„Войната е труд, а победата – отплата за него.“

Увеличената мощ на Балтийския флот позволила на Петър 1 на 27 юли (7 август) 1714 г. да спечели блестяща победа над шведския флот при нос Гангут. В морската битка е бил заловен отряд от 10 единици заедно с командващия ги контраадмирал Н. Ереншелд. В битката при Гангут Петър I изцяло използвал предимството на галерата и ветроходно-гребния флот над линейния флота на противника в шхерните райони на морето. Цар Петър лично ръководел авангардния отряд от 23 скампавеи в битката. Победата в Гангут осигурила на руския флот свобода на действие в заливите на Финландия и Ботния.

Гангутско сражение

Тази победа, подобно на победата в Полтава, се превърнала в повратна точка в хода на цялата Северна война, която позволила на Петър I да започне подготовка за нашествие директно на шведска територия. Това било единственият начин да принуди Швеция да сключи мир.

А.П. Боголюбов. 1876 г. Гангут. Сражение 27 юли 1714 г.

Авторитетът на руския флот, както и на Петър I като морски флотоводец, командващ флота, бил признат от флотите на балтийските държави. През 1716 г. В Зунде на срещата на руските, британските, холандските и датските ескадрили за съвместно плаване в района на Борнхолм срещу шведския флот и частници, Петър I е бил единодушно избран за командващ на обединената ескадра на съюзниците. Това събитие по-късно било отбелязано с издаването на медал с надпис „Царува над четирите, в Борнхолм“. През 1717 г. войски от Северна Финландия нахлули на шведска територия. Действията им били подкрепени от крупни морски десанти, стоварени в района на Стокхолм.

Бой при о. Эзель. 24 май 1719 г.

Победата на руската ескадра гребни кораби над ескадрата на шведските кораби в Гренгам през юли 1720 г. позволила на руския флот да се закрепи допълнително в архипелага Аланд и да действа по-активно срещу комуникациите на врага. Господството на руския флот в Балтийско море довело до успешните действия на отряда на генерал-лейтенант Ласи, който включвал 60 галери и лодки с петхиляден десант. Стоварен на шведското крайбрежие, този отряд разгромил един оръжеен и няколко металургични завода, взел богата военна плячка и пленил много войници, което особено зашеметило населението на Швеция, оказало се съвсем беззащитно на своя територия.

А. Зубов. Баталия при Гренгаме. 27 июля 1720 г.

На 30 август 1721 г. Швеция най-накрая се съгласила да подпише Нистадския мирен договор. Към Русия се присъединили източната част на Финландския залив, южното му крайбрежие с Рижския залив и островите. В състава на Русия влезли градовете Виборг, Нарва, Ревел и Рига, прилежащи към завладените брегове.

А. Зубов. Гренгамско сражение. Тържествено въвеждане на пленените шведски кораби в Санкт-Петербург

Подчертавайки значението на флота в Северната война, Петър I заповядал да изпишат на медала, утвърден в чест на победата над Швеция, думите: „Краят на тази война с такъв мир беше получен само заради флота, защото по никакъв друг начин не беше възможно да се постигне това по суша.“ Самият цар, който имаше ранг на вицеадмирал, „в знак на труда, положен в тази война“, е повишен в адмирал.

Ф.Перро 1841 г. Гренгам. Сражение 27 июля 1720 г.

Победата в Северната война укрепила международния авторитет на Русия, издигнала я сред най-големите европейски държави и послужила като основа от 1721 г. да се нарича Руска империя.