„Не мисли, че гората е без уши, а реката без очи.“

В Станфордския научен институт (СНИ) наричат своите телепатични изследвания „Виждане от разстояние“ (ВР). Терминът е измислен на едно събиране на 8 декември 1971 година от Инго Суан, хомосексуален нюйоркски художник, д-р Джанет Мичъл, д-р Карлис Осис и д-р Гъртруд Шмайдлер от Американското дружество по психоизследвания (АДПИ) в Ню Йорк. В процеса на техните десет експеримента с „възприятия извън тялото“ АДПИ се опитват да намират скрити в помещението вещи с помощта на ясновидство. И успяват.

По-късно АДПИ решава да разшири тези експерименти до мишени, които са извън помещенията на дружеството. По предложение на Суан д-р Джанет Мичъл му дава име на американски град. Суан се опитвал да определи какво е времето там. След това д-р Мичъл се обаждала по телефона на местното метереологично бюро, за да види дали Суан е бил прав.

Експериментите на Инго Суан от 1971 година се основават на работата на френския учен Рьоне Варколие (1881–1962), който през 20-те години на XX в. е провеждал подобни изследвания от далечно разстояние между Париж и Ню Йорк, и Дж. Гитинджър, британски учен.

Суан смята, че терминът „усещане от разстояние“ е по-подходящ от „виждане от разстояние“, но д-р Осис и д-р Шмайдлер предпочитат последния.

Суан разширява още тези изследвания. Човек отивал на далечно място някъде в Манхатън, изпълнявайки ролята на „фар“. В предварително уговорено време този „фар“ отбелязва подробностите от заобикалящата го обстановка – но местонахождението му оставало неизвестно за Суан в офиса на АДПИ. След това Суан се съсредоточавал върху „фара“ и се опитвал да опише къде се намира той. Първият от тези експерименти се е състоял на 22 февруари 1972 година.

В своята книга „Преживявания извън тялото“ д-р Джанет Мичъл пише, че тези експерименти са имали за цел да установят „дали човек може да локализира част от съзнанието си в някое пространство извън тялото си.“ Мичъл смята, че мишените в изследванията могат да бъдат възприети телепатично, ясновидски, предсказателно или измамнически. Мнението на Инго Суан пък е, че „те могат да бъдат усетени с един вид възприятие, което е извън обсега на нормалното зрение.“

После разяснява: „Говорим за това дали биочовекът притежава допълнителни рецептори за добиване на информация извън местните ограничения на петте физически сетива. Той прави това с помощта на поне още седемнадесет различни типа сетива, установени от биолозите и невролозите.“ В СНИ тестовете за виждане от разстояние включват получател, който записва всички впечатления, изпратени му от подателя – почти паралелно с експериментите в „Маймонидес“, но с една разлика: при опитите в СНИ получателят е буден. За да се подсигурят учените срещу измами, мишените са набирани произволно и точното местонахождение се написва на лист, който подателят лично изважда от запечатан плик, едва след като той и екипът са на път за набелязаното място.

Подателят остава там точно определено време, докато получателят – виждащият на далечно разстояние – записва своите впечатления. Главната връзка на ЦРУ във финансиране на работата на СНИ е Харолд Чипмън. Началник на проекта за ВМС в СНИ е Джеймс Фут.

Друга важна фигура от онова време е Андрия Пухарич. Роден в Чикаго през 1918 година в семейство на югославяни, той завършва медицина и има докторат по физика. Връзките му с военните датират още от 50-те години на XX в., когато работи в Центъра за изследване на химическите и биологични оръжия на СВ във Форт Детрик, Мериленд. През 1952 година той представя един доклад със заглавие „Оценка на възможните приложения на екстрасензорните възприятия при воденето на психологическа война“ пред тайно събрание в Пентагона. През 1953 г. изнася лекции пред учени от ВВС на САЩ на тема методи за засилване или отслабване на телепатичните способности, както и от Химическия център на СВ на тема „Биологични основи на екстрасензорните възприятия“. Работи най-вече върху експерименти, имитиращи провежданите в Съветския съюз. През 1962 г. публикува отчет за своите изследвания въз основа на участието си в експериментите през 50-те години. Там той описва биологичните факти и хипотетичните възможности за пси, а също така подчертава ефекта от наркотиците, които по онова време са неразделна част от програмите на ЦРУ за контрол върху съзнанието.

Пухарич проявява силен интерес към парапсихологията. През 1956 година той довежда холандския медиум Петер Хоркус в САЩ, за да помогне на полицията в разрешаването на едно престъпление, а после с помощта на астронавта Едгар Мичъл през 1972 г. извиква в СНИ Ури Гелър.

През цялата му кариера ЦРУ се интересува от него отчасти поради факта, че предишните му изследвания съвпадат с работата на Управлението по контрола върху съзнанието, и отчасти поради участието на Ури Гелър в експерименти за изследване на медиуми. От Мосад са предоставили на СНИ разузнавателен доклад за способностите на Гелър. Най-бележитите личности в СНИ са Инго Суан, Патрик Прайс и Ури Гелър, а най-важните проекти са СКАНАТ [ЦРУ-АНС] и Грил Флейм [РУ към МО].

Експериментите на АДПИ с използване на „фар“ не са от голяма полза за шпионските програми с виждане на разстояние: те изискват внедряването на агент в набелязаната територия, което не е оправдано от оперативна гледна точка. А и предоставянето на името на мишената подсказва твърде много неща на получателя. Суан се консултира с много учени извън кръговете на СНИ в Силиконовата долина, за да открие начин за решаване на този проблем. В крайна сметка Жак Вале намира решение. Той предлага на Суан да се съсредоточава не върху човек, а върху адрес. По-късно Суан доразвива тази идея, като се съсредоточава върху координати на картата – дължина и ширина – което води до раждането на проекта СКАНАТ.

СКАНАТ [СКАНиране по координАТ] стартира на 29 май 1973 година и приключва през 1975 г. Проектът е смразяващо послание за военните и разузнавателни шефове. Когато Инго Суан прави първия си опит за виждане от разстояние със зададени единствено координати, резултатите са смайващи. Той описва подробно един малък остров от Къргуленовите, които са под френско владичество, в Южния Индийски океан, включително разположението на сградите и нещо, което очевидно е съвместна френско-съветска метереологична инсталация. Суан дори успява да нарисува прилична карта на острова.

По-късно, използвайки координати, дадени му от скептично настроен колега от източното крайбрежие, Суан описва и рисува място, което според него е някакъв вид военна инсталация. Седмици по-късно колегата скептик потвърждава, че описанията на Суан са точни до последната подробност. Суан отбелязва: „Трябва да са минали поне шест години, докато видя топографска карта на Къргуленовия остров, която включваше сградата и други създадени от човешка ръка особености. Бях пропуснал някои от тях, но ми казаха, че главните сгради са оранжеви и имало множество външни постройки, които трябвало да бъдат местени от време на време.“ Къргуленовият експеримент не е поверителен и около седмица по-късно разузнавателната общност се сдобива с подробностите.

Пат Прайс дава също толкова подробно описание на обект. Харолд Путоф му дал координатите на мишената. Експериментът бил много специален. Координатите описвали район, който се намирал някъде на 207 км югозападно от Вашингтон, окръг Колумбия. Отговорът на Прайс изненадал Путоф. В коментара си от пет страници Прайс започва от 457 м височина над обекта и описва всички сгради заедно с подземните им складове. В доклада присъстват комуникациите и компютърното оборудване, на което работел личният състав на Свързочния корпус на СВ, имената на табелките по бюрата и дори етикетите на папките в един заключен шкаф в сградата. Той цитира кодови имена като Мухоловка, Минерва, Оперативен пул и папки със заглавия „Билярдна топка“, „14 топка“, „4 топка“, „8 топка“, „Победа“. Също така назовава имената на обекта – „Купа сено“ – и персонала, който работи в него: полк. Р. Дж. Хамилтън, генерал-майор Джордж Р. Наш и майор Джон. К. Калун. Един от присъстващите офицери по сигурността възкликва: „По дяволите, вече не останаха никакви тайни.“

Резюмето на окончателния доклад на ЦРУ за втората година описва финансираната от Управлението съвместна работа по виждане от разстояние (ВР) на Пат Прайс и Инго Суан: „За да бъдат феномените на ВР под строг контрол относно разстояние, географските координати на обект, неизвестен на субекта и експериментаторите, се изпраща от група към ОНР [Отдела за научно разузнаване на ЦРУ], отговаряща за анализа на заплахата в този регион. В отговора персоналът на СНИ получава координати, които оттук нататък ще наричаме Обекта от Западна Вирджиния. След това експериментаторите проведоха двойно сляп (т.е. данните са неизвестни както за субекта, така и за тях) опит за виждане от разстояние. Експериментът имаше за цел определяне на ползата от ВР при условия, наподобяващи оперативен сценарий. Двамата субекти бяха насочени към обекта – една секретна инсталация. Единият субект направи подробна карта на сградата и двора, а другият даде информация за вътрешността й, включително кодови думи – данни, впоследствие потвърдени от източници на спонсора [т.е. ЦРУ].“

Описаният от Прайс обект се оказва станция за подслушване на сателити, главно съветски, и съобщените кодови имена се отнасят именно за такива операции. Според учения от ЦРУ, наблюдавал експеримента – един физиолог от отделите за научно-развойна дейност – Управлението вече разполагало с потенциален шпионин от клас „А“, който можел да се пренесе буквално навсякъде по света и да рови за неоткрити тайни.