„Понякога и дяволът се позовава на свещеното писание, за да постигне своите цели.“

Адвентизмът е издънка на баптизма. Той прави опити да определи деня и часа на второто Христово пришествие. Адвентистите празнуват съботата вместо неделята и отричат безсмъртието на душата, а това значи атеизъм и безсмислена вяра в противоречие на Христовото учение за стойността на душата.

Основател на адвентизма е Милер, баптистки пастор (р. 1781, гр. Питефилд, Америка). Занимавал се с астрономия. Своите научни изследвания обединил с новозаветното учение за второто идване на Христа на Земята. Не го смущавали думите на Христа, че денят и часът на второто Христово пришествие не са известни никому, дори на небесните ангели.

Адвентизмът в своята противоречивост и несъстоятелност се разединил на 11 разнолики и религиозни общини. Евангелистите адвентисти смятат, че душата е безсмъртна, че в 1000-годишното царство ще пребъдат само светиите, че след това царство на праведните ще отидат в рая, а грешните – в ада за вечни времена, че мъртвите живеят особен съзнателен живот.

Църквата на адвентистите християни смята, че мъртвите са в безсъзнателно състояние, че праведните и грешните ще възкръснат едни след други. Първите да влязат в 1000-годишно царство, а вторите да бъдат погубени.

Адвентисти на седмия ден. Най-фанатизираните, които празнуват съботата, вместо неделята. Смятат, че в 1844 г. Христос се е явил като свещеник, за да очисти небесното светилище от нашия грях.

Църквата Божия се отделила от адвентистите в седмия ден през 1864 г. Вярва и учи, че виденията на Елена Еайт са божествени откровения, че не бива да се яде свинско месо, да се пие чай, кафе и пр.

Всички адвентисти смятат себе си за верни Христови последователи. Останалите християни ще пребъдат в тъмнина. Те са в числото на 144 хиляди, отбелязани с печата. Учението им е несъгласувано със Светото писание и с историята. Пресмятанията за второто Христово пришествие не могат да бъдат обосновани библейски.

Царството Христово няма земен характер, какъвто му приписват адвентистите. То не е от тоя свят, то е Небесно Царство, царство на духа, царство вътре в нас. То е вечно „Царство на света стана царство на Господа нашего и на Неговия Христос и той ще царува во веки веков.“

Те обвиняват папата, че бил Антихрист. Вярно ли е това, защото антихриста ще бъде само един човек – „човек на греха, син на погибелта“. Никой от папите не е дръзнал и не ще дръзне „да седне като бог в Божия храм, показвайки себе си, че е бог“, както ще постъпи антихристът.

Никой папа не е дал „белег на дясната ръка и на челата на малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби, та никой да не може нито да купува, нито да продава, освен оня, който има белег или името на звяра, или числото на името му – 666“..

Когато се говори за 1000-годишно свое царство преди страшния съд, Той ясно говори, че при второто Си идване на земята веднага ще съди всички – живи и мъртви и след съда праведниците ще наследят Царството Му, а грешните ще горят – ще бъдат хвърлени в огън вечен, във вечна мъка.

Продължителността на Царството Христово до второто Христово Пришествие е неизвестна никому.

Адвентистите отричат безсмъртието на душата. Душата в Свещеното Писание значи живот, съществуване, а не отделна част от тялото. Те привеждат дори и доказателства от светата Библия, като казват, че думата душа се среща 753 пъти в Стария Завет и 105 пъти в Новия Завет. И нито веднъж не е споменато, че е безсмъртна.

Заблудата е толкова голяма, че отричат нещо основно в Християнството. Християнството е немислимо без учението за безсмъртието на душата. „Телата на умрелите отиват в земята, а душите им чакат съдния ден, близо до Бога или далеч от Него“, запазени напълно в съзнанието си.

Свещеното писание има немалко доказателства, че душата живее след раздялата й с тялото. За Рахил Мойсей пише: „Умирала, когато я напускала душата, а душата живеела без тялото“. Мойсей и Илия се явили при Преображението на Таворската планина, Авраам, Лазар и богаташът живеят след смъртта, виждат, мислят, разсъждават.

Св. ап. Йоан видял „под жертвеника душите на закланите за словото Божие и за свидетелството, що имаха…“.

Адвентистите учат, че Христовите последователи трябва да почитат съботата, а не неделята. Седмият ден, казват те, е осветен от Бога. Празнуването на съботата обаче е заповед Божия само за евреите, като знак за съюз между Бога и тях. Християните са членове на новозаветната Църква, те са осветени с кръвта Христова и Неговото възкресение.

Папите не са отменили празнуването на съботата, а апостолите. Адвентистите, за да бъдат последователни, трябва да празнуват и юдейската Пасха с всичкия й ритуал, защото Бог тъй е заповядал на евреите, а те не вършат това.

Църквата Христова от първите дни след Петдесетница е празнувала неделните, а не съботните дни. Затова имаме сведения от св. Игнатий Богоносец и Йринеи Лионски, Св. Цар Константин Велики (313 г.) само е обявил неделния ден за неприсъствен ден за цялата империя – за християни и не християни.

През юни 1921 г. в гр. Бургас за пръв път в България се чува повик за „нов“ религиозен живот. Този повик идва от трима руси – И. Е. Воронаев, Е. Колшовски и Д. Заплишний – членове на Нюйоркската петдесятническа община. В Америка петдесятничеството се е зародило през 1900 г. в гр. Топека, щат Канзас, от Агнеса Оцман ла Берж.

На едно религиозно събрание тя „заговорила“ на непознат за нея език. Всички присъствуващи смятали, че Дух Светий говори чрез нея. Дух Светий дал знамение и подканил към обнова. Организираното около г-жа Агнеса религиозно общество се наименувало Петдесятническо. То потърсило историческо и Библейско оправдание за себе си.

Според петдесятниците Петдесетница не е единичен и единствен фактор за живота на Църквата Христова. Всеки християнин има своя петдесятница, когато се кръщава с Дух Светий, проговорва чужд език и става жив член на тялото Христово – Църквата. В момента на кръщението с Дух Светий човек проговорва на чужд език. Попаднал в такова общество, нормалният човек се пита – как може да се достигне до такава духовна перверзия?

Петдесятниците грешат, като смятат, че спасението е акт на вътрешна обнова за един миг. Така е било наистина със св. Апостол Павел, но по Божие съизволение. Още в апостолско време даровете на Дух Светий са се предавали с помазване със свето миро. Кръстените в Христа нямат за свой необходим белег проговорване на чужд език. На Петдесятница са повярвали и се кръстили около 300 души, но никой от тях не е проговорил на чужд език.

Първомъченик архидякон Стефан бил изпълнен със Светий Дух, но не проговорил на чужд език.

Петдесятниците смятат, че е спасен всеки, който повярва в Христа и публично изповядва греховете си.

Баптизмът е издънка на лютеранството, оформен в сегашната му форма от Симон Мемнон (р. 1492 г. или 1505). Той е обединил около себе си избягалите от Германия баптисти, смекчил техния фанатизъм, отстранил политическите идеи от тяхното учение и ги заменил с мистицизъм. През 1539 г. той изложил своето учение в книгата си „Основи на истинската християнска вяра“.

Баптизмът приема Светото Писание като единствен източник на Богопознание. Приема само каноничните книги. Благодатни средства според него са: Словото Божие, кръщението, Светата вечеря, молитвата.

Кръщението при баптистите става по следния начин: Пасторът запознава желаещите с баптисткото движение. Щом го усвоят, в определен ден с духовни песни всички тържествено отиват при реката или водата, където ще бъде извършено кръщението. Подготвените за кръщение остават само по бяла риза и влизат във водата, подпомагани от пастора.

Светата вечеря или тяхното причастие става след като пасторът разчупи хляба и го раздава. След това дава на всеки и чаша вино.

Баптистите учат, че бракът не е тайнство, а установено от Бога съжителство. Смятат, че кръщение могат да приемат само хора, които съзнателно изповядват вярата си в Христа. Според тях деца не трябва да се кръщават, докато не станат пълнолетни.

Православната Църква обаче още в първите си дни е кръщавала деца. Затова свидетелствуват св. Ириней Лионски (+202 г.), св. Григорий Богослов, р. около 330 г., св. Климент Александрийски, св. Йоан Златоуст, св. Амвросий Медиолански и др.

Картагенският събор (419-426 г.), постановил: „Който отрича необходимостта да бъдат кръщавани деца, да бъде анатема“.

Евангелистите християни са разклонение на баптизма. Те се различават от баптистите по това, че общините се управляват не от презвитери, а от „братски съвети“. При евангелистите християни, хлебо разчупването и бракосъчетанието могат да се извършват и без презвитери. В основата на евангелисткото учение е залегнало вярата в изкупителната жертва на Христос: човек се спасява не в изпълнение на св. тайнства, а със силна вяра в Христа. От всички свещени книги евангелистите признават само Евангелието, което тълкуват преносно и най-често всеки по своему.

Методизмът се е оформил в Англия и Оксфордския университет от братята Джон и Чарлс Уесли. И двамата проповядвали, че спасение се постига само с вяра в Христа, но необходима била святост, която се постигала в определени навици и методи. Поради това техните последователи се наричали методисти. Наричали ги „Свят клуб“ и „библейски лицемери“. Братята Уесли със своя съидейник Джон Уай Филд били англикански свещеници. Заради учението си те били отстранени от длъжност. Почнали да проповядват по площади, частни домове, навсякъде. Присвоили си правата на епископите и започнали да ръкополагат епископи и свещеници. Признават само две от тайнствата: кръщението и Господнята вечеря (Евхаристия).

Методистите, като всички сектанти смятат, че не трябва да почитаме божиите угодници и да отправяме молитви към тях. Според тях само Бог може да чуе молитвите ни. Те забравят думите на св. ап. Иаков: „Голяма сила има усърдната молитва на праведника“.

Теософия буквално означава Божествена мъдрост. Днес теософията е синтез от религиозно-философски системи и митологии. Теософията не е завършено строго определено учение, защото постоянно се развива и допълва. Теософското общество е основано в Ню Йорк на 17. XI. 1876 г. от Елена Петрова Блаватска и още около 20 души с три основни цели:

1. Да съгради всеобщо братство без разлика на раса, нация, род, вяра и обществено положение.

2. Да изучи всички религии, митологии, изкуства и науки на Изтока и Запада.

3. Да изследва непознатите (окултни) закони в природата, да събуди скритите и висши сили и възможности в човека и ги използува за благото на човечеството.

Това общество има свой печат със съвкупност от символи.

Знак на теософите

1. Змията във вид на гълъб е символ на Божествена премъдрост.

2. Триъгълникът е символ на микроскопичното битие на човека в три аспекта – сила, материя, съзнание: Отец, Син, Свети Дух.

3. Двойният триъгълник е най-съдържателният мистически символ.

4. Египетският кръст в триъгълниците е символ на духа, проникващ в материята.

5. Свастиката в горното двойно кръгче е символ на напредъка. Двете линии означават духа и материята, а счупените върхове – бързината на движението.

Теософското общество според тях се ръководи от световни учени, които живеят някъде в Хималаите.

През 1915 г. теософите организирали либерална вселенска църква, която да работи за „преуспяването на делото на нейния учител Христос“ по пътищата, сочени от тях. Теософското общество не може да създаде общочовешко братство. Братството е възможно при една религиозна вероизповед и една вяра. Християнството е богооткровено и поради това не може да бъде допълвано и изменяно от нови учители. Теософите отричат непорочното зачатие на Иисуса Христа чрез св. Богородица. Тяхното учение за Иисус Христос противоречи на Свещеното Писание.

Учението на теософите за прераждането убива напредъка на човека в науката и в живота, внедрява отвращение към живота и чудовищен нихилизъм.