„Имам е по-дубре от имах“

Връщайки се към въпроса за собствеността, ще разгледаме примери от живота.

По този въпрос ще ни помогнат 6-те нива (приоритети) на управление, с които ние се запознахме в предишни публикации.

Вие сте приватизирали своята квартира на първия етаж в центъра на града. Вие се радвате: „Квартирата е моя! Всички необходими документи са ми в ръцете. Това е моя собственост! Аз ще я предам на сина!“. Но идват „юначни младежи“, насочват към вас пистолет и ви казват, да се махате от своя дом, защото квартирата е в центъра, че тя е много удобна за магазин (или фирма), че на вас са ви приготвили квартира на края на града и са ви оформили всички документи. Ако вие не се съгласите, то вас ще ви убият. Разказаното не е измислица.

И добре, че все пак предлагат друга квартира на края на града. В нашите бурни времена ще отправят на оня свят старика или старицата от „перспективната“ квартира – „няма човек, няма проблем“! А на вашата забележка, че апартамента е ваша собственост, юначните младежи отвръщат със смях.

Такива примери има не само във вашия града, но и в други градове. Спомнете си масата епизоди, показани по телевизията, когато с помощта на „маски-шоу“ решаваха „въпроса за собствеността“ на заводите, фирмите и т.н. Нашите СМИ назовават това беззаконие красиво: „рейдъри“. Всъщност, убийците, същите тези СМИ ги назовават също така „красиво“: „килъри“. А думата – това е мяра.

„С каквато мяра мерите – с такава и на вас ще бъде отмерено“. И ако убийците ги наричаха убийци, и така би било във всичко, то и ситуацията в страната би била друга. За баналните грабежи, когато под заплахата с оръжие обират вашата собственост – автомобил, мобилен телефон и т.н., не се налага и да говорим.

Може да си представите и глобален пример. Война. Окупаторите превземат вашата страна. Всичката собственост – и „обществена“, и „частна“ преминава в ръцете им.

Излиза, че със силата на оръжието „въпроса за собствеността“ се решава бързо и ефективно. Излиза, че собствеността реално (а не „по закон“) принадлежи не на този, който има документ с печат за „собственост“, а на този – който има оръжие. И във всеки момент със силата на оръжието вашата собственост може да стане не ваша: „Беше ваше – стана наше!“.

По тази причина „крупните“ собственици водят охранители, строят огради, поставят камери за следене, поддържат служби за безопасност и т.н. техните домове-замъци с пре високи огради с копийни заостряния отгоре и железни решетки на прозорците народа нарече стила „затворнически романтизъм“.

Боят се! Но не помага. Тяхната „охрана“ постепенно им става „палач“. Има много примери, когато шефа на охраната на „крупния“ бизнесмен „очиства“ своя бос, за да овладее неговата собственост. Причината: „а с какво аз съм по-лош?“. Но впоследствие и него може да го чака това, което той е направил с боса. „Срещу чука няма средство, освен друг чук“. Т.е. както бързо със силата на оръжието си взел собственост в своите ръце, така бързо можеш да я загубиш.