„Не е важно колко знаеш, а как го знаеш.“

В следващите публикации ще разгледаме условията за извършване на надеждни измервания на обекти в сферичното пространство при извършване на безусловна аналитична надеждност, основана на описанието на резултатите от измерването, когато обектите се трансформират в техните изображения и обратно чрез преки и обратни функции. Тези условия са осигурени в пълно съответствие с аксиоматиката на Евклид, която се основава на неговите постулати, изградени на принципа на сдвояване и взаимодействие между сферични полета, които описват основата на измерителя и наблюдаваните размери на обекта. Трансформациите се основават на използването на зависимостта на средната геометрична и сферичните зависимости, които позволяват увеличаване на реда на разделителната способност на измерванията в куба, но не от промяна на разстоянието от обекта, а от ъгъла на паралакса на неговото наблюдение.

Измерването е основният процес на изучаване на материални и полеви обекти на природата, без осигуряване на надеждността на който не е възможен напредък в познаването на природата. В момента този процес има свойството на неопределеност.
Първата стъпка в това познание е измерването на позицията, размера и ориентацията на обектите в пространството, всички други моделни конструкции са следствия!
Сферичната форма на обектите и техните полета в заобикалящото ни пространство е преобладаваща както в пространството, така и в атомите. Всички обекти в далечината се показват и измерват с помощта на полета. В този случай полетата се допират до повърхността на обектите, независимо от тяхната форма, в специални точки – ъгли, осигуряващи неразривна връзка между тяхната реална и полева част. Следователно задачата за измерване на полетата на обекти със сферична форма и в сферично пространство е основната за осигуряване на надеждността и точността на описанията на обектите. Полетата се характеризират с посоката на движение и посоката на въртене на вектора в пространството, което се описва с дължината, амплитудата и фазата.
Всички обекти на Земята се измерват с помощта на полета, т.е. те са сферично затворени; освен това те се описват на сферична основа, което затруднява извършването на надеждни измервания на големи разстояния. Отчитането на всички тези доста противоречиви факти не е лесна задача.
В момента основата на всички измервания са постулатите и аксиомите на Евклид, които се използват в съкратена форма. Основните разлики между пълната аксиоматика на Евклид и нейните общоприети и широко използвани разпоредби са свързани с факта, че тези разпоредби се отнасят не само до описанието на линейното пространство, но и до описанието на физическите процеси и обекти в сферичното пространство. Те се изразяват в задължителното използване на сдвоени измерители и описанието на полета под формата на сферични повърхности, заобикалящи обекти, връзката между които се осъществява чрез допирателни между техните повърхности. Тези разпоредби се приемат за тривиални и практически не се използват, но тяхната роля при описанието на процесите в сферичното пространство е решаваща. Ще се опитаме да покажем необходимостта от описване на околното пространство с помощта на всички постулати на Евклид, когато използваме неговите аксиоми като следствие от постулатите.
За да опишем обекти в пространството, ще използваме сдвоени проективни координатни системи: стереоскопична и паралактична, където всички измервания се извършват само в посоката на координатните оси на равнината на измерване (те използват свой собствен термин – разстояние), като имат две успоредни равнини за изобразяване на пространство, където могат да се сравняват праволинейни отрязъци.
Понастоящем надеждността на измерванията на обекти и техните сферични полета се основава на сравнение на резултатите от измерванията-изчислените размери на обекта с размерите на проекциите на техните изображения върху координатните оси. При извършване на измервания на разстояние този процес е неосъществим и използването на сдвоени проективни координатни системи (сферични и паралактични) позволява само сравняване на размерите на изображенията на обекти. Затова нека разгледаме възможността за изпълнение на аксиоматичното условие за надеждност на измерванията: преобразуване на размерите на обект в техните изображения и обратно според прави и обратни функции.
Използването на линейна трансформация на пространствени измерения в техните изображения и обратно при използване на монопроекция не се подчинява на това правило. Физическите процеси се описват с периодични сферични функции, които имат обратни трансформации, но тази обратимост се губи, когато се описват в пространството. Ролята на прави – обратни трансформации в сферична проекция между сферични повърхнини могат да играят сферичните тригонометрични функции. Следователно, ние ще разгледаме едновременно два вида сдвоени проектирования на равнина – общоприето линейно проектиране и сферично – за тяхното сравнение и оценка.