„По-добре един стар дявол, отколкото чувал нови.“

Тази „философия“ е стъкмена от Алан Кордек (+1869). Спиритическите явления са извикване на духове, разговори с тях, хипнози и др.

Спиритистите не са в църквата и не могат да имат откровения – пророчества. За тях важат думите на св. ап. Павел: „Лукави човеци и измамници ще се надпреварват в злото, като заблуждават и биват заблуждавани“.

Отношението към спиритическите явления е трояко:

1. Някои смятат, че те са плод на измама поради ловкостта на фокусника – медиум.

2. Други смятат, че те са реални явления, плод на явили се по желанието на медиума -посредник с духове.

3. Трети обясняват всички спиритически явления научно и не съзират в тях нищо свръхестествено.

Спиритическите явления са познати на хората от дълбока древност. Египтяни и вавилонци са викали душите на умрелите, за да узнаят от тях тайните зад гроба и бъдещето. В Гърция и Рим имало некроманти – запитвачи на мъртвите.

В Палестина между евреите имало много магьосници, които извиквали мъртвите. Извиквачи – магьосници на мъртви (духове) е имало и след Христа.

Основоположниците на спиритизма смятат, че духовете са винаги около хората. Виждат и знаят всичко какво вършат и мислят. Влияят на хората и изпълняват волята на Бога. Духовете според тях се делят на три раздела:

1. Достигане на съвършенство – ангели, архангели, серафими. Месиите, учителите на човечеството, имат такъв дух.

2. Напълно достигнали съвършенство – духове на доброто, гении покровители.

3. Несъвършени духове, нечисти, лекомислени, лъжеучители, хитреци и пр.

При сеансите на хипноза се подават най-лесно хора с разстроена нервна система. Хипнозата усилва тяхната нервна система. Спиритическите сеанси са свързани с голяма нервна възбуда и водят към психически отклонения.

Окултистки кръсниковисти.

Те говорят за прераждане, за карма, за ясновидство. По ръцете – хиромантия, и главата – френология, гадаят за бъдещето, скрито от човека и заблуждават наивните.

Дъновизъм.

Дъновизмът е окултно и теософско учение, оформено от Петър Дънов. В него има смесица от християнство, гностицизъм, окултизъм, мистицизъм, теософия, пантеизъм и… най-вече лични ясновидски домогвания на Петър Дънов.

Дъновизмът не е напълно оформен като система. Последователите на Дънов не рядко твърдят, че не разбират своя учител. Учениците му са като хипнотизирани, със смирение, без размисъл приемат всяка негова дума. В неясното и нелогичното, ненаучното те съзират тайнствена сила, показ на велик ум, на Божествена посветеност, недостъпна за тях. Те смятат, че Дънов учи с личен пример, напътства и пояснява в своите беседи как да се усвои най-великото изкуство на разумния живот, което носи сили, здраве, радост, усъвършенствуване на способностите, младост и висша красота.

Дънов е организирал противоцърковно сектантско общество. Замаян от успехите си, той открито отрекъл Христа и Църквата Му. Дънов изхожда почти винаги от Библията и към нея се връща, но винаги дава друго съдържание на библейските думи и истини. Например той говори за Бога, за Христа, за Евангелието, за ангели, дяволи, добро и зло, а всъщност отрича Бога, и Христа, и Евангелието, и библейското учение за ангели, дяволи, добро и зло. Със своето учение той иска да прикрие домогванията си да бъде фанатично тачен вместо Иисус Христос. Учението на Дънов за Бога е пантеистическо. Той отрича троичността на Бога. Бог Отец, според него, е учението за божествената мъдрост, Бог Син – учението за божествената любов, Бог Дух Свети – учението за еволюцията на човека.

Дяволите и ангелите, според Дънов, са някогашни хора, като нас. Първите незаслужено били охулени, а вторите – за добрия си живот – се превъплатили във висши духове. А Божественото откровение учи, че дяволът, злите духове, ни учат само на зло и поради тяхна подмама грехът е влязъл в света и е станала властна в него смъртта, че днес не престават дяволските козни.

Дънов твърди, че днешната църква е съградена върху сенките на Христовото учение, че тя е Църква на мъртвите. Дънов своеволно и противоцърковно внася нови мисли и идеи в Христовото учение. Той отрича християнските обреди и тайнства. Не иска да знае, че Иисус Христос и апостолите са спазвали немалко обреди: те са правили поклони, дигали са ръце за молитва, кадили са тамян, запалвали са светилници при богослужение, употребявали са свещени одежди при богослужение.

Той създава свой култ: поклони, гимнастика, ходене по роса, посрещане на слънцето, песни и др. В многото създадени от него форми има езическо обожаване на слънцето и неуспорно суеверие.

Дънов приема теософското учение за прераждането. Той е по-последователен от теософите: признава, че човек се преражда в животни, в растения и в минерали.

„Дърветата, казва Дънов, имат свои преживявания; те виждат и чуват, и говорят. Всеки техен лист си има свои очи и свои мисли. Мислите на човека, седнал под дървото, се отпечатват на листата му и пр.“

Заявява, че възкресението е непрекъснатият процес на усъвършенствуване чрез прераждания. Поради това няма рай и ад, няма вечно блаженство и вечни мъки. Той казва: „Ами къде е адът? Ние всички сме в ада, земята е тринадесетата сфера… Ако аз отида в ада, в огъня, там ще пея. А някои треперят от ада“.

Според Дъновата наука човечеството, докато стигне до днешното си състояние, е минало през по-нисши раси и цивилизации. Според него сега се подготвят условията на тъй наречената VI раса; това ще бъде едно човечество с много по-съвършена физическа организация, с много по-развити духовни сили и способности. Шестата раса щяла да има ново шесто сетиво – ясновидство. Ясновиденията на Дънов (и на теософите) са толкова разнолики и така противоречиви, че никой разумен човек не може да се съгласи, че ясновидството им е ново сетиво.

Дънов учи, че има някакво Бяло братство. Член на това братство е всеки, който служи на доброто. Христос е началник на Бялото, светло братство.

Недомислените и двусмислени речи на Дънов също подготвят почва за безнравствени прояви.

Лъжеучителят се преобразява и в Христов апостол. И не е за чудене: „защото сам сатаната се преобразява в ангел на светлината“.

Много малко хора, които проявяват любопитство към масовото разпространение на книгите на Дънов, не знаят за неговата икона. Тя е направена от маслени бои на платно около 3 кв. м. Иконата е майсторски изработена. Някога е била поставена в Дома на дъновистите във Велико Търново. Пазела се е като голяма светиня.

Фигурата в центъра на иконата представлява учителя Дънов. Той е заобиколен с кръга на небесната дъга, върху която са написани с бяла боя следните думи: „В изпълнението волята на Бога е спасението на човешката душа“.

Той е поставен върху петолъчка с разтворени ръце, а на петте линии на петолъчката пише: мъдрост, правда, истина, любов и добродетел.

В долната част е изобразена във вид на гълъб възвишената мисъл, а по средата вляво (окото) – емблемата на всезнанието.

Някогашното разпространение на това „учение“ е плод на дълбоки социални и психически причини.

Дъновизмът си отживя своето време. Сега книжарниците са препълнени с книги на Дънов, разпространителите ги предлагат не като негови последователи, а с комерчески цели.