„Не вярвай на всичко, което виждаш, нито на половината от това, което хората говорят.“

Ролята на Духовните общества.

Съвременната наука по своя път стигна до проблеми, които „изведнъж“ се оказаха поставени и даже решени в древното знание и мъдрост, оставени ни от древните цивилизации. Науката все още няма свои решения, но намира древните за вероятни. По този начин вече се формира едно интегрално човешко знание и мъдрост, плод на цялата история на човечеството. От него става ясно, че човекът е създаден от извънземни цивилизации по техен образ и подобие, високо развити и морални, наричани в окултизма и религиите „духовни същества и йерархии“. Те дълго време пряко са ръководели и обучавали човека, дали са му своите знания за него, Космоса, съществата в него, Твореца на всичко това. След бунта на Луцифер Земята е завладяна от него и той до днес полага всички грижи хората да забравят произхода си, Твореца си и водещата роля на духовно – моралните ценности, а да приемат неговите разбирания, ценности, цели и средства за реализирането им.
Отделни хора и групи, изпращани и вдъхновявани от създателите ни, пренесоха през хилядолетията истинските знания и мъдрост, макар и с модификации, и с известни изкривявания. Това са духовните общества, доскоро действащи скрито поради преследванията от тръгналата по кривия път цивилизация.
Очевидно духовните общества досега изпълниха своята мисия, да запазят и пренесат знанията за произхода ни и за космическите йерархии, същества и закони, за кармата и прераждането, за Бога-Творец на Вселената и т.н.
Отвъд тази изключително отговорна роля на духовните общества започват техните предателства. Кои по-конкретно са те?
Първото предателство на Духовните общества е спрямо пренасяното от тях знание. Действайки по човешки, всяко окултно – духовно общество акцентира върху определени страни на Истината, подбирани според личните им разбирания и предпочитания, загубвайки пълнотата на знанията и отчасти йерархията им по важност. Така се умножаваха и още се умножават окултните и окултно – религиозните общества и учения, разкъса се единното знание на парчета и мозайки, частично покриващи се, частично разминаващи се. Това са йога, херметизъм, зороастренизъм, теософия, антропософия, учение на Бяло братство, розенкройцери, езотерично християнство, кабала, астрология и още стотици и хиляди школи, секти и пр.
Всичко това говори за повече или по-малко изгубено пълно разбиране на окултното и съвременното знание и мъдрост.
Второто предателство е догматизирането, замразяването на окултното знание. Като правило последователите на всяко учение, религия, философия и т.п. не го обогатяват, осъвременяват и адаптират към съвременните постижения на науката и практиката, на пълнокръвния реален живот.
Например някои основатели на учения направиха това осъвременяване и адаптиране, синтез с науката, но последователите им не можаха да отидат по-нататък, с редки и без съществено значение изключения. Не им достига прецизно разбиране на духа на Вселената, човешката история и собственото им учение.
Третото предателство на духовните общества е робуването им на догмата за индивидуалния път на всеки човек, забравяйки общия характер на груповото движение напред. Ако духовните общества разбираха истински духа и смисъла на духовните закони, те трябваше днес да са съвременници и участници в проблемите и възможностите пред човечеството, да знаят и разбират новите научни постижения и социални проблеми и да ги тълкуват през призмата на духовното си учение като духовен път на някои души, незадължителен за всички хора. Ако са живи, будни и разбиращи съвремието, духовните общества трябваше да станат съвременни духовно – интелектуални групи с най-активно участие в политиката, икономиката и образованието, за да подготвят обществото за други ценности и поведение с цел избягване на огромните жертви, страдания и разрушения в прехода към нова култура.
С това свое предателство към закона на Любовта и към Създателя на човека, духовните общества като цяло се оказаха предали пред мощния поток на Злото, оказват се слепци в момент, когато трябва да са максимално будни, разбиращи и активни.
Падението на духовните общества не свършват с всичко това. С дълбоко съжаление трябва да се признае трагичния факт, че всяко духовно общество, без изключение се смята за носител на абсолютната истина. С това те демонстрират пълно неразбиране на целостта на Бога, Битието, Йерархиите, техните закони. Те се оказаха чужди на интегративно – системния характер и богатство на тоталната реалност. Те се оказаха неспособни зад формулите и принципите на другите учения да видят отново своята част от истината, да помогнат на другите да видят своето в другите окултни и изобщо духовни учения.
Поради всичко това духовните общества днес вече не са мъдри съвременници на епохата си, имат високомерно отношение към останалите учения и хора, остават извън активните фактори на живота, оказват се неспособни за обединение с другите в името на истинските проблеми, опасности и възможности на времето ни.
Всичко това е преживяна печална опитност и в България.
Чужди на интегративно – системния характер и цялостност на битието и епохата, духовните общества предават човека и Бога, предават духовното, моралното, любовта, оставят всеки на собствения му ад и съдба. Редките изключения, дано ги има, не променят положението.
Да се надяваме на просветлението и събуждането на духовните общества, да заемат чакащото ги отговорно място в съвременните проблеми, опасности и възможности!