„Който не знае да се преструва, не знае да управлява.“

През последните години въпреки че Черната аристокрация си сътрудничи с американските Илюминати в Комитета на 300-те и в клуба „Билдерберг“, както и в някои други организации има непрекъснати търкания между САЩ и Европа като борбата се води за позиции във властовите структури на Новия световен ред. Ставащото наподобява коалиционните споразумения за съставяне на ново правителство. Сътрудничеството се ограничава в рамките на неизбежно необходимото, за да се дойде на власт, но същевременно се прави всичко възможно да не се допусне влиянието на другия да нарасне прекалено много.

В последно време организацията „Билдерберг“ толкова често се оказва в неудобно положение в полезрението на обществеността и на пресата, че в крайна сметка през 2010 г. беше официално разпусната. Или най-малкото бе променен досегашния начин на провеждане на събиранията ѝ. Достъпната формулировка за тях гласи: „Билдербергските конференции са неформални, частни срещи на влиятелни личности от сферата на икономиката, военното дело, политиката, средствата за масова информация, висшето образование и от аристокрацията.“

Няколко честни и трудни за сплашване журналисти като Даниел Естулин и Джим Тъкър години наред причиняват сериозни неудобства с разследванията си за тези полутайни срещи на върхушката от висшите финансови среди, политиката, бизнеса и печатните медии. Всеки път, когато върху машинациите на тъмните сили падне прекалено силен лъч светлина, те се разбягват и се събират на някое друго място в „зоната на здрача“.

В тази връзка на 1 юни 2010 г. Даниел Естулин заяви на една пресконференция в Брюксел: „Организацията „Билдерберг“ е динамична и се променя с времето. Тя поглъща и създава свои нови разклонения, докато едновременно с това се освобождава от онези, които са изчерпали ресурса си. Членовете и идват и си отиват, но системата остава непроменена. Тя е само поддържаща се. Образно казано, представлява паяжина, която се състои от сплетени помежду им финансови, политически, стопански и промишлени интереси.“

Ето как е започнало всичко. През 1954 г. принц Бернхард Нидерландски свиква закрита конференция в „Хотел де Билдерберг“ в Оостербеек, на която кани повече от сто важни личности от света на политиката и икономиката, за да обсъдят новия световен порядък. Решено е занапред да се срещат ежегодно, всеки път в различна страна. Щели да бъдат канени само тесен кръг от най-доверени лица, в който по реда си да влизат хора с голяма власт, предимно мъже. Разменени били мнения за глобално значимите интереси и отношения и за това, какви действия да се предприемат през следващата година.

Клуб „Билдерберг“. В случая с групата „Билдерберг“, добила международна известност и като Клуб „Билдерберг“, не става въпрос за официално регистрирана организация. Доколкото се знае тя няма нито членски устав, нито учредителен акт. Билдербергските конференции траят винаги по три дни, представят се като неформални разговори и по правило се провеждат в луксозни хотели, намиращи се в близост до големи международни летища. Привлича внимание фактът, че всеки държавен глава, от когото зависи нещо в света, е бил удостояван с покана или в годината преди успешното му избиране, или веднага след това. Човек би могъл да остане с впечатлението, че там се одобряват президенти или че след като положат клетва им се задава съответен политически курс.

„Следователно групата „Билдерберг“ не е тайно общество. Това е среща на хора, които олицетворяват определена идеология. Те застъпват идеята за. „Глобален свят“ ООД. В основата на всяко тяхно събиране лежи намерението за обособяване на нещо, което самите те наричат Прагматична аристокрация, тоест „обвързана с Висшата цел“, ангажираща елитите на Европа и Северна Америка в името на възможно най-доброто управление на Земята. С други думи създаването на една планетарна мрежа от гигантски картели, по-могъщи от която и да е отделна страна, предназначени да контролират жизненоважните ресурси на останалата част от човечеството. Според тяхното разпространено виждане, само в името на благоденствието и напълно в наш интерес. Наричат ни стадо от глупаци, включващо като втори план и „тълпа от зле изпрани грубияни“.

Ръководството на заседанията на клуба „Билдерберг“ е задължение на съответния председател. От 1954 г. до 1975 г. председателското място е заемано от принц Бернхард Нидерландски. Въпреки спорната му репутация в обществото във връзка с различни скандали , например, оръжейни сделки със САЩ, членство в структурите на нацисткия „СС“, той се ползва с голямо уважение сред своите приятели в Клуба.

След него председатели са Алек Дъглас-Хоум, президентът на ФРГ Валтер Шийл, лорд Рол ъв Ипсдън и барон Питър Карингтън. В момента начело на това общество от знаменитости е Етиен Давиньон, бивш член на Европейската комисия, белгийски политик и бизнесмен. Давиньон е по-многолик от самия дявол, немският синоним е: „седящ на хиляда стола едновременно“: бил е член на управителния съвет на „Сосиете Женерал де Белжик“, компанията, отговорна за икономическото ограбване на Белгийско Конго, ръководил е съвещания на Кръглата маса на европейските индустриалци, вицепрезидент е на хотелиерското обединение „Акор“ и на белгийската енергийна компания „Трактебел“, правоприемник на „Сосиете Женерал де Белжик“. Освен това Давиньон е вицепрезидент на стоманолеярните заводи „Арбед“ в Люксембург и на „Фортис“,най-голямата белгийска банка. Бил е в Управителното тяло на „Сабена“, държавна авиокомпания на Белгия до 2001 г. и е член на Надзорния съвет на „Англо-Американ Майнинг“, едно от най-големите минно-експлоатационни дружества в света. Член е също и на Управителния съвет на „Фиат“.

Сред най-редовните участници в споменатите конференции със сигурност са холандската кралица Беатрикс, Джовани Аниели, Хенри Кисинджър и Дейвид Рокфелер, които без изключение са присъствали на почти 20 съвещания на групата „Билдерберг“ и влизат също в състава на нейното Консултантско ядро, тоест решават кой да бъде поканен. Някои от последните конференции се проведоха във Версай 2003, Стреса 2004, Ротах-Егерн 2005, Отава 2006, Истанбул 2007, Шантили Вирджиния 2008, Атина 2009 и Ситгес Испания 2010.

Впрочем заслужава внимание обстоятелството, че тези събирания са частни, но доста сериозните разноски на поканените политици се покриват от съответните парламенти, а страната-домакин винаги ги обезпечава със засилени полицейски и охранителни мерки, включително хеликоптери и специални подразделения. Изцяло за сметка на данъкоплатците. Това може и да не е съвсем законно, но е установена практика. Още седмици преди датата на събитието персоналът на избраните хотели се подлага на проучване „в дълбочина“ и се подменя по преценка. Демонстриращите пред сградата, където се заседава, се наблюдават с камери, биват разпръсквани на групи, а секретните служби се занимават с тяхното контролиране и сплашване. Въпреки това въпросните ежегодни срещи на най-богатите и могъщи хора на планетата, които разискват на тях световната политика и икономика, никога не предизвикват резонанс във водещите печатни издания. И нищо чудно, тъй като гостите на „мероприятията“ и техните най-доверени съюзници притежават почти цялата преса. На медиите е забранено да публикуват материали за членове на „Билдерберг“. Който не се съобразява със забраната, трябва да е готов за съответните последствия.

През 1976 г. завеждащият отдел в редакцията на вестник „Файненшъл таймс“ К. Гордън Тетър е уволнен след спречкване и последвало оплакване от страна на неговия главен редактор, който продължавал с опитите си да пуска репортажи за събиранията на клуба „Билдерберг“. Година по-късно той издава книгата „Забранените статии на К. Гордън Тетър“. В нея са събрани 46 материала от рубриката му, не отпечатани поради отказ на неговия вестник, сред които и един със заглавие „Принцът и Билдербергите“. В него се говори за принц Бернхард Нидерландски, а Тетър задава въпроса: „Щом като има толкова малко за криене, защо се правят толкова големи усилия то да бъде скрито?“. Когато през 2006 г. американският активист и кино продуцент Алекс Джоунс лети до Отава, за да пише кореспондентски репортажи за провеждащата се там Билдербергска конференция, той е арестуван за 16 часа на летището от служителите на канадските емигрантски власти.

Журналистът Кембъл Томас през 1998 г. се озовава за осем часа в полицейския арест на шотландския град Търнбъри, докато интервюира хора в околностите на хотела-домакин на конференцията на Клуба.

Даниел Естулин разказва пък за преживния от него десет часов разпит от страна на германските тайни служби на летището в Мюнхен, когато през 2005 г. е на път към Ротах Егерн.

„Идеите и политиката, които се явяват следствие от ежегодните срещи на членовете на „Билдерберг“ се използват като генератор на новини от водещите вестници и информационни агенции в света. Целта е, господстващите в Клуба мнения да бъдат представени по толкова привлекателен начин, че да се превърнат в официална политическа доктрина и да окажат натиск върху световните лидери, така че те да се подчинят на „потребностите на господарите на Вселената“. Билдербергите се ползват с пълното благоволение на пресата, която разпространява предварително уточнените пропагандни концепции.“

Въпреки всичко през последните години все по-голям брой журналисти на свободна практика пишат за въпросните срещи в малки независими вестници или в Интернет, информирайки по този начин една многомилионна аудитория за ставащото.

Както споменахме в началото, широката публичност и демонстрациите по време на конференцията в Испания през 2010 г. доведоха до големи притеснения сред участниците в нея и по всяка вероятност до решение за промяна в начина на провеждане на бъдещите събирания. Това, разбира се, няма да откаже частните банкери от техните цели или да им попречи да се срещат на други места, но прави живота им по-труден и показва, че дори най-могъщите сред могъщите могат да имат „простосмъртни“ усещания и не са неуязвими.

Подробна информация за организацията „Билдерберг“ и нейните задкулисни интриги можете да намерите в книгата на Даниел Естулин „Истинската история на Билдербергите“ публикувана от издателство КОРР. Благодарение на него, но също и на Джим Тъкър и Ян ван Хелсинг ние знаем много за тази организация, която е свързващо звено между другите формирования на Илюминатите и обществото, понеже на нейните конференции по правило се канят и някои главни редактори на влиятелни вестници. На тази в Баден-Баден през 1992 г. Дейвид Рокфелер заяви:

„Ние сме благодарни на „Вашингтон Поуст“, „Ню Йорк Таймс“ „Тайм Мегазин“ и на останалите големи печатни издания, чиито председатели на колегии присъстваха на нашите срещи, спазвайки своето обещание за дискретност в продължение на почти 40 години. Щеше да е невъзможно да разработим нашия Световен план, ако през всичките тези години се бяхме намирали в светлината на общественото внимание. Сега вече светът е по-напреднал в развитието си и е готов да върви към едно бъдещо глобално правителство. Над националната власт, упражнявана от световния интелектуален и банкерски елит със сигурност е за предпочитане в сравнение с практиката на национално самоопределение от по-раншните епохи.“

Сред немските представители, които през последните години по-често участват в конференциите, се открояват.Йозеф Акерман – „Дойче банк“, Хуберт Бурда – медиен холдинг „Хуберт Бурда“, Матиас Дьопфнер – „Шпрингер“ АД, компания „Тайм Уорнър“, ДПА – „Дойче прессе-агентур“, Волфганг Ишингер – Министерство на външните работи, член на Управителния съвет на „Алианц“, Йозеф Йоффе – в-к „Ди Цайт“, Екарт фон Кледен – външнополитически говорител на Християн-демократическия и Християн-социалистическия съюз (ХДС/ХСС), Клаус Клайнфелд – „Сименс“, Хилмар Копер – „Дойче банк“, концерн „Даймлер Крайслер“, Матиас Нас – в-к „Ди Цайт“, Фрийдберт Пфлюгер – Християн-демократически съюз (ХДС), Ото Шили – Германска социалдемократическа партия (ГСДП), Зелена партия, „Сейф: Ай Ди солушънс“ АД, Юрген Е. Шремп – концерн „Даймлер Крайслер“, „Алианц“, „Водафон“, Екехард Шулц – „Тисен“ АД, Йошка Фишер – Зелена партия, фирма „Йошка Фишер консълтинг“, Съвет за международни отношения, Роланд Кох – Християн-демократически съюз (ХДС), Матиас Висман (ХДС), Клаус Цумвинкел – „МакКинзи“, търговска верига „Квеле“, „Дойче Телеком“, „Алианц“, авиокомпания „Луфтханза“, банка „Морган Стенли“, Петер Дьошер – „Сименс“.

В близкото минало важни участници от страна на ФРГ са били Хелмут Кол, Алфред Херхаузен, барон Ото Волф Тетс фон Амеронген – Президент на Германската индустриално-търговска камара, граф Ото Ламбсдорф – Свободна демократическа партия (СДП), частна банка „Тринкаус“, презастрахователно дружество „Виктория“ АД, Председател на борда на Трилатералната или „тристранна“ комисия, Фолкер Рюе – Християн-демократически съюз (ХДС), компания „Церберус“, Балтер Шийл – Свободна демократическа партия (СДП), Хелмут Шмид – Германска социалдемократическа партия (ГСДП), в-к „Ди Цайт.

Австрийски представители през последните години:Мартин Бартенщайн – Австрийска народна партия, Оскар Бронер – печатни издания „Тренд“, „Профил“, „Дер Щандарт“, Алфред Гузенбауер – Австрийска социалистическа партия, Герхард Ранда – „Банк Аустриа“, Римски клуб, Рудолф Шолтен – „Йостерайхише Контролбанк“, принц Карл Йоханес цу Шварценберг – едър земевладелец, чешки политик, издател, Франц Враницки – Австрийска социалистическа партия (АСП).

Швейцарски представители: Даниел Луциус Вазела – „ПепсиКо инкорпорейтид“, „Новартис“, концерн „Даймлер Крайслер“, банка „Креди Суис“, „Сименс“ АД, Михаел Рингиер – вестникарски магнат, „Рингиер“ АД, Кристоф В. Блохер – „Патваг техник“ АД, член на Националния съвет, „Швайцерише банкгезелшафт“, холдинг „Емс-Хеми“, химико-фармацевтично предприятие „Лонза Груп АД“.

Трилатерална комисия. Трилатералната (или „тристранна“) комисия е създадена през 70-те години на XX век от членовете на клуба „Билдерберг“ заедно с Дейвид Рокфелер („Чейз Манхатън банк“) и Збигнев Бжежински, който по-късно става съветник по националната сигурност на президента Джими Картър. Докато „Билдерберг“ се явява съюз на европейския и американския елити, Трилатералната комисия включва също Азия и Далечния Изток. Най-влиятелните представители в нея са ръководители на концерни, банкери и фигури от висшите политически кръгове, като например тези от „Сони“, „Мицуи“, „Мицубиши“, „Фуджи банк“ и „Мицубиши банк“.

Разбира се, на съвещанията и дискусиите винаги присъстват и шефовете или главните редактори на най-големите медийни корпорации като „Тайм Уорнър“, „Си Ен Ен“ и „Вашингтон поуст“. Сред известните личности, членували в Трилатералната комисия, изпъкват имената на Джими Картър, Джордж Буш-старши, Бил Клинтън, Сайръс Ванс, Уолтър Мондейл, Уорън Кристофър, а в Европа Дейвид Оуен, Едуард Хийт, Рой Дженкинс и Крис Патън.

„Може би трябва да започнем с Трилатералната комисия. Тя беше създадена през 1973 г. и сама по себе си не е нищо друго освен едно световно правителство в състояние на готовност за официално встъпване в длъжност. На нейните заседания се разискват актуалните за момента глобални проблеми и се вземат съответни решения, като например това за разпадането на Югославия през 1991 г. Групата „Билдерберг“ от своя страна представлява уж отделна организация, но преобладаващата част от членския ѝ състав е същата. Инициативата за нейното основаване идва от Ватикана.“

Това заявява специалистката по международно право от Белград Смиля Аврамова на 21 май 2009 г. в едно интервю за Юрген Елзесер. Когато интервюиращият пита дали най-важните решения не се вземат от Международния валутен фонд, Световната банка или на срещите на върха от участниците в Г-8, тя отговаря:

„Там приемането на решенията става само проформа, а всичко задължително се обсъжда предварително. Това е и предназначението на Трилатералната комисия.“