„Парите, а не моралът са ръководният принцип на търговските държави.“ Томас Джефърсън

Само музата на историята, която няма вкус към понятия като чисто съвпадение, ирония на съдбата или символизъм, би могла да направи така, че доларът и атомната бомба да се родят в едно и също, никому неизвестно централно европейско селце. Историята на чешкото село Яхимов звучи като сценарий за евтин холивудски филм, който никой читател не би взел на сериозно и никой продуцент не би приел да заснеме. Истината обаче е, че точно в това селце се е зародил американският долар — най-могъщата и предпочитана световна валута.

В самото начало на шестнайсти век град Яхимов попада под германско управление, когато цяла Бохемия става част от Свещената римска империя. Владетели на тази отдалечена и по онова време до голяма степен ненаселена област станали граф Шлик и неговото семейство, които управлявали от семейния замък Храд Фройденщайн. Трудно е да се повярва, че такова затънтено място може да се превърне в сцена на събитие, което да остави отпечатък върху цялата световна история на парите. За пръв път сребърни залежи на това място са открити през 1516 г., но добиването на сребро не било нещо ново за Бохемия. Малко по на изток, в планинската област Кутна Хора в центъра на страната, по онова време вече се добивало сребро, и то от векове.

Вместо просто да извлича среброто от залежите и да го продава, граф Шлик започнал тайно да сече монети, които тогава се наричали грошове. Според местното поверие той произвел първите монети в замъка си през 1519 г., макар да получил официално разрешение за издаване на пари на 9 януари 1520 г.

От немското име на долината — Йоахимстал — произлязло официалното название на новите пари: „йоахимсталер-гулдени“, или „йоахимсталер грошове“. Разбира се, и двете названия били прекалено дълги и трудни за произнасяне, поради което не придобили гражданственост дори сред самите германци. Постепенно новите пари започнали да се наричат „талергрошове“, а по-късно — талери. Поради големите залежи на сребро в Западна Бохемия броят на тези големи тежки монети в обръщение постепенно се увеличавал, а благодарение на широката мрежа на икономически връзки и политически лоялности в границите на Свещената римска империя, талерите се разпространили като разменно средство в цяла Западна Европа, чак до Испания.

Първото систематично изследване и класификация на минералните залежи в района на Яхимов и на начините на добиването им било предприето от саксонския минералог и учен Георг Бауер, известен повече с латинското си име Георгиус Агрикола. През 1530 г. той издал книга за минното дело, в която се съдържали първите научни трактати за определени минерали и методите за тяхното извличане. По-късно Агрикола станал известен като баща на минералогията.
С разработването на рудните залежи в областта населението на Яхимов набъбнало на 18 000 души. Всички гори в околностите били изсечени до голо; стволовете на дърветата се използвали като укрепителен материал за галериите, а останалата дървесина — за производство на дървени въглища. Развитието на мините за малко не прекъснало веднъж завинаги с чумата от 1568 г., която причинила смъртта на около хиляда души от местната общност. През следващия век миньорите от околността станали ревностни последователи на протестантската религия, обхванала всички германски държавици, включително и съседна Саксония; в отговор бохемските крале предприели масирана кампания за принудително връщане на населението към католицизма със силата на оръжието. Онези селяни, които не заплатили с живота си, били принудени да напуснат Яхимов, чието население към 1613 г. намаляло на 529 души. През 1627 г. властите затворили протестантската църква на селото, след което я отворили отново, но като католическа; те закрили и местното училище като огнище на протестантска зараза. Селото и рудодобивната промишленост около него така и не се съвзели от тези гонения, докато през 1651 г. властите преместили монетния двор в Прага.

В течение на един цял век обаче — от 1519 до 1617 г. — в село Яхимов се сечали талери в промишлени количества. Докато през първата година били произведени 25 000 талера, през периода 1529—1545 г., когато сребърните мини и монетната работилница достигнали пълния си капацитет, били отсечени около 5 милиона монети. Смята се, че до края на века Яхимов пуснал в обръщение около 12 милиона талера, както и още неизвестен брой по-дребни монети, каквито работилницата също произвеждала.

Настъплението на долара. Произведените в Яхимов талери се разпространили по целия свят, като оказали влияние върху названията на много други видове валути. Така например първоначално талерът представлявал сребърна монета с голям размер и тегло, с номинална стойност три германски марки; постепенно обаче тази дума започнала да се използва за назоваване на всяка голяма сребърна монета. Самата дума „талер“ навлязла в италианския като „талеро“, в холандски като „даалдер“, в датски и шведски като „далер“, в хавайски като „дала“, в езика на Самоа като „тала“, в етиопски като „талари“, и в английски — разбира се, като „долар“. Коренът на думата станал част от официалното название на шведската валута — „риксдалер“, както и на датската — „ригсдалер“.

Тъй като се възприело от всички германски държавици и общински управи, името „талер“ станало нарицателно за пари въобще. Само през шестнайсти век в германоезичните държави били издадени приблизително 1500 вида талери, а по изчисления на специалисти нумизмати от появата на първите талери в Яхимов до 1900 г. под името талер могат да се наброят около 10 000 отделни вида монети, отсечени за ежедневна употреба или за ознаменуване на важни събития и юбилеи.

Най-известният и разпространен от всички видове талери е така нареченият талер на Мария Терезия, отсечен в чест на австрийската императрица в монетния двор в Гюнцбург през 1773 г. Дори за онзи век на властни жени Мария Терезия е твърде забележителна фигура; тя е не само императрица, но и дъщеря, съпруга и майка на императори. Родена през 1717 г. като първородна дъщеря на император Карл VI, Мария Терезия става ерцхерцогиня на Австрия и кралица на Унгария и Бохемия. Тя се омъжва за херцога на Лотарингия, който по-късно става император на Свещената римска империя под името Франц I. Мария Терезия участвала като страна в практически всички войни, договори и други исторически събития в Европа, станали по време на нейния живот — от Войната за австрийското наследство (1740—1748) до разделението на Полша (1772).

Монетата с лика на Мария Терезия придобила такава популярност, особено в Северна Африка и Близкия изток, че дори след нейната смърт властите продължили да я издават с дата 1780 — годината на смъртта. Талерът на Мария Терезия надживял не само императрицата, чието име носел, но и самата империя. През 1805 г., когато Свещената римска империя била премахната от Наполеон, монетният двор в Гюнцбург бил закрит, но Виенският монетен двор продължил да издава талерите с лика на Мария Терезия със същата дата — 1780, и дори с оригиналния монетен знак на Гюнцбург. Правителството на Австро-Унгария не престанало да сече талера през целия деветнайсти век, чак до рухването на Австро-унгарската империя през 1918 г., след края на Първата световна война. След това монетата с лика на императрицата продължила да излиза непроменена и при новата Австрийска република, чак до Аншлуса — окупацията на Австрия от хитлеристката армия през 1937 г.

Когато Мусолини завзел Абисиния (днешна Етиопия), той заварил там една икономика, изцяло основана върху талера на Мария Терезия. Местните жители до такава степен отказвали да признаят каквато и да било друга валута, че метрополията Рим се видяла принудена да сече свои собствени талери в продължение на две години — от 1935 до 1937. По-късно талери с лика на Мария Терезия и дата 1780 г. били сечени и в Брюксел, Прага, Лондон, Рим и Бомбай; след края на Втората световна война новоосвободената Република Австрия възобновила издаването на монетата от 1956 чак до 1975 г. По изчисления на нумизмати между 1780 и 1975 г. били отсечени общо 800 милиона сребърни талера с лика на Мария Терезия, всички с дата 1780.

Много скоро след първоначалната си поява в обръщение талерът на Мария Терезия станал обект на имитация от страна на други държави, които издавали свои собствени сребърни пари с голям размер и релефен портрет на жена на средна възраст, донякъде наподобяващ австрийската императрица. Там, където нямало кралска особа от женски пол, която да послужи за първообраз, правителството поставяло алегорична женска фигура, например бюста на Свободата, който фигурира върху много американски монети от деветнайсти век.

Названието „долар“ навлязло в английския език през Шотландия. Между 1567 и 1571 г. крал Джеймс VI издавал монета от тридесет шилинга, която шотландците наричали „долара с мечовете“ поради изображението на гърба на монетата. През 1578 г. се появила и монета с номинал два мерка, известна като „долара с магарешкия бодил“ заради емблемата на Шотландия. Шотландците използвали названието долар съзнателно, за да отличават своята валута — и оттам да демонстрират националната си идентичност — от властните съседи на юг. Така със самото си появяване думата „долар“ придобила едно до известна степен предизвикателно, антианглийско значение, което шотландските заселници пренесли в Америка и в британските колонии по целия свят.

Въпреки широкото разпространение на долара — или талера — след шестнайсти век той не бил възприет като официална валута на нито една важна държава до възникването на Съединените щати. Би могло да се очаква, че тринайсете английски колонии по атлантическото крайбрежие на Северна Америка ще продължат да използват парите на метрополията — пълния набор от лири, крони, шилинги и пенсове, но това не станало. Причината трябва да се търси в хроничния недостиг на британски монети в Новия свят. По онова време финансовата политика на правителството в Лондон била да увеличава златното и сребърното съдържание на националната валута, като същевременно то се стремяло с всички сили да предотвратява изтичането й от страната, дори по посока към собствените колонии на короната. След 1695 г. износът на златни и сребърни монети от Британските острови бил забранен с правителствен декрет, в резултат от което американските колонии били принудени да използват чуждестранни пари вместо британските лири, шилинги и пенита. Основен източник на такива пари се оказала съседната испанска колония Мексико, където действал един от най-големите монетни дворове в тогавашния свят.

Основната испанска монета имала номинална стойност осем реала — испанска дума, означаваща „кралски“. Осем реала се равнявали на едно песо — валутна единица, първоначално въведена от кралица Исабела и крал Фердинанд в рамките на паричната реформа на обединена Испания от 1497 г. Американците обаче не приели нито „реал“, нито „песо“ като названия на своята национална валута, но номиналната стойност от осем парични единици се запазила в разговорното название на ранните американски монети, наричани „осмаци“ (pieces of eight).

Благодарение на огромните богатства на Мексико и Перу испанските монети се превърнали в най-разпространената валута в света. Названието „реал“ може да се разпознае и до днес в имената на националните валути на Оман и Йемен — риал, или на Катар и Саудитска Арабия — риял. Това название обаче така и не навлязло в англоговорещия свят, където хората вече били свикнали с познатата дума „долар“. Най-разпространената испанска монета, използвана в английските колонии до 1776 г., била така нареченият „колонен“ долар, при който на гербовата страна били изобразени двете земни полукълба с по една голяма колона от всяка страна. В испанската иконография колоната символизира Стълбовете на Херкулес — тесния проток, свързващ Атлантическия океан със Средиземно море между бреговете на Испания и Мароко — с други думи, днешен Гибралтар. От едната колона се развявало знаме с надпис plus ultra, или „още отвъд“. Испанските власти пуснали в обръщение монетата с откриването на монетния двор в Мексико; за тях Новият свят представлявал въпросното „още отвъд“, т.е. отвъд Стълбовете на Херкулес. Някои познавачи твърдят, че съвременният сребърен долар е производен именно на колонния долар от мексиканския монетен двор; според тях двете вертикални черти, кръстосани с буква S в символа на долара, са стилизиран образ на двете колони и S-образното знаме, веещо се между тях. Каквато и да е истината, няма съмнение, че именно мексиканският колонен долар е първата национална валута на Съединените щати. Това се доказва и в „Записки върху паричната единица на САЩ“ от Томас Джефърсън, който пише, че „паричната единица долар е достатъчно известна и най-близка до съзнанието на американския народ. Тя вече е навлязла от юг на север“.

Американските колонисти дотолкова били свикнали с употребата на испанския долар като своя основна парична единица, че след обявяването на независимостта на САЩ издигнали долара до официална валута на новата държава. На 6 юли 1785 г. Конгресът на САЩ обявил, че „паричната единица на Съединените щати е доларът“. Законът за създаване на национален монетен двор обаче бил приет едва на 2 април 1792 г., а първите монети били отсечени в него две години по-късно — през 1794 г. Така сградата на Монетния двор, започната доста преди Белия дом или Капитолия — седалището на Конгреса на САЩ, — станала първата обществена сграда, построена от правителството на новата държава.

Чрез официалното възприемане на названието „долар“ за националната валута Конгресът явно отстъпил пред обществения натиск, макар нито Томас Джефърсън, нито Александър Хамилтън да били известни като привърженици на това название. Все пак те така и не направили опит да предложат алтернатива. В написаните от тях закони националната валута се споменава като долар или просто като парична единица; явно са сметнали, че моментът не е подходящ да се променя названието. Приемайки долара за национална валута на Съединените щати. Конгресът просто потвърдил една практика, широко разпространена в почти всички бивши колонии. Правителството на САЩ не разполагало с почти никакво собствено злато и сребро, нито пък било в състояние да претопява монетите на други държави и да ги издава като свои. Вместо това властите се съгласили испанският долар да остане в обръщение като де факто национална валута. А след като Мексико извоювало независимостта си от Испания през 1821 г. и новото мексиканско правителство издало свои собствени песос с малко по-високо съдържание на сребро от някогашните испански реали, мексиканското песо — или мексиканският долар, както започнали да го наричат — придобило статут на официално платежно средство в Съединените щати и останало в обръщение на територията на страната почти до края на деветнайсти век.

С цел определяне на първоначалната стойност на щатския долар новосформираното американско правителство предприело изследване върху намиращите се в обръщение испански долари; чрез претегляне на значителен брой монети се установило, че те тежат средно по 371 1/4 грана (1 гран = 0,065 грама) вместо обявените от испанското правителство 377 грана. В съответствие с тази констатация Конгресът определил сребърното покритие на валутната единица на донякъде произволната величина от 371 1/4 грана за долар; тази стойност останала непроменена, докато продължавала употребата на сребърни долари.

През 1787 г. Съединените щати пуснали в обръщение първите монети родно производство. Монетите били изработени изцяло от мед с номинал един цент; върху тях имало мото: „Гледай си работата“. Имало още и гравиран слънчев часовник с изгряващо слънце и надпис: Fugio — „Летя“. Поради това станали известни като летящите центове. От другата страна на монетата била изобразена верига от тринадесет кръга, символизиращи тринайсете съединени щата, която ограждала надписа „Ние сме едно“; за пръв път в американската история върху монетата било изписано и името на държавата — „Съединени щати“. Образът на веригата бил заимствай от индианците ирокези, които изобразявали единството на своите пет племена с огърлица от преплетени звена, известна като „великата верига на приятелството“.

Чрез използване на символи като веригата, в допълнение към известния американски орел, петолъчни звезди или бюста на Свободата, американските колонисти взели едно важно политическо решение — да направят своите монети различни от европейските. Доколкото върху европейските имало изображения на монарси — Джордж III на английските или Карлос III на испанските, — някои американски държавници предложили на националните монети да бъде изобразен Джордж Вашингтон. Тази идея обаче била отхвърлена от мнозинството. За много новоосвободени американци изобразяването върху националната валута на държавния глава, пък бил той и Вашингтон, намирисвало твърде много на елитизъм и аристокрация. Смятало се, че върху парите на един свободен, демократичен народ трябва да има патриотични надписи и алегорически фигури, а не портрети на политици. Това категорично нежелание върху парите да се изобразяват човешки фигури продължило близо цял век.