„Господи, пази ме от приятелите ми! От враговете сам ще се опазя.“

Основно правило. Бъдете извънредно предпазливи с приятелите си, те могат да ви предадат по-лесно от всички останали, защото завистта най-бързо по кълва в техните души. Приятелите понякога могат да бъдат много капризни и тиранични. Но ако успеете да привлечете за свой приятел някой от досегашните си врагове, той ще ви бъде много по-предан, защото ще се чувства задължен да докаже лоялността си към вас. Всъщност трябва да се опасявате повече от приятелите си, отколкото от враговете си. Ако пък нямате врагове, намерете начин да си ги създадеше.

Пример за неспазване на правилото. В средата на IX век след Христа младият Михаил III се възкачил на трона на Византийската империя. Майка му, императрица Теодора била прогонена в манастир, а нейният любовник Теоктист, обезглавен.

Начело на заговора за свалянето на Теодора и обявяването на Михаил за император стоял хитрият и амбициозен пълководец Варда, вуйчо на Михаил. Самият Михаил бил много млад и неопитен, заобиколен от интриганти, убийци и развратници. Сам сред това крайно опасно обкръжение, той отчаяно се нуждаел от верен съветник и предан приятел, комуто да може да се доверява.

Тогава Михаил си спомнил за Василий, най-добрия му приятел от юношеството. Василий нямал никакъв опит в управлението на огромната империя. всъщност единственото, с което дотогава се е занимавал, било поддържането на императорските конюшни, но вече бил доказал убедително привързаността и признателността си към младия монарх.

Двамата младежи се запознали няколко години преди Михаил да се озове на византийския трон, когато Михаил посетил конюшните и един от най-буйните жребци едва не го стъпкал с копитата си. Василий, млад коняр от никому неизвестно тракийско село, безстрашно се хвърлил към жребеца и спасил живота на знатния гост.

Смелостта и мъжеството на Василий така силно впечатлили младия престолонаследник, че той незабавно го повишил от младши коняр до главен управител на императорските конюшни. Освен това отрупал с подаръци новия си приятел, удостоил го с много привилегии, въвел го в двора и двамата юноши станали неразделни побратими.

По-късно Василий бил изпратен в най-изисканата школа за млади благородници във Византия, за да се превърне от прост, неук селяк в образован и изтънчен придворен.

„За да се сдобиеш с истински враг, избери някой от приятелите или от приятелките си. Той или тя най-добре знае къде да те прободе.“

Заговорът е замислен през 856 г. от тримата братя Варда, Петрона и Мануил, недоволни от своеволията на логотета Теоктист, фаворит на сестра им, императрицата или августата Теодора II (Теодора 1 е съпруга на Юстиниан I, три века по-рано).

На престола се възкачва синът й Михаил III (842-867 г.), първият владетел в Константинопол, провъзгласен за автократор или самодържец. На практика обаче са управлявали Варда и патриарх Фотий, който основава Магнаурската школа, където се е обучавал и преподавал Константин-Кирнл Философ, а по-късно и нашият велик цар Симеон I.

Василий I Македонец (867-886 г.) е известен като основател на Македонската династия, но всъщност е потомък на бедни арменски заселници в Тракия. Много едър, силен и извънредно дързък, с помощта на влиятелната гръцка матрона Данилеида той се издига от прост коняр до втори по сан държавник в империята, кесар на Константинопол. След подлото убийство на Михаил III през 867 г. Василий узурпира престола. През 886 г. го наследява вторият му син Лъв VI Мъдри.

Сега Михаил бил император и се нуждаел от верен съветник. Кой можел по-добре да се справи със задълженията на главен придворен съветник от този, който отдавна бил доказал своята преданост към младия василевс. Василий вече бил подготвен за този пост, а Михаил го обичал като роден брат. Като пренебрегнал съветите на придворните, които му препоръчвали да се довери на много по-опитния Варда, Михаил поверил този доста отговорен пост на Василий.

Василий бързо усвоявал тънкостите на управлението на империята и скоро започнал да съветва Михаил по всички въпроси. Единственият му проблем си оставали парите, те като че ли никога не достигали на младия придворен съветник. Понеже вече бил привикнал с разкоша във византийския двор и със съблазните на властта, Михаил бил принуден отначало да удвои, а после да утрои възнаграждението му, след което го удостоил с благородническа титла и го оженил за една от своите любовници, Евдокия Ингерина. Казано накратко, императорът се стремял да задоволява всичките му прищевки. Но трудностите сякаш нямали край. Сега Варда оглавявал армията и Василий не закъснял да се впусне в сложни интриги, целящи отстраняването на опитния пълководец под предлог, че Варда бил болезнено амбициозен и застрашавал трона на младия император.

Всъщност тези подозрения на Василий не били много далеч от истината, отначало Варда оглавил дворцовия заговор за поставянето на Михаил на трона с надеждата, че младежът ще остане послушен изпълнител на заповедите му, а сега отново му се налагало да плете заговор, но този път за детронирането на непокорния Михаил. Варда вече бил твърдо убеден, че е крайно време той да бъде коронясан. Василий не се уморявал да повтаря пред Михаил да се отърве от Варда, докато накрая императорът склонил и заповядал да умъртвят вуйчо му. По време на надбягванията на хиподрума, когато погледите на всички били приковани в бясно препускащите колесници, Василий незабелязано се промъкнал през множеството, застанал зад гърба на Варда и го пронизал с кинжала си.

След няколко дни Василий поискал да му поверят армията, за да може да потушава всички бунтове в империята, които биха могли да застрашат трона на Михаил III. Както всички желания на императорския фаворит, и това незабавно било удовлетворено.

Сега Василий притежавал толкова власт и богатство, че не след дълго се стигнало до парадоксалната ситуация, лично императорът (който изпаднал в сериозно затруднение, понеже също като протежето си Василий обичал да пръска пари с размах) бил принуден да го моли да му върне поне част от парите, които му заел преди години.

„Всеки път, когато облагодетелствам някого, като го удостоявам с една от кралските служби, аз оставям след себе си стотици недоволни и само един доволен.“

За искрено удивление на императора Василий дръзко отказал да върне заема, с толкова безочлив поглед и нагъл присмех, че вледеняващи тръпки побили императора. Едва сега лекомисленият Михаил осъзнал в каква клопка се е озовал, някогашният коняр сега притежавал повече пари, повече поддръжници в армията и в Сената и в крайна сметка повече власт от самия византийски император. След няколко седмици, след безпаметен среднощен запой, Михаил бил грубо събуден от тежко въоръжени гвардейци от дворцовата стража.

Василий старателно следял дали стражите ще пронижат смъртоносно императора с мечовете си. След това се обявил за наследник на престола и препуснал с коня по улиците на Константинопол, размахвайки на върха на копието си главата на своя най-добър и най-щедър приятел, на своя доскорошен всемогъщ покровител и законен господар на империята.

„Лично аз неведнъж съм бил мамен от личности, които съм обичал от все сърце; от люде, на които дотогава съм се доверявал безрезервно. Затова вярвам, че е правилно да харесвам и да служа на някоя изтъкната личност, разбира се, според нейните заслуги и добродетели, но никога не трябва да се доверявам прекалено много на сърдечните си увлечения, за да не попадна отново в капана на лъжливото приятелство.“

Италиански благородник, придворен дипломат и изящен писател, автор на прочути беседи за благовъзпитани аристократи. Посланик на херцога на Урбино в Англия. Папски нунций в Испания. Любимец на най-изтъкнатите личности от разцвета на Италианския ренесанс (Куатроченто), като Рафаел, Карл V, Лудовико Сфорца, Франческо Гонзага.

Поука. Михаил III заложил на карта бъдещето си, защото се надявал, че Василий завинаги ще му бъде безпределно признателен. Няма съмнение, че отначало Василий му е служил предано и не е пестял силите си. Нали е дължал всичко на младия император, богатство, образование, обществено положение… Но по-късно, когато Василий започнал да разполага с огромна власт, когато вече не е имало за какво още да копнее, когато Михаил просто не е имал с какво още да го подкупва, неминуемо се е стигнало до фаталния миг, когато наглата усмивка върху лицето на Василий подсказала на императора, че жестоко се е лъгал.

Всъщност той създал едно чудовище, отгледал под крилото си един изверг. Михаил III позволил на едно парвеню да се приближи прекалено близо до изворите на властта. Винаги е крайно рисковано да се предоставят подобни възможности на хора, които са ненаситни по характер, които вечно искат още и още, които се самозабравят до такава степен, че започват да свикват с подаръците и привилегиите като нещо, което им принадлежи по право. Те са склонни лесно да забравят за благодетелите си, на които дължат всичко, като си въобразяват, че сами са постигнали успехите си.

Змията, селянинът и чаплата. Ловци преследвали една змия и тя помолила минаващ наблизо селянин да й спаси живота. За да я скрие от преследвачите , селянинът приклекнал и я оставил тя да пропълзи в пазвата му. Но след като преминала опасността и селянинът заповядал на змията да излезе от пазвата му, тя не се подчинила. Тя вече се била сгушила на топло и безопасно място. По пътя към селото селякът зърнал една чапла, доближил се до нея и шепнешком й обяснил каква беда го е сполетяла. Чаплата го посъветвала да изхвърли змията от пазвата си. Когато змията подала главата си навън, чаплата я уловила с клюна си, измъкнала я навън и веднага я умъртвила.

Селянинът се обезпокоил, че в тялото му може да е проникнала отровата на змията. Тогава чаплата го посъветвала да прибегне до изпитания лек срещу змийска отрова. да опече и изяде шест птици с бели пера. „Тъкмо ти имаш бели пера, затова ще започна с теб!“, извикал селянинът. Сграбчил чаплата, напъхал я в торбата си и продължил към дома си. Разказал на жена си какво премеждие е преживял по пътя. „Не мога да те разбера!, отвърнала жена му. Нали тази птица ти е помогнала да се отървеш от змията? Та тя ти е спасила живота! А ти се каниш да я убиеш и изядеш… “

Ядосаната жена веднага се заела да развързва торбата, за да пусне птицата на свобода. Обаче първото, което свършила обезумялата от страх чапла, било да избоде очите на жената. Поука: когато видиш вода да тече нагоре, само тогава може да повярваш, че някой ще се отплати някому за стореното добро.

Когато Михаил най-после е проумял фаталната си грешка, все още е можел да спаси живота си, но дългогодишното приятелство и може би любовта му към Василий все още заслепявала разума му. Нали никой не желае да повярва, че именно най-добрият му приятел може да го предаде? Така не вярвал и Михаил, докато главата му не била набучена на копието.