„Майката обича нежно, бащата – силно.“

Нито една публикация, посветена на проблемите на общуването, не би била пълна, ако не засегне и въпроса защо мъжете и жените са различни. Някои причини са съвсем очевидни, други са не толкова явни.

Спорът „Природа срещу възпитание“ (Nature vs. Nurture) изследва дали човешкото поведение, личност и умения са резултат от генетично наследство („природа“) или от средата, опитът и възпитанието („възпитание“). Съвременната наука приема, че и двете действат в сложна интеракция, като гените определят потенциала, а средата оформя неговото изразяване.

Ето един показателен пример. Само преди няколко часа Лийн била родила близначета — Джордж и Джорджина. Нейните две бебенца били абсолютно еднакви, само дето едното било повито в синьо одеялце. Другото било в розово одеялце, а на пухкавкото му кичурче черна косичка имало вързана розова панделчица.

Следобеда съпругът на Лийн Джордж старши отишъл в болницата да види жена си и новородените бебенца. Когато видял Джордж младши, той веднага го вдигнал високо във въздуха, хванал малката му ръчичка и я раздвижил с жест на поздрав. После го сложил да легне и започнал да мушка лекичко с показалец тумбачето му, като му повтарял, че ще порасне и ще стане страхотен футболист, защото имал „такиииива“ широки рамене, дори започнал да го нарича „моят малък футболист“.

После Джордж старши се навел над кошарката на новородената си дъщеричка. Изобщо не я взел на ръце. Тонът на гласа му моментално се променил. Говорел й тихичко и гальовно, леко докосвал с пръст гърдичките й и едва чуто „гукал“: „Толкова си красива, толкова си прелестна“. За малката Джорджина нямало оживени подвиквания, нито мушкане по коремчето.

Отначало Лийн била по-скоро обидена от факта, че малкото й момиченце не било посрещнато с такъв шумен ентусиазъм, с какъвто таткото приветствал Джордж младши. После обаче решила, че не си струва да го прави на въпрос.

Понастоящем доста се спори какво именно е породило тези различия в общуването. Дали са биологични, дали са обусловени от средата, или са резултат от взаимодействието между двете? Дали сме различни поради начина, по който сме били отгледани и възпитани, или разликите се дължат на нашата биология, на неврохимичния или на хормоналния баланс в организма?

Векове наред биолози, невролози, антрополози, социолози и психолози търсят и се опитват да дадат окончателен отговор на този въпрос. Но те са единодушни единствено в разбирането, че явно различни комбинации на всички тези променливи величини допринасят за разликите между половете.

Редица изследователи са стигнали до заключението, че хормоните обуславят вътрешно утробното оформяне на мозъка като мъжки или женски, водещо впоследствие до различния начин, по който момчетата и момичетата възприемат света.

Вероятно именно поради това мъжете и жените откликват по различен начин и на такива дразнители като стреса и агресивността. В стресови ситуации например е възможно мъжете да проявят по-голяма физическа активност и раздразнителност, отколкото жените, поради повишеното ниво на мъжкия полов хормон тестостерон в организма им.

От друга страна, жените стават по-силно емоционални и паметта им отслабва повече, когато се понижи нивото на женския полов хормон естроген в организма им. Според д-р Джил Милейковски гинеколог и ендокринолог, специалист по въпросите на размножаването — повишаването на нивото на естроген в женския организъм води до повече задържане на вода, което пък причинява онази типична раздразнителност на жените, позната под името предменструален синдром.

Други аспекти от поведението не са обусловени от хормоналния баланс в организма. Способността на жената да проявява грижовност например, не може да бъде свързана по научен начин с нивото на естроген. Редица проучвания сочат, че грижовността е предимно заучено поведение. Та нали в организма на майките осиновителки не са настъпили никакви хормонални промени в резултат на износване и раждане на дете, но те въпреки това проявяват изключителна грижовност по отношение на своите осиновени деца.

Посредством редица опити с женски маймуни изследователят Хари Харлоу от Университета в Уисконсин потвърждава мнението, че грижовността е заучено поведение, а не резултат от хормонална дейност. Той доказва, че женските маймуни, отгледани в изолация, не проявяват особена грижовност по отношение на своите малки, въпреки че са получавали допълнително количество женски хормони.

Накратко, хормоните действително оказват известно влияние върху поведението на мъжките и женските индивиди, но в никакъв случай не са единственият компонент, който обуславя поведенческите особености.