„Делото го движи желанието, а не силата.“

Съставяне на наставления за плаване по генерален курс.

110. Наставления за плаване по генерален курс се привеждат в лоциите само в случаите, когато в разположение на съставителя има материали, на основание на които той може да препоръча на мореплавателите най-безопасен и изгоден път за плаване.

Съставяне на справочния отдел.

111. Назначението на справочния отдел на лоциите е да даде на мореплавателите необходимите справочни данни по районите на плаване.

В съответствие с назначението на справочния отдел в него се поместват:

а) начален и краен пункт на пътя;

б) сведения за докове и хеленги;

в) таблици за разстоянията;

г) кратък речник на местните морски термини;

д) сведения за ширината на териториалните води и специалните зони;

е) други сведения със справочен характер, включването на които се предвижда в заданието за преиздаване на лоцията.

Съставяне на алфавитен указател.

116. Алфавитния указател служи за удобство при намиране на географските обекти, споменати в лоциите; в него се включват всички названия, освен общо известните названия на крупните географски обекти; океани, морета, полуострови, острови и географски обекти, брегова черта, която се простира през целия описван район или негова значителна част.

В алфавитния указател всички названия се разполагат в ред по алфавит, тоест в ред от първа, втора и последваща буква от алфавита….

117. Във всеки ред от ръкописа на алфавитния указател се съдържат следните сведения:

а) географско названия;

б) номенклатурен термин (род на обекта);

в) номера на страниците в ръкописа, на които се среща това название, в последователен характер; страницата, на която се дава основното описание на обекта, в ръкописа се подчертава със син цвят, а в книгата се отделя с полу черен шрифт….

Специално и литературно оформление на лоциите.

133. Цел на специалното и литературно редактиране на лоцията се явява критичен анализ и проверка на поместените в нея данни, подобряване на нейната структура и стила на изложение.

134. Редакторът води работата над лоцията от началото на нейното съставяне до изхода й на светло. За това той предварително се запознава с района, които подлежи на описание, извършва анализ на съществуващите картографски и описателни материали на дадения район и установява степента на тяхното използване.

135. До началото на съставяне на ръкописа редактора указва на съставителя:

а) особеностите на района, обхващан от лоцията;

б) трудности, които могат да бъдат срещнати при съставяне на лоцията;

в) недостатъци на преиздаваната лоция и пътя за тяхното отстраняване;

г) на какво следва да се обърне особено внимание при съставяне на лоцията.

В процеса на работа над ръкописа редактора консултира съставителя по всички въпроси, възникващи при съставянето на лоцията.

136. Редактора приема ръкописа от автора и в процеса на приемане определя нейното качество и пригодност за редактиране.

При приемане на ръкописа на лоцията за редактиране следва да се проверява:

а) отговаря ли ръкописа на изискванията на настоящите правила, в частност на изискванията на отдел IV;

б) как са изпълнени от съставителя указанията, касаещи съставянето на ръкописа;

в) всички ли източници и карти са използвани от съставителя и съгласувани ли са сведенията, приведени в лоцията с действащите ръководства за плаване и с националните морски карти последно издание;

г) достатъчно ли добре са обработени ръкописите в стилистично отношение;

д) приведен ли е ръкописа на нивото на съвременността.

При приемане на ръкописа на лоция на чуждестранни води редакторът е длъжен да провери правилността на превода, а също така пълнотата и съответствие на данните, приведени в ръкописа.

137. Приемането на ръкописа се извършва по глави. Редактора е длъжен да провери, приложени ли са към главата;

а) карти от които се е ползвал съставителя;

б) списък на транскрибираните географски названия;

в) преводи на чуждестранните източници;

г) опис на илюстрациите;

д) план на нарезката на главите (само за нови лоции или подложени на пре нарезка);

е) списък на обектите, номенклатурните термини, които са изменени в процеса на съставяне.

138. При преглед на ръкописа следва да се обърне внимание на построяване на ръкописа, стиковане на главите, на под главите, разделите, на правилността на разместване на материала, на стила и точността н формулировките, а също на общата характеристика на всички части от ръкописа.

139. Редактора е длъжен да провери поправени ли са от съставителя откритите принципни разминавания между едни и същи навигационни данни, взети от разни източници, във формуляра (журнала за разминаване) и изпълнени ли са за тях решенията по отстраняване на откритите разминавания.

141. Прегледания ръкопис с указания, забележки и въпроси от редактора се връщат при съставителя на лоцията за доработване.

142. Ако съставителя не е съгласен с поправките на редактора или с неговите указания за поправка на някои места от ръкописа, тогава той е длъжен да изложи своите съображения по спорните въпроси и своите предложения, ако и след това редактор и съставител не достигнат до единно мнение, тогава те са задължени да доложат за същността на разногласията на висше стоящия началник, за окончателно решение. Ако спорния въпрос има важно значение и съставителя не е съгласен с решението, взето от старшия началник, той може да запише по същество въпроса, а също и своите съображения в формуляра на лоцията.

143. Поправения ръкопис отново се чете от редактора. ….

144. След приемането на ръкописа редактора пристъпва към неговото редактиране. …

145. Във всеки случай редактора е длъжен да се стреми към това, да не внася в авторския текст излишни поправки. На безусловна поправка подлежи текста на ръкописа в следните случаи:

а) съставителя е допуснал грешка;

б) мисълта, която е искал да изрази съставителя е непонятна или предизвиква двойствено тълкование;

в) изложението или разположението на материала не съответства на изискванията на настоящите правила.

146. Редактирайки навигационно географските и хидрометеорологическите очерци е нужно да обърне особено внимание на пълнотата на използвания материал и за наличие на указания за имащите важно значение за мореплаването на природните явления. Необходимо е също да се следи за:

а) да няма разминаване между хидрометеорологическите данни, привеждани в очерците, със същите данни в главите за навигационното описание;

б) да няма разминаване между табличните данни, схемите и текстовия очерк;

в) да не се дават сведения по райони, не обхванати в дадения район;

г) названията и номенклатурните термини за едни и същи географски обекти в очерците и навигационните описания да са еднакви.

Особено внимание следва да се обръща на яснотата на изложението, на това, щото очерците да не са претоварени с тясно специализирани термини и да са понятни за мореплавателите.

147. При редактиране на правилата за плаване редакторът е длъжен да провери:

а) за наличие на препратки към източниците, от които са заимствани правилата;

б) за пълното съответствие на приведения текст с източниците;

в) за правилността на подбора на правилата и извадките от тях.

148. Редактиране на общите характеристики на главите, под главите и разделите се извършва след завършване на редактирането на подчинените им обекти. С завършването на редактирането на всеки под раздел редактирания текст се чете отново и, ако е необходимо се подлага на допълнителни поправки.

Нужно е да се следи за:

а) общата характеристика на описвания участък да не бъде претоварена с второстепенни, не характерни за дадения участък сведения;

б) в общите характеристики на главите, под главите и разделите да няма излишни повторения;

в) сведенията, поместени в общите характеристики, да не противоречат на сведенията, поместени в навигационното описание; това особено се отнася към числовите величини (координати на обекти, дълбочини, височини и т.н.), номенклатурни термини и наименования на обектите;

г) заглавията да съответстват на съдържанието;

д) да се спазва логическата последователност в описанието на обектите.

При редактиране на текста е нужно да се обръща внимание на правилността и логическото построение на описанието, на ясното изложение на материала, съгласуваност на материала с картите и другите ръководства за плаване, правилността на номенклатурните термини. В частност, редактора трябва щателно да провери по картата и другите навигационните ръководства и пособия (в необходимите случаи и по източници) на всички числови величини, а също и направления (румбове, курсове, пеленги).

149. Редактиране на илюстрациите, заключава се в проверка на:

а) целесъобразност на поместените в лоцията на дадена илюстрация;

б) техническа пригодност на оригинала на рисунката за полиграфическо възпроизвеждане;

в) съгласуваност на илюстрациите с текста в лоцията и правилност на тяхното разместване;

г) съгласуваност на рисунките с картата по направление и разстояние, а с описанието – по характера на местността;

д) правилност на надписите и подписите на илюстрациите.

При редактиране на схемите на района (сборен лист), освен това е нужно да се провери:

а) разбивка на рамката на схемите;

б) граници и названия в лоцията, нанесени на схемите;

в) правилност на географските названия и номенклатурните термини;

г) има ли излишни географски названия, които да претоварват схемите, и пропуснати необходими географски названия.

При редактиране на сборния лист щателно се проверява правилността и пълнотата на нанесените на картите, плановете и врезките.

150. При редактиране на справочния отдел на лоцията редакторът е длъжен да определи, действителни ли са всички данни, поместени в нея, трябва да се намират именно в този отдел, и да провери съгласувани ли са тези данни с текста в лоцията, обръщайки особено внимание на правилността на числовите величини, названието на обектите и техните номенклатурни термини.

151. При редактиране на алфавитния указател редактора е задължен изборно да провери правилността на названията на обектите, техния алфавитен ред, указването на районите на разположението на обектите, имащи еднакви названия и номенклатурни термини, а също така правилността на поставените страници.

152. Ръкописите на лоцията или отделни радели от лоцията, съставени и отредактирани в други учреждения се подлагат на издателско редактиране.

Издателското редактиране се извършва с цел откриване на различен смисъл в не доработки на ръкописите, затрудняващи разбирането на материала, а също за проверка на издателското оформление на ръкописите и подготовка към издаване.

153. Издателския редактор проверява съответствието на ръкописа с настоящите правила, а също така за съответствие на данните, поместени в представения ръкопис, данните, приведени в други действащи ръководства за плаване.

Със съгласуването с учрежденията, съставили лоцията, издателския редактор отстранява недостатъците, открити в процеса на работа над ръкописа.

154. След завършване на редактирането ръкописа се предава за литературно редактиране.

155. Литературния редактор, като правило, чете ръкописа два пъти. При първото четене той прави бележки в полетата срещу тези места, в които има смислови грешки, неудачни слова и изрази, не верни цифри, неправилна реч и т.н. прави нови примерни формулировки на предложения и поправя всички орфографически и пунктуални грешки. Всички смислови изправения литературния редактор извършва едва след съгласуването им с водещия редактор. Второто четене се извършва след препечатване на ръкописа и има за цел окончателна обработка на ръкописа.

При разминаване на мненията между литературния редактор и водещия редактор спорните въпроси се решават от висше стоящия началник.

156. На стилистическите поправки на ръкописа литературния редактор е необходимо да обърне особено внимание:

а) за отстраняване на не нужни и повтарящи се слова, словосъчетания и предложения;

б) на правилния избор и употребата на слова, термини и изрази, на отстраняване на остарели, малко употребявани, вулгарни или не на място използвани слова и изрази, а също така на ненужни чуждестранни слова и реч;

в) на отстраняване на грешки и използвани синоними, епитети, сравнения и т.н.

Литературния редактор е длъжен също да провери, правилно ли са използвани словата и словосъчетанията за съединяване в предложенията.

При това следва да се обърне особено внимание:

а) на реда на словата в предложенията;

б) на правилността на съгласуване и управление;

в) на яснотата на връзката между членовете;

г) на правилността на употреба на причастните и деепричастните употреби;

д) на изправянето на трудно произнасяните формулировки.

Литературния редактор проверява правилността на рубриките, деленията на текста на абзаци, номерация на главите, параграфите, таблиците, рисунките, да обръща внимание на правилността на преносите, под редовите забележки, едно образните съкращения, да провери съответствието на оглавяването на текста.

За отстраняване на разминаванията и за предупрежденията на излишни поправки в коректурата литературния редактор съставя и прилага към ръкописа забележки, в които се указват приетите заедно с водещия редактор и преминатия по целия ръкопис на написаните слова, термини, географски названия, условни съкращения и т.п.

157. С завършването на литературното редактиране ръкописа на лоцията се препечатва и се прочита, след което заедно с илюстрования материал постъпва към съставителя, който чете ръкописа с карта.

158. След четенето на ръкописа от съставителя той се предава на водещия редактор, който е длъжен:

а) да прочете ръкописа;

б) да провери наличието на входните документи, всички раздели на лоцията, илюстрования материал и правилността на тяхното разположение съгласно схемата за построяване на лоцията;

в) да отредактира алфавитния указател (към момента на постъпване на първа коректура);

г) да провери оглавяването на текста;

д) да отбележи на полетата на ръкописа в местата, на които следва да се набере с малък шрифт (текст за портовите правила, забележки, а също второстепенни сведения;

е) да извърши непрекъсната номерация на страниците на лоцията, таблиците и илюстрациите; да провери по описите на илюстрациите разместването на рисунките по текста;

ж) да даде ръкописа за окончателни четене на литературния редактор.

Преди сдаването на ръкописа за издаване редакторът е длъжен да провери правилността на попълването на формуляра на лоцията и да подпише ръкописа.

Въпросите на техническото и художественото оформление на книгата водещия редактор решава заедно с техническия редактор и художник.

Преди отправяне на ръкописа в типографията съставителя го привежда на нивото на съвременността. Качеството на привеждане на нивото на съвременността, а също така правилността на датата и номера на последното издание се обявяват в известие до мореплавателите.

159. В процеса на издаване на лоциите съставителя и редактора четат първата коректура. Втората коректура, чистите листи и сигналния екземпляр на лоцията преглежда само редактора.

Особено внимание се отделя на контрола на тези листи, които са подложени на привързване. Обезателно се проверяват датата на привеждане на нивото на съвременността: номер на издаване и датата на известието до мореплавателите.