„Мудростта не е златен пясък, та да я завържеш в чувал и да я скриеш по-далече.“

Тайната за „придобиване на Светия Дух“. Великият светец Серафим Саровски възстанови в нашата православна църква целенасочено отстраненото през многото години целеполагане в смисъла на живота на вярващия човек, което целеполагане е било определено още от Исус Христос. Серафим Саровски заявил, че всеки вярващ е необходимо да се стреми към „придобиване на Светия Дух“. Просто казано: смисъла на живота на християнина е да „придобива Дух Святой“. Какво означава това от позицията на съвременното знание, тоест от позиция на по-рано изложеното? Това означава, че всеки човек трябва да встъпи в пряк диалог с Бога, да разговаря с него направо, без посредници и всякакви „ходатаи“ и „слуги“ Божии.

Между впрочем, за „придобиване на Светия Дух“, тоест за да може да осъществи встъпване в разговор с Бога и получаване от Него на Откровения, самият Серафим Саровски се отдръпнал от църквата в гората (в „пустоша“ – от думата „пусто“- празно, т.е. там, където няма хора и никой не пречи) и се е молил в глухата гора върху камък, намирайки се в непрестанен пост.

Какъв е тук „физическия смисъл“? Да си зададем въпроса: „Как Бог може да разговаря с човек?“ Та Бог може да разговаря всякак! Той е всемогъщ! Той може да говори направо и тогава човек „чува глас“. Той може да застави човека да записва Неговите съвети на хартия. Той може да дава на човек съвети по време на сън, създавайки сюжети на сънищата отново такива, че човек, например, да разбере, какво го чака и какво трябва да прави. Той може да дава съвети на човек по пътя на създаване в неговия жизнен път на такива съответстващи ситуации, които биха заставили човека да се замисли и да вземе нужното решение. Изборът от Бог за метода на довеждане до знанието на човека на необходимата му информация зависи от степента на готовност на човека да получава информация от Бога.

И възниква друг въпрос: „А как човек може да разговаря с Бога?“ И главното е в това. Както казва народа: „Своя ум не можеш да дадеш другиму“. Например, как Бог да доведе нещо необходимо до човек който смята, че няма Бог? За това е необходимо да се създаде някаква доста екстремална, напрегната ситуация. Но Бог не всички „напряга“ с ръце… Такава напрегната ситуация се създава за много такива хора (не от Бог, а от хора). Това става по време на пожари, катастрофи, аварии и т.н. бедствия. Но най-мащабно напрегната ситуация има по време на война. Ето тогава мнозина се обръщат към Бог.

А ето великия Пророк Мохамед получавал откровения от Бога направо в разговор, при това и красиви картини и видения. И това е височайше ниво на общение с Бога. Именно такова ниво на общение се е стремил да достигне Серафим Саровски.

Дайте да си представим две радиостанции, работещи на една „вълна“ (т.е. на една честота). Всяка радиостанция има предавател и приемник. Предавателят предава информация, приемникът приема. Информацията се предава и приема по пътя на предаване на съответстващи колебания. Ако приемниците и предавателите на двете радиостанции са изправни, точно настроени на зададената „вълна“, т.е. няма пречки от други източници на колебания, то операторите на двете радиостанции се чуват един друг много добре. Но ако апаратурата е настроена лошо, детайлите на двата приемника и предавателя са лоши, тъй като са загубили своите характеристики от удари, падания, прегряване и т.н., по веригата работят източници на пречки (заваръчна апаратура, генератори и т.н.), то операторите ще се чуват един друг лошо. А в случай на счупване, например, на приемника на едната радиостанция, оператора – радист въобще няма да чува какво му говори радиста от другата радиостанция.

Ако този образ се пренесе на разговор на Бога с човека, то ще се окаже, че у Бога всичко е наред. Той не спи и не почива „на седмия ден“, както това прави бога от Библията. „Не Го овладява ни дрямка, ни сън“ (Корана). А човек – това е приемно – предавателно устройство. И ако говорим за неговото общение с Бога, то това става на биополево равнище.

Какво са правили нашите светци за „придобиване на Светия Дух“?

1. Те са „седели на хляб и вода“. Строг пост. Те са чистили своя организъм, своето тяло. Та нали тялото на човека – това е приемо – передаващо устройство, състоящо се от всички органи на човека като цяло. Затова с чиста изворна вода те са промивали всички клетки на своя организъм („транзистори“, „резистори“ и „кондензатори“ на своята „радиостанция“).

2. Те са се отдръпвали от църквата в „пустоша“. Кой е отивал за дълго (понякога с години) в пещера. Кой също така за дълго се затварял в килия и не излизал от нея и с никой не общувал. Кой се уединявал в гората и живял като отшелник дълго време. Серафим Саровски се отдръпнал от църквата в гората. И какво се получава от това? Излиза, че в църквата е невъзможно да придобиеш „Светия Дух“, щом всички светии за това са се махали от нея? Да, това е така. И ето защо: В църквата има много „пречки“. На съсредоточението, настройката на човека на „вълната“ на общение с Бога, му пречат:

– самото вътрешно устройство на църквата: икони, позлата, стенописи по стените и таваните, позлатените илюстрации, свещи … Всичко това отвлича вниманието, пречи да се съсредоточиш. Особено това влияе на младите новодошли;

– свещеникът води служба. Първо, той самият е нагизден – накичен и хората разглеждат всички негови златни украшения. Второ, той води служба, нещо говори, маха с кандилото и т.н. За всичко това трябва да се следи, нещо да не пропуснеш: кога трябва да се прекръстиш, кога да склониш глава, кога да започнеш да повтаряш словата на молитва … Като общо, и това не дава да се съсредоточиш;

– паството църковно. Някой се изкашля, развали ти концентрацията. Там красиво женско лице – мисли не святи в главата се появили. На мъжа редом до вас пуловера е с интересни рисунки и ти започваш да го разглеждаш. Ако има много народ, то тебе от време на време те сбутват отзад, някои отстрани. И т.н. не, за мисли за Бог не стига ред…;

– а църковния хор колко красиво пее! А за какво пеят те? Това им се разбира…, а това не се разбира…;

– а какъв приятен мирис на тамяна! Изплува песента: „Вашите пръсти миришат на тамян, а в ресниците ви спи печал …“. Боже! За какво си мисля аз? …

Извод: в църквите „придобиване на Святия Дух“ е невъзможно по принцип. А тогава защо са построени те?

Тук е уместно да си спомним операта на Николй Андреевич Римски – Корсаков „Сказание за невидимия град Китеж и девата Феврония“.

Феврония – дева, олицетворение на чистота и непорочност, носеща съкровено народно светоусещане, векове непонятно на „чуждоземните мъдреци“. На въпроса на княжеския син: „Ти кажи, прекрасна девице, – Ходиш ли да се молиш в църквата Божия?“ – Феврония отговаря: Не, съвсем не ходя, мили …

А и то: та Бог не е ли навсякъде? Ти си мислиш: тук е пусто място, Ама не – тук е велика църква, – Огледай се с умни очи (благоговейно, като да се видиш в църквата).

Ден и нощ у нас е служба неделна. Ден и нощ кади тамян. Денем сияе нам Слънчице ясно. Нощем звездите, как свещички, мъждукат. Ден и нощ у нас е пеене умилно. Което е на всички гласове ликуване. Птици, зверове, всичко дишащо, Възпяват прекрасен е Господния свят. Тебе слава вовек, небе светло, Бога Господа чуден и висок! Тая слава и тебе, земльо – майчице. Ти си за Бога подножие крепко!

Феврония е отворена природна система за кодиране на информацията. Живее сама в гората, далеч от властта и цивилизацията. Властта в лицето на княжеския син сама идва при нея, или „елитарните“ носители на власт са слепи, тъй като не притежават достъп до Общо вселенската Мяра. Постоянното чувстване от Феврония на цялостността на света в неговото триединство е непонятно за княжеския син Всеволод Юриевич. Това и предизвиква неговия въпрос за това, съблюдава ли епизодично Феврония външна, показна обрядност, посещавайки от време на време църква, което изначално е било чуждо на народа. Та нали народа изначално е изповядвал славянската вяра, която предполагала непрекъснато общение с Бога. А Бог за славяните се представя в целия заобикалящ ги свят. „Елитът“ на нашия народ, изпадайки в юдохристиянство, е загубил цялостното възприемане на света, съсредоточавайки се само върху външната църковна обрядност.

3. Те усърдно са се молили. С това те са настройвали своето „приемно-предавателно устройство“ на вълна общение с Бога. Това е подобно на това, как с ръка въртите копчето за настройка на приемника на нужната вълна. Само че тук „копчето за настройка“ се върти мислено, а не механично. И главното тук, отново е мярата! По пътя на непрекъсната молитва те са настройвали своя алгоритъм за работа на мозъка за получаване и преобразуване на информацията на алгоритъма на „разговор с Бога“. Тоест те са се старали със своята лична мяра (матрица на своето състояние) максимално да се приближат до Общовселенската Мяра, която е контролна само на Бога. И веднага щом тяхната лична мяра влизала в необходимия диапазон честоти на Общовселенската Мяра, към тях започвала да тече информация от Бога. Става дума за попадане в необходимия диапазон честоти защото по принцип честотите не могат да съвпаднат точно, защото в този случай човек сам трябва да стане Бог Истинен, което е невъзможно. Видимо, Бог сам осъществява окончателната „автонастройка“ за влизане във връзка.

Свободната воля на човека. Както виждаме, тук няма нищо тайнствено. Просто засега човечеството не знае всички характеристики и параметри на биополевите колебания, тъй като техническата и приборната база на нашата наука не са в състояние да ги измерят. Но ако ние не сме в състояние да измерим нещо, то това съвсем не означава, че това „нещо“ не съществува. А човешкият организъм е доста по-чувствителен от най-точните прибори, направени от „железариии.

Що се отнася до проблема за създаване на „изкуствен интелект“, то целия проблем се състои в това, че някои искат да създадат патерици на собствените си мозъци вместо да се научат да ползват своите собствени мозъци. Това го казваме, защото е време да се научим да се доверяваме на човека и неговата интуиция, а не само на показанията на приборите от желязна апаратура. Правилността и достоверността на знанията, сведенията и всяка друга информация, получена в резултат на интуитивни прозрения (т.е. информация, „добита“ с помощта на интуицията), тяхната правилност и достоверност винаги могат да се оценят чрез „устойчивост по предсказуемост“, за която подробно бе разказано по-рано. Възможностите на човека са огромни. А ние все още знаем много малко за себе си.

Разказаното за биополетата и егрегорите (сглобките) – това е само „азбуката“ за тяхното осмисляне и влияние в живота. Но това е необходимо да се знае, или това е най-важната координата в многомерната система на живота на хората, наричана в наше време „духовна култура“. Незнанието и неразбирането макар и на елементарните основи на въздействие върху хората от сглобките (егрегорите) води до изкривяване и подтискане на свободната воля на човека вече в неговия вътрешен свят, изкривяване и подтискане на неговата психика с всички произтичащи последствия. И най-главното, води до изчезване от живота на общението с Бога. Библейската концептуална власт преднамерено е скривала от човечеството тези знания (възможно е на тях всичко разказано да им е изложено в друг терминологичен апарат. Но „физическия смисъл“ е един и същи). Скривала го е за да удържа хората в подчинение, съхранявайки системата на тълпо –“елитаризма“, при която шепа глобализатори паразитира върху милиони труженици, при това настройвайки тези труженици едни срещу други.

Как да противостоим на всичко това? Защитата от всички сглобки, подконтролни на библейската концептуална власт, е една: Пряко, в смисъл без посредници към Бога по съвест без „ходатайски“ обръщения.

Такова общение носи в себе си информация, която е чужда на всички сглобки на библейската концепция за управление на хората.