, че хората се молят и общуват не с Бога Истиннаго, а със своите измислици, тоест със сглобки! При което те въвличат в това и други хора. А тъй като в процеса на молитва става енергиен информационен обмен, то се получава, че хората отдават своята енергия на измислици, на илюзии!