„Който не знае да се преструва, не знае да управлява.“

По-горе, в публикациите в „Вярвания и заблуди“, ние с вас вече подробно разгледахме, че „ВЛАСТТА“ е реализираната на практика способност да се управляват процесите в човешкото общество. В това число и да се управлява „собствеността“.

А какво се крие зад думата ПРАВО на управление? Нали „право“ – това са закони.

На всички хора на Земята са им втълпили в главата, че най-добрата система за управление, това е когато в държавата има три „независими“ клона на властта:

– законодателната власт „фабрикува“ законите;

– изпълнителната власт претворява законите в живота;

– съдебната власт следи за „реда“.

При това всички говорят, че висшата власт – това е законодателната власт! Всички демократизатори говорят за „върховенство на Закона“.

Отново ще разгледаме пример. Вие сте купили апартамент.

„Моя апартамент! Моя собственост! Аз – собственик!“ Но Парламента е приел закон за повишаване на данъка за апартаментите. И вашата заплата (или пенсия) не издържа на заплащането за вашата собственост. Затова вие сте принуден да се откажете от своята собственост, да я продадете и да купите квартира на по-малък площад в по-неудобен за вас район.

Друг пример. Вие имате вила! Вие сте неин собственик. Тя вас ви храни. Краставици, домати, ягоди, ябълки… Но… Парламента е одобрил предложение за повишаване цените на билетите за автобусите, влаковете, и е отменил всички намаления и отстъпки. И за обикновените хора това е станало пречка за пътуването им – скъпо е. Станало е неизгодно да се хранят от градината. И те сами (!) се отказват от своята собственост, продават своите вили на „новите собственици“, които вкарват пари в „недвижимост“ (те не разбират, че ще дойде и техния ред).

Подобни примери са много! В това число и по отношение на така наричаните „предприемачи“.

Какво се получава у нас? Излиза, че собственик не е този, който нещо владее, а този, който „фабрикува“ законите.

А кой „фабрикува“ законите? Тях ги изобретяват конкретни хора – депутати от Парламента. А от какво се ръководят те при „фабрикуването“ на закони? Те се ръководят от интереса, който им „седи“ в главите.

А от какво се ръководи президента, депутатите, съдиите, министрите, техните заместници, помощници при вземането на това или онова решение? Всеки от тях се ръководи от своето разбиране за справедливост и несправедливост, добро и зло, нужно или не нужно на нещо, правилността и неправилността на някакво решение… Тоест всичките се ръководят от някакви ИДЕАЛИ, „седящи“ в техните глави.

А техни ли са тези идеали? По-рано, ние вече разгледахме това. И се оказа, че освен 3-те известни клона на властта, има още два тайни „клона“, които са много по-силни от първите три клона: идеологическата власт и концептуалната власт. И се оказа, че именно концептуалната власт определя „работата“ на всички останали „клони“ на властта.

Концептуалната власт – това е най-висшата власт в човешкото общество. Това е обединение на властта и идеята, и властта на конкретни хора, ръководещи се от тези идеи. Концептуалната власт претворява в живота или нравствен произвол, или порочен, безнравствен. И този свой произвол тя или го представя в удобна за разбиране от всички хора форма, или красиво го опакова в разноцветни целофанчета, скривайки мерзостната си същност.

А сега погледнете рисунката, на която е изобразена обобщена схема за управление на народното стопанство. На тази схема е видно, че управлението може да изхожда от два вида концептуална власт – справедлива и несправедлива.

Господстващата в момента безнравствена власт на глобалната финансова мафия преследва свои цели по отношение икономиката на страната (нейното народно стопанство). Какви са тези цели е изложено в предишни публикации. За перспективите на развитие на икономиката на страната и нейните т.н. „бизнесмени“ трябва да се говори изхождайки от това какви са техните интереси.