„Ако сред добрите хора попадне само един лош, всички ще прекарат времето си глупаво.“

Чувство за мяра. В тълпо –“елитарното“ общество непрестанно възникват конфликти между различните процеси, протичащи всеки под своето управляващо начало, тоест под въздействие на своите управленци. Спомнете си конфликта във вашия град. Хората имаха свои частни домове и строяха там свои „райски кътчета“. А кметството решава да построи на това място многоетажни домове за хиляди хора. Защо е нужно това, кому е нужно, за какви хора – това ние сега няма да разглеждаме. В нашия случай е важно, че кметството „реши да строи“ и точка. В резултат се сблъскаха два процеса под различни управления. Едно ниво на управление – лично, семейно. Друго ниво – градско. Кой кого?
Могат да се приведат много други примери на конфликти както на личностно ниво, така и на държавно ниво. И даже на глобално равнище.
Управленеца на всяко равнище е длъжен да умее да оценява вероятността за загуба в такива конфликтни ситуации от типа „АЗ – ТОЙ“, „АЗ – ТЕ“ и т.н.
Тази способност да оценяваш вероятността за загуба практически във всички случаи както по-рано се е изработвала, така и в наше време се изработва от „житейската практика“. В основата на такава способност лежи „паметта“ на управленеца. А „житейската практика“ – тя се базира основно на законите и традициите, които на свой ред се явяват следствие на „бермудския триъгълник“ (трите „независими“ клона на властта). Но читателите вече знаят, че тези „клонки“ в настоящо време „изсъхват“ на същия този „изсъхващ ствол“ на библейската концепция на управление, която е скрила от хората чувството за мяра.
От това следва, че ако в основата на способността на управленеца да оценява вероятността за загуба в конфликтна ситуация е положена не паметта, а предвиждането на основата на чувството за мяра (оценка на вероятностните предопределености), то печелившите щяха да са много повече, отколкото губещите. Но и това не е всичко. Работата е в това, че ако загубата произхожда:
– 1 път от 10 случая, то човек ще се държи сдържано в бъдещи подобни ситуации;
– 1 път от 100 случая, то човек ще се държи независимо, увереността в своите сили ще расте;
– 1 път от 1000 случая, то човек смело ще върви към всеки конфликт, тъй като той „напълно“ е уверен в себе си и в своите възможности. Не знаейки за буквата „Ж“ и „вероятностните предопределености“, той смята, че вероятностната пред определеленост на неговото спечелване е равна на 100%. Той не предполага за това, че това не е така, че в действителност вероятността за неговото спечелване макар и голяма, все пак тя е по-малка от 100%. И когато той се сблъсква с хора, възможностите на които са по-силни от неговите, то той загубва, в резултат на което в този час губи не само себе си, но и тези, които са му се доверили.
Примери за такива губителни ситуации могат да се дадат множество, започвайки с битовото семейно ниво и завършвайки с държавното ниво. Особено много примери могат да се приведат от така наричания „бизнес“.
Ако всички тези „неудачници“ владееха знанията на ДОТУ, знанията за основите на глобалната политика, чувството за мяра, тоест ако знаеха КОБ в цялост, то много даже е вероятно, че те не биха станали „неудачници“, а ситуацията щеше да е съвсем друга.
Ние предварително разбрахме, че чувството за мяра е индивидуално у всеки човек. Това е много важно да се знае от ръководителя на всяко равнище, а и просто от „обикновения човек“, за да не губи чувството си за собствено достойнство при общуване с „авторитети“. Работата е в това, че личностните възможности на отделните хора в нестандартни ситуации се оказват много по-важни от стандартните образователни равнища на титулуваните харвардски „авторитети“.
По-рано давахме примери с пилотите, които са минали еднаква подготовка в училище, но не всеки от тях може да приземи изтребителя на палубата на самолетоносача.
Това се отнася и за ръководителите. В стандартна обичайна ситуация, когато „конвейера работи“, производството е порядъчно, кадрите са подготвени и разпределени, тоест когато „всичко е наред“, тогава стандартно подготвения ръководител ще се справи с управлението.
Но ако „конвейера се счупи“ (твоя полк попаднал в обкръжение по време на война, ракетата на космодрума още малко и ще се взриви на старта, а вие ръководите нейното изстрелване, града, където вие се явявате кмет, останал без вода, държавата, глава на която се явявате вие, се оказва под заплаха от разкъсване на части), то не всеки ръководител е способен да организира ремонт на счупения „конвейер“ и да възстанови неговата ритмична работа.
От това следва много важен извод: получаването на колкото си искате високо образование без порастване у човека на чувството за мяра е безсмислено.
Това е така защото, само едно високо харвардско образование на човека при отсъствието у него на чувството за мяра не му позволява да съотнесе получените знания с действителността, с това, което става в живота на обществото.
За пример може да служи известния на всички дисидент Сахаров. Той ръководеше научен колектив, който създаде водородната бомба. Затова той получи звание герой на соц. труд. И веднага след това, когато бомбата тръгна в серийно производство и беше взета на въоръжение, след няколко години под въздействието на своята втора жена Елена Бонер Сахаров „прозря“, заявявайки, че такова оръжие не е нужно на човечеството, а и въобще войната е ненужна. След което той стана „дисидент“ и „защитник на мира“. Разбира се, добре е, че той е прозрял и осъзнал. А къде е бил по-рано?
Ние прекрасно разбираме, че на тази тема може да се разгърне дискусия. Но ние специално взехме за пример този пределно краен случай, за да илюстрираме абсурдността на някои „достижения на науката и техниката“, на които много им отива афоризма на К. Прутков: „Понякога става така, че усърдието превъзмогва и разсъдъка“.
Това също така може да се отнесе и за „качеството на управление“, тъй като може да се постави въпроса за това, а на кого и за какво са му нужни подобни „достижения“?
В противовес на Сахаров следва да отбележим, че Н. Тесла се е отказал от реализация на някои свои открития, заявявайки при това, че човечеството още не е узряло за това. Всъщност, той винаги е заявявал, че не той се явява източник на откритието. От основите на КОБ следва, че Тесла е можел да „прониква“ в „матрицата на възможни състояния на материята“ и да доставя от тях „информационните полета на Вселената неведоми още на човечеството като нови „частни мери“ на „Общо вселенската Мяра“.
Освен това, след запознаването с природата и „физическия смисъл“ на „чувството за мяра“, за читателите трябва да е очевидно, че „голото“ образование без порастване у ръководителя на чувството за мяра прави невъзможно управлението даже в елементарни управленчески ситуации, които могат да се отнесат към „стандартните“.
Ако на това наложим всичко позволеността на управленците, то подобна ситуация може да породи у такива управленци илюзията за това, че те реално управляват нещо. Като пример за подобен управленец служи „всенародно избрания“, а след това проклет от същия народ, Елцин.
Разрешаване на конфликтни ситуации. Разрешаването на конфликтни ситуации добре се пояснява на рисунка 12–46.
От него е видно, че в най-общия случай може да има само два подхода към разрешаване на подобни ситуации. Тези два подхода се определят от двете концепции на управление:
– концепцията „съединявай и заздравявай“;
– концепцията „разделяй и владей!“.
Първата концепция преследва едни цели, на постигането на които съответстват и личните, нравствени начини за тяхното постигане.
Втората концепция преследва съвършено други безнравствени цели и съответстващите на тези цели същите безнравствени методи и начини за постигане на целта.
При това както в първия, така и във втория случай управленците могат да се опират на устойчивата предсказуемост на своите действия.

Рис. 12–46
Както се вижда, навсякъде и във всичко ние излизаме на двете концепции за управление на обществените процеси. Цялата работа е именно в тях.
Коментари
Все още няма коментари