„Ако искаш да скриеш тайната от врага си, не я казвай дори на приятел.“

Разработката на ЦРУ за съветските опити, „Нови биофизични механизми за пренасяне на информация“ (НБМПИ) е публикуван на 14 януари 1975 година. В него се заключава: „Сега руснаците може и да не осъществят следващата си логична стъпка, а именно да подсилят, укрепят и подпомогнат НБМПИ у някои обучени или природно надарени лица, след като са открили основните комуникационни носители.“ Докладът на Разузнавателното управление на СВ подкрепя това, като предупреждава: „Съветското или чешкото усъвършенстване на психотронни оръжия би представлявало сериозна заплаха за вражеските военни, дипломатически или охранителни функции. Излъчваната енергия ще се улавя трудно от електронни прибори. Съветите твърдят, че са разработили ефикасни сензори за биологична енергия и единственият необходим източник на захранване бил човекът оператор.“
Така работата по ВР продължава. Пат Прайс бива помолен на няколко пъти да предостави услугите си на Разузнавателното управление на ВМС [РУ на ВМС], както и на Агенцията за национална сигурност.
В продължение на няколко години след успехите си в СКАНАТ Инго Суан обучава подбрани военни и разузнавателни кадри с потенциални медиумни способности за психошпиони. Дори офицери с висок ранг като генерал-майор Томпсън [заместник началник-щаб по разузнавателната част, 1977-1991], Джак Ворона [РУ към МО] и генерал-майор Албърт Стъбълбайн станали опитни мишки в експериментите с ВР.
Индивидите с ВР способности на СНИ били изследвани от водещи физици. Инго Суан и Ури Гелър изненадали Нобеловия лауреат Брайън Джоузефсън, който пръв разработил Джоузефсъновата „връзка“ – основата за измерване на биомагнетизма. И двамата успели да отклонят SQUID [записваща игла на картата] до такава степен, че Джоузефсън, подобно на Евън Харис Уокър, допуснал че физиката трябва да приеме нова парадигма, за да включи скритите променливи и универсалното разузнаване.
В началото на 70-те години Евън Харис Уокър опитал да включи пси-феномените в рамките на квантовата механика. Теорията на Уокър свързва съзнанието със скритите променливи на квантовата теория. Той говори и за психодеформацията на материалните предмети в своята работа, особено за магнито измерващите тестове в СНИ с Инго Суан. Според думите му силата на ПК (Психокинеза: огъване на метални предмети) ефектите върху магнитометъра в СНИ, постигнати от Инго Суан, са в съответствие с теоретичните изчисления. Физикът Хелмут Шмит, провел много от новаторските експерименти, свързващи пси с квантовата механика, също предлага една теория за пси-функцията въз основа принципите на квантовата механика.
Дейвид Бом, друг изтъкнат учен, изучавал лично Гелър подобно на колегите си Анри Маргено и О. Коста дьо Борегар – неведнъж заявява, че в квантовата физика няма нищо, което да изключва пси-феномените. Дьо Борегар поддържа тезата, че някои аксиоми на квантовата физика буквално налагат съществуването на пси-феномени. Юджий Вигнер, носител на Нобелова награда, и проф. Джон Тейлър (Кингс Колидж, Лондон) спорят, че постиженията на Гелър може да се дължат на нискочестотно електромагнитно излъчване, произвеждана от сърцето, мозъка и мускулите, по този начин доказвайки все по-голямото приближаване на Запада до съветските пси-изследвания.
Литературата сочи, че американските военни са подвели и Конгреса, и медиите относно времето на тези експерименти, поради нарастващата загриженост за психо сигурността. Тази загриженост е изразена от Рон Робъртсън, офицер по сигурността в лабораторията „Лоурънс Ливърмор“ в Калифорния. Робъртсън, който присъства официално на всички психо разработки, има сериозни притеснения, че някой талантлив медиум може да задейства или обезвреди някоя бойна глава само с психокинетичната сила на ума си:
„Нужна е само способността да се премести една осма от унцията, половин сантиметър, на разстояние тридесет сантиметра“, предупреждава той.
Под натиска на Конгреса върху Министерството на отбраната да финансира свои собствени програми за психоизследвания Агенцията за изследване на модерни проекти (АИМП) към Пентагона през 1972 година решава да направи оценка на Гелър в СНИ, за да определи дали си струва Пентагонът да дава пари за допълнителни изследвания. Решението на Пентагона е взето, след като през ноември и декември 1972 година Гелър прекарва четири успешни седмици в експерименти с водещи на световно ниво физици и психолози в СНИ.
Екипът на АИМП, ръководен от Джордж Лоурънс, заместник-началник на отдел „Човешки ресурси“ на Агенцията, включва също Рей Хаймън, чест консултант на МО и Фондация „Наука“, и Гери Шор, и двамата любители екстрасенси. Тяхната оценка е отрицателна и Гелър е обвинен в измама и използване на фокуснически трикове.
Все пак тяхната оценка е нарочно изкривена. Например вместо да завържат очите на Гелър, както са правели в СНИ, преди да го помолят да разпознае по телепатичен път определени рисунки, екипът на АИМП са го карали да си закрива очите с ръце. След това го обвиняват, че е надничал.
По-късно СНИ яростно критикуват оценката на АИМП и я наричат пълно поражение. Хаймън изпраща доклад в Министерството на отбраната и препраща едно копие от него на Мартин Гарднър от „Сайънтифик Америкън“, където Тарг и Путоф се надяват да публикуват откритията си. Три месеца след проверката на АИМП Леон Джароф публикува в „Тайм“ една статия, в която представя Тарг и Путоф като небрежни учени, а Гелър – като мошеник.
Други, като Джеймс Ранди и наскоро уволнилият се полк. Джон Александър, който е началник на Отдела по модерни човешки технологии към Управлението за разузнаване и сигурност на СВ и началник на Отдела за концепции по модерни системи за въоръжения към Лабораторното управление на СВ, възприеха този курс. Александър е знаел за всичката работа по пси през цялата си кариера, но в своята книга „Предимството на воина“ пише за какви ли не дреболии. И все пак, като консултант на НАТО по по-сериозни аспекти като пси-оръжия – някои понастоящем категоризирани като не смъртоносни оръжия – той е искал работата в тази област да бъде засекретена.
Въпреки дезинформационната кампания, водена от военните и разузнаването на САЩ, Комисията по наука и технологии към Камарата на представителите публикува през юни 1981 година разработка от 530 страници, основаваща се на двугодишни изследвания. Озаглавена е „Проучване на настоящи и бъдещи научно-технологични въпроси“ и в нея пише: „В областта на националната отбрана има множество приложения на способността на човека да идентифицира далечни обекти и влияе върху чувствителни прибори или други човешки същества. Всеобщото признаване на възможната взаимовръзка между съзнанията може да е от огромна социална и политическа полза за тази нация и за света.“ Две години по-късно друг доклад, този път на Изследователската служба на Конгреса, със заглавие „Изследване на пси-феномените: настоящо положение и тенденции в отношението на Конгреса“ повтаря същите възгледи.
През 1982 година генерал-майор Албърт Стъбълбайн, началник на Управлението за разузнаване и сигурност (УРС) на СВ, който непоколебимо вярва в пси, наема няколко медиуми да разгледат чрез ВР къщата на панамския генерал Мануел Нориега, който бил заподозрян в прехвърляне на оръжие от никарагуанските сандинисти към салвадорските леви партизани. Медиумите успели да разгледат къщата на Нориега и дали подробен доклад от две страници за стаите и тяхното съдържание.
В отговор на искане на автора съгласно Закона за свобода на информацията (ЗСИ) за документи относно УРС, на 4 октомври 1994 година му е било изпратено писмо, с което го информирали, че: „Не открихме никакви документи за операция или проект под наименование «Брокер на земя».“ Накрая, на 25 август 1995 година УРС разсекрети съответните документи по този проект. Едно писмо с гриф „Секретно/Нофорн“ от 17 март 1988 година от канцеларията на заместник началник-щаба по разузнавателната част и подписано от полк. Доналд Ълман от Генералния щаб, Служба за агентурно разузнаване, дава ясно да се разбере, че това е „черен“ проект: „Макар в УРС да няма официална документация по проекта «Брокер на земя», [и няма] информация за същия проект в конфискуваните материали във връзка със случаите ЖЪЛТ ПЛОД, получихме материали, запазени от някои служби.“ В писмото се казва още: „Част I от проекта включва опит за психопроникване в сградата, използвана от Нориега като място за съвещания.“
Друг документ с гриф „Секретно/Нофорн“ от Управлението за разузнаване и сигурност на СВ, подписано от бригаден генерал Айра К. Оуенс, заместник командващ, от 29 февруари 1996 година, описва проекта по следния начин: „През 1983 година този щаб стартира проект под името «Брокер на земя». Проектът очевидно е бил ръководен от М. Дж. Стъбълбайн (тогава командващ УРС). Изпълнен е от Групата за бързо реагиране (ГБР) към ADCSOPS-OPSEC. Това е операция за офанзивно събиране на информация. Тя е разделена на четири части за събиране на информация чрез психо проникване. Проектите «Брокер на земя» винаги са насочени срещу чужди граждани и никога не са включвали американци.“
Днес американските военни и разузнавателни служби имат проекти, назовани само с номера. Те се занимават с наблюдението на напредъка, изследванията и разработките на психотрониката по света. Информацията, събрана чрез различни подразделения на МО, се изпраща по-горе, в РУ на МО, за окончателна оценка.
Проект 260130 (на УРС): за няколко години чрез своята мисия за събиране на информация по проект 260130 УРС събра информация за широка гама от теми във връзка с паранормални явления и способи за водене на психо война. На 18 август 1995 година в отговор на запитване относно използването на медиуми в операции, проекти, изследвания или програми, УРС предостави документи във връзка с: „дейността на Японския институт по психотроника – парапсихологична организация, клон на Международната асоциация за психотронни изследвания със седалище Чехословакия“. Разсекретени преди това документи издават подобен интерес в други страни, включително Китай, Русия, Чехословакия, Унгария, Румъния, бивша ГДР (Източна Германия), България и Северна Корея. На РУМО са изпращани доклади за окончателна оценка на разузнавателната им стойност. Информацията в повечето от тях е събирана от агентурни източници. Копия от тези доклади, освен до множество служби към МО, са изпращани и на ЦРУ и АНС.
Проект 260130 (на УРС): за този проект не се знае много, освен че той също събира информация за паранормални явления във връзка със способи за водене на психологическа война. На 24 април 1995 година от УРС изпратиха писмо, в което информираха, че този проект продължава вече 25 години. Предоставените документи показват, че една от главните му мисии е (или е била) да събира надеждна информация от сериозни източници, които са готови или насърчавани да преминат на страната на противника. По онова време Западна Германия е един от главните пунктове за тази цел.
Проект 140410 на ВВС на САЩ има подобни задачи. Неоценените доклади, събирани от ВВС, са изпращани на Управлението за въздушно разузнаване и РУМО. РУМО носи главната отговорност за тяхното оценяване.
Сега е известно, че макар публично да са се отнасяли с пренебрежение към тези неща, Русия и САЩ са провеждали психоизследвания в продължение на десетилетия. Взаимно са наблюдавали напредъка си чрез своите разузнавателни служби и с години са заблуждавали обществото.
Коментари
Все още няма коментари