// Вие четете...

Начини на манипулиране

Случайност ли е инфлацията?

„Стопанството на длъжника е като пробита лодка.“

Отпускане на кредити и инфлация. Винаги, когато кривата на икономическото развитие поеме рязко нагоре и все повече и повече пари се вливат във финансовия кръговрат, когато цените растат, а заплатите не ги следват със същото темпо, неизбежно се стига до една точка, в която потребителите започват да правят все по-големи дългове, за да поддържат жизнения стандарт, към който са привикнали. Преминава се към правене на икономии, желанието за купуване се изпарява. В този момент двигателят на стопанското развитие започва да работи неравномерно, навсякъде се появяват пукнатини и сътресения. Несигурността нараства. Медиите и политиците започват да успокояват и да насърчават по-нататъшното потребление, още и още: „Подчини се! Консумирай! Консумирай! Консумирай!“.

Хората с удоволствие биха го направили, но на практика това вече не е възможно. Няма пари. Двигателят внезапно спира. Той е навъртял своите метафорични 300 хиляди километра и „издъхва“. Икономиката замира – владеят страх, паника, неприкрит ужас… Как е могло да се случи подобно нещо?

Все повече кредитополучатели вече не са в състояние да обслужват своите кредити и следователно не могат да си ги позволят. Това е моментът, в който балонът се спуква. Ние бяхме стигнали до него през есента на 2007 г. Още няколко години по-рано беше станало ясно, че краят наближава, но въпреки това големите банки продължаваха „с радост“ да раздават кредити, принуждавайки по този начин по-малките финансови институции да правят същото, за да избегнат масирания отлив на клиенти. Принципът е познат от игрите с верижно препращане на писма или схемите тип „пирамида“ – първите, които се включат, обират каймака. Колкото по-късно се запише някой, толкова по-сигурна е пълната загуба на началния залог. Това е един отдавна изпитан принцип, който винаги намира жертви. На 14.03.2006 г. „Шпигел онлайн“ информира под заглавие „Всички балони падат на Земята“:

„Никога през последните 30 години цените на пазара на недвижими имоти в САЩ не са се покачвали толкова силно, колкото след 2003 година и никога една катастрофа не е била прогнозирана по-често“, писа икономистът Вили Зелглер. „Щастливи са онези нюйоркчани, които в началото на 90-те години на миналия век действаха енергично, използвайки случая. Тогава, малко след първата война с Ирак, един двустаен апартамент в Манхатън можеше да се купи за кръгло 15 хиляди долара. Днес, 15 години по-късно, пазарната му цена би била около 400 хиляди долара. Само през последните три години цените се удвоиха още веднъж.“

Това би могло да се нарече тлъста лихва, но също и гигантска инфлация. Докато за периода от 1975 г. до 2000 г. цените на американските къщи и апартаменти са растели средно с по 1,8 процента на година, от 2000 г. насам те скачат с удивителните 7 процента на година. През 2005 г. обаче, средните цени на недвижимата собственост в страната се изстрелват еднократно нагоре с още 10 процента, а в големите градове процентът е дори и по-висок.

Всичко стана благодарение на „лековерното“ отпускане на заеми от банките, които, разбира се, действаха добре обмислено и с хладна пресметливост и с поведението си предизвикаха засиленото търсене на недвижими имоти. Същата игра със същия размах беше осъществена в Англия, Ирландия и Испания, а в малко по-смекчен вид в целия Западен свят и Китай.

Когато след 2002 г. се стигна до прогресивно нарастване на броя на отменените кредитни споразумения, тоест все повече кредитополучатели вече не бяха в състояние да плащат задълженията си, започна оживена търговия с тези „лоши“ (буквално: „нередовни“, „кухи“) или „токсични“ кредити, които тогава се продаваха от една страна в друга на пакети и с високи процентни надбавки, тъй като рискът беше много голям.

В интерес на по-доброто разбиране нека поясним. Банките продават кредиторски претенции (искания) за неизплатени задължения по открити сметки на кредити без обезпечение, тоест Дългове на други банки, без да питат клиентите си. Те търгуват с дългове! Можете ли да си представите? Но как всъщност става това на практика?

Ако например едно семейство в щата Кентъки е взело кредит за покупка на къща от „Банк ъв Америка“, то вече ще дължи парите може би на „Дойче банк“ или на някоя банка в Исландия или Италия. Ако семейството от Кентъки до момента е имало финансов консултант в своя филиал на „Банк ъв Америка“, то повече няма да има към кого да се обърне, защото „Дойче банк“ вероятно изобщо няма клонове в този щат.

Не бихме искали да Ви обременяваме с допълнителни подробности, но е важно да се разбере, колко абсурдно и безчовечно е това търгашество с човешки съдби и как отчуждават всички нас едни от други. То води до факта, че потребителят загубва всякаква връзка с парите. И изглежда, ако се погледнат нещата в дълбочина, че това е и самият замисъл.

За нас е близко до ума, някой с радост да иска да продаде подобни лоши кредити, за да ги изключи от баланса си и в края на годината той да бъде положителен. Но дълго време ни беше трудно да се мисли за обратното, тоест, че действително има голям брой умопобъркани, които купуват такива обезценени (кредитни) задължения.

В случай, че на това място си зададете въпроса, защо изобщо е разрешена подобна търговия, отговорът му ще бъде прост: защото банките сами създават своите вътрешни регулаторни норми и закони. Приемете засега на доверие това, което Ви казваме. Обяснението ще последва по-късно…

В такъв случай никоя банка не би знаела със сигурност какво точно е купила от друга, понеже, ако например в град Некарзулм са били закупени в пакет 1000 кредита от щата Алабама, би било много трудно да се прецени, дали кредитополучателите ще бъдат в състояние да продължат с плащанията. Няма да е известно плащат ли те редовно в настоящия момент, живее ли все още някой в домовете или пък, дали изобщо съществуват! Всъщност, в САЩ задълженията, свързани с придобиването на дадена къща, тежат фактически върху сградата, а не върху собственика. Затова американците, за които е невъзможно да обслужват кредитите си, просто напускат своята собственост и започват отначало на друго място, необременени от дългове. В Германия например, тежестта на дълга пада не върху сградата, а върху кредитополучателя.

Със спукването на кредитния балон милиони хора в Съединените щати загубиха домовете си по силата на принудителни съдебни решения, бивайки изхвърляни от тях със съдия-изпълнител. Само през 2008 г. техният брой нараства с 53 процента. Днес милиони американци отново живеят като през 30-те години на XX век – на улицата или в огромни палаткови градове някъде в пустинята.

След това цените на недвижимата собственост падат светкавично! Но обезценяването засяга не само къщите, строени по частен път, а и (преди всичко!) имотите, предлагани по линия на строителното предприемачество, каквито за периода от 2000 г. до 2007 г. били финансирани и построени на промишлени начала прекалено много, в количество, далеч надхвърлящо действителните пазарни нужди. Следващият голям балон, който се очаква да гръмне поради тази причина, е строителният бизнес с (типови) недвижими имоти. По този повод Интернет изданието на вестник „Ханделсблат“ от 16 април 2010 г. пише:

„Кризата в предприемаческия бранш на недвижимите имоти взема своя данък. С „Уайтхол стрийт интернешънъл“ на банка „Голдман Сакс“ основният капитал на още един фонд драстично намалява. Според последните официални изчисления от по-раншните 1,8 милиарда долара са останали само 30 милиона. Това става ясно от годишния отчет за 2009 г., който е бил разпратен миналия месец на притежателите на дялове. Целият предприемачески строителен пазар е сринат.“

По-просто казано, при фондовете става въпрос за конструкция, според чийто замисъл голям брой хора хвърлят пари в един кюп и влагат цялата сума в нещо, например в недвижими имоти. Пропорционално на това, което е пуснал в кюпа, всеки притежава дял от фонда, нещо като акция, която може по всяко време да бъде препродадена.

В случая с ипотечния фонд „Уайтхол стрийт интернешънъл“ всички, които са хвърлили пари в общото гърне, през 2009 г. са загубили повече от 98 процента от своите дялови вноски, защото недвижимата собственост, закупена в съдружие на високи цени, изведнъж се е оказала лишена от стойност.

„Събитията със световно значение не произтичат от случайността. За да станат те факт, се полагат усилия, независимо дали става въпрос за национални или (чисто) комерсиални интереси. И преобладаващата част от тях се инсценират и превръщат в реалност от онези, които държат в ръка връзките на кесията с пари.“Денис Хийли, бивш британски министър на отбраната.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар