„Добрите принципи улесняват работата.“

Познанията на славяните за Вселената. Факторът, задвижващ „всичко“, може да се нарече принцип на пълнота и цялостност на Вселената. Просто казано, този фактор може да се нарече „вечен двигател“. Той утвърждава: Вселената съдържа в себе си всичко необходимо за изпълнение на всички цикли на своето съществуване.

Преди този фактор е бил формулиран още в Славянските Веди в „Прославление на Великого Триглава“.

Веда 8.

Это ищите, первых Триглаву поклоняющихся, имеем. Тому Великую Славу поём, хвалим и Сварога – Дида Божьего, так как ждёт нас. Это роду Божьему основатель. Всякому роду родник вечный, каков отец его времени от кроны своей. В земле никогда не замерзнет. Той водой живящей, пьюще живимся мы. К концу не придём, когда убудем свои к нему, к лугам их Ра истинных.

К Богу перунов и громовержцу, Богу поры, обращаемся со словами:

– Боритесь за сказанное, слова эти жизнью явлены. Не переставайте вращать колеса. Коль и нас ведёте стезею правою к брани и к тризне Великой. О всех павших, которые же идут без жизни вечной, говорим что идут в полку Перуновом.

Богу Свендовиду Славу провозглашаем!

Он стал Богом Прави и Яви. Тому поём песни, так как Свет есть. Через него видим свет проявленный, значит Яви быть. Той Явью видимой нас в Нави убережёт. Тому хвалу поём, запевая пляшем, повзываем Богу нашему:

– Как же ты землю движешь нашу?

Звёзды держатся, свет укрепляется, творите Славу Свендовиду всякую.

Слава Богу нашему!

То скребутся те сердца наши. Это самим возвращается всё от злых деяний наших. Поэтому к добру тянемся. Является это отрицанием запущенным, поэтому добро и зло вместе.

Объясняем людям:

– Противоположности все сотворены, но видны в уме расторгнутом. Почувствовать это умеем, в этом тайна Великая есть, когда Сварог Перуном есть или Свендовидом. Те ведь два есть и одержаны познанием в Сибири. Оба они Белобоги. Чернобог есть их противоположность. Белобогом и Чернобогом Сварга держится. Потому, что Бога Сварога она. Свету не быть повреждённому, потому Белобог и Чернобог, оба свои.

Вышень – Велес и Стрыб, держатся за Белобогом и Чернобогом. За ними идут Триглавы Радогощь – Хорс и Леля.

Когда говорим Крышень – (это говорим о двух удерживающих время) – Летиц и Колендо.

Дажьбо – Сывой и Яр, это совсем иной Триглав, так же как Триглав Белояры – Ладо и Купало.

Потом идут Триглавы: Житнец – Сениц – Венищ; Страдиц – Зерниц – Просиц; Студец – Ледиц – Лютец. Милиц – Птичец – Зверенц; Дождец – Плодец – Ягодец; Ирийстиц – Цветич – Пчелиц; Водич – Озеренц – Снежиц; Лович – Рыбиц – Сомищ; Ветриц – Звездиц – Громич; Весениц – Живиц – Свентиц;

Осениц – Соломиц – Листопадич; Зелинц – Травиц – Стеблиц; Листвиц – Березич – Липец.

За этими следуют:

Беседец – Странниц – Грибиц; Радиц – Родиц – Кровниц; Гостиц – Гориц – Странниц; Мыслиц – Ведиц – Свендиц; Спасиц – Ратиц – Чурц; Маслиениць – Рядиць – Красиц.

Среди них в своих числится Огнебог Семаргл, общается со всеми яро, борзо рождается. Всегда чист.

То ведь Триглавы общие. Своими они смятаются.

Тужатся отрекшиеся от веры пытаясь понять, да не смогут, потому как разбросаны были Триглавы при написании, чтобы защитить их при утрате. Смотрят на них, а видится вонь. Не понимают, что на то и есть наш прекрасный Ирий. В нём Ра река течет, которая отделяет Сваргу от Яви.

Числобог учитывает дни наши. Называет божьи числа свои, быть дню свершенному, нежели быть ночи. В усечение они пустили того, либо это есть Явское. Сон есть в дне божественом. В ночи безликой есть же иной Бог: Дид – Дуб – Сноп наш.

Слава ему, Перуну огнекудрому, который стрелы на врагов ворожит. Верно предвидя в стезе, по невежеству есть тем воинам чести суд. Так как златорун, милостив, но в справедливости есть и огонь.

Ещё сурьи сияющей поём хвалу и Богам. Огнищу Перунову хвалу поём, который есть угрозой на врагов. Провозглашаем Великую Славу отцам нашим, дедам, которые из Сибири. Проговорим так трижды и идём.

Стада наши ведомые. На травы, если вести в другие степи, садимся за стол по другому. Хвалу Богам вознося – Славу поём. Так садимся за стол к полудню. Провозглашаем Славу Великую Хорсу златорунное коло вращающему. Суряну пьём до самого вечера. Вечером ожидаем огнища сложенного, так как жаждем его. Славу вечернюю поём Дажьбу.

Это Боги наши, которых провозглашаем, есть порядки наши. Заботимся о чистоте бытности своей. Молитвы творяще, идём ко сну. Там великая необъятность нас.

От това следва, че нашите древни предци, славяните, са притежавали височайши знания за Вселената, за Мирозданието, но са излагали тези знания в своя „понятиен апарат“. Освен това, доказателство за съществуването на такива знания се явява този „космически календар“ с „епохи“ и „ери“, дошъл до нас, както и много други дошли до нас знания. Съдържателната страна на „принципа за пълнота и цялостност на Вселената“ (в това число и изложеното във Велесовата Книга) едва ли може да бъде разкрита без излизането извън пределите на Вселената. Тоест, за да разкрием същността на този „принцип“ е необходимо да се повдигнем до ниво, което се намира над нивото на Бога. Очевидно е, че това е невъзможно (в краен случай, засега е невъзможно, както е невъзможно да се излезе от пределите на Вселената и да се погледне към нея отстрани).

Притежавали Вселената интелект?

От позицията на достигнатото ниво на знание и на всичко това, което е изложено в концепцията за обществена безопасност (КОБ), ще формулираме ключови положения, които подвеждат към разбиране на това, че Вселената притежава интелект. Ще направим това чрез описание на процесите, протичащи в Мирозданието от позиция на триединството „материя – информация – мяра“.

1. Вселената съществува като процес.

2. Нейните фрагменти – това са структури, които:

– взаимодействат една с друга;

– развиват се под въздействието на заобикалящата ги среда (други структури).

3. Въздействието на средата (взаимодействието на структурите) е:

– вероятностно предопределено;

– йерархично;

– отразява се в статистическите закономерности на поведение на тези фрагменти, на които оказва въздействие (т.е. в статистиката на причинно-следствените връзки);

– въздействието – това е отражение, а отражението – това е информационен процес, протичащ в Общо вселенската Мяра. Този информационен процес носи в себе си общо природна йерархически много равнищна система за кодиране на информацията.

Този процес протича на различни материални носители.

4. Откликът на структурата на въздействието и протичащите в структурата изменения – това също е отражение, което също е информационен процес.

И този процес протича в същите тези нива на кодиране от системата, обхващани от тази структура. Откликът е подчинен на същите тези вероятностни предопределености, които се изразяват в статистиката. Откликът носи вероятностен характер на всяко ниво в общо природната система за кодиране на информацията.

5. Резонантните явления лежат в основата на „отклиците“ и ги определят.

Ние знаем, че всички процеси във Вселената носят колебателен характер. Когато параметрите на колебанията съвпадат – настъпва резонанс. Тоест резонанс – това е един вид „отклик“ на информационното въздействие на няколко съвпадащи по своите характеристики честоти. Във Вселената на нейните йерархически много равнини структури резонантните явления се проявяват във вид на статистически по-чести (или обратно – по-редки) „отклици“ на общия фон на непрестанно въздействие на всевъзможните честотни процеси един на друг, когато „нищо не става“. Тези отклици могат да бъдат най-различни в зависимост от векторите на състояние на „средата“ и „структурата“ в момента (или в процеса) на тяхно взаимодействие.

6. С натрупване на информация на някаква структура (структурата на Мирозданието) в статистиката на нейните отклици на въздействието на „средата“ (цялото Мироздание) възникват все по-малки грешки, нанасящи ущърб на структурата. И тогава „отклиците“ придобиват еднозначна определеност (в смисъла на предсказуемост на отражение на „въздействие–отклик“ – спомнете си „играта на рулетка“).

7. С течение на времето (за различните случаи това време е най-различно) „въздействие–отклик“ се помещава в областта на все по-редки случаи на своето съществуване въобще (т.е. съществуването на самия факт „въздействие–отклик“). Това става така затова, защото се осъществява информационно насищане на някакво ниво на организация на структурата, след което процеса преминава в следващото йерархическо ниво на единната общо природна система за кодиране на информацията.