„Без вълнения и грижи, не чакай радост от живита.“

Капани и препятствия. Системата ни за заплахи и самозащита е развита много отдавана и следва сравнително прости правила. Тя не е предназначена да работи в съвременния свят. Принципът й е елементарен: когато нещо ви заплашва, вие бягате от него; ако сте възпрепятствани се ядосвате и настъпвате срещу това, което е застанало на пътя ви.

Човек обаче не винаги е в състояние да го направи. Както отбелязва Фройд, хората трябва да потискат импулсите си по какви ли не причини, но това също има своите различни аспекти. Онези, които се подават на манипулациите на грубияни, често се оказват в училища, домове или офиси, където някои се държи зле с тях.

Изпитваме силен стрес, когато се налага да работим, за да изплащаме ипотеката, въпреки че мразим работата си. Този капан вероятно е един от най-големите източници на стрес в съвременния свят: да бъдем длъжни да живеем в среда и да се примиряваме със ситуации, които не харесваме, просто защото няма как да се махнем, защото не виждаме алтернатива или защото наличните възможности изглеждат по-лоши и от настоящото ни положение.

Ние не сме свободни маймуни, които могат да стоят в периферията на групата и да поддържат дистанция от „проблемния участък“. В този случай в мозъка ни се възбуждат импулси и мотиви, които ни стимулират да избягаме, но те биват изкривени и поради това водят до сериозен стрес.

Ако поговорите с хора в депресия, ще видите, че много от тях са натрупали много гняв. Блокирания гняв е също възбудена, но възпрепятствана реакция на самозащита. Затова, когато изпитваме гняв или силно желание да избягаме, а не можем да ги изразим и да действаме според тях, е все едно да даваме газ, без да сме включили на скорост: колата постепенно прегрява.

Старият ни емоционален мозък е предназначен да работи в свят, в който сме в състояние да се дистанцираме от другите, а отношенията ни с тях не са тъй сложни и обвързани. В съвременното общество обаче се налага да поддържаме сложни отношения, които често ограничават свободата ни.

В природата не съществува такъв феномен като западното човешко семейство, затворено в една къща, с евентуално фрустрирани и гневни родители. Те не могат лесно да се разделят, а децата им не могат лесно да си тръгнат. Ето една от причините насилието да е толкова често срещано.

В капан сме и поради начина си на живот и нуждата да работим дори когато жадуваме за свобода. Животните пребивават в света на сетивата си и са щастливи просто да виждат синьото небе над себе си: за тях чуждите изисквания и крайните срокове са нещо непознато.

Свят на задължения. Ние живеем в свят на задължения да се погаждаме с другите, дори да не ги харесваме. Нищо чудно, че горката ни система на заплахи и самозащита се пръска по шевовете. Единственото, което може да й помогне и да я успокои, са взаимоотношенията на подкрепа и добронамереност. Ако ще живеем в този съвременен свят, който от време на време, сякаш ни задушава, може би трябва да развием много повече в себе си състрадание.

Системата ни на заплахи и самозащита от една страна е проста, съставена от първични емоции и подбуди към действие, но от друга – тя е твърде сложна.

Част от емоциите ни взаимно си противоречат и ние често се плашим от тях или губим контрол върху положението. Желанието ни да избягаме, или да действаме твърдо може да бъде възпрепятствано и в замяна да изпаднем в размишления. Това, което е започнало като сравнително слаба реакция на самозащита в потока на живота, силно се развило и днес води до коварни прояви на човешкото съзнание.

Състрадателното разбиране на тези затруднения може да представлява сериозна крачка напред. Помнете, че ако изпитвате подобни проблеми вината не е ваша. Те са резултат от един от многото чудати завои на еволюцията.