„Добрите принципи улесняват работата.“

Мяра на неопределеността. Ако има предопределеност, то трябва да има и неопределеност. Какво е това? И каква е неговата „мяра“?

Като за начало ще вникнем в словесната формула, изобразена на рис. 12–36.

Рис. 12–36

При нейното осмисляне, обърнете внимание на вложените една в друга матрици – фунии в десния горен ъгъл на словесната формула.

Разгледаната малко по-рано вероятностна предопределеност на всяко конкретно събитие неизбежно е свързана с процесите на развитие на някакви други „съседни“ събития (макар и не задължително тези „съседни“ събития да трябва да стават съвсем едно до друго). Това е така, защото всички събития протичат в обща за всички „матрица – фуния“. И даже ако събитието става „далече“, то неговото влияние може да бъде много съществено. Така например, вие ръководите „своята“ фирма и сте вложили пари някъде в нещо си. Но от „разразилата се война в Ирак“, цените на нефта пораснали, в резултат на което някакво предприятие, в което вие сте вложили парите, фалирало. Това се отразило не само на ръководителите, но и на простите „частни лица“.

Може да се приведат примери от богатия житейски опит. Юноша и девойка решили да се оженят и се готвят за сватба. Тече процес по осъществяването на „вероятностна предопределеност“ (тече „делото по сватбата“). Но в съседната къща до дома на булката дошъл от някакъв друг град младеж, който осъществява своята „вероятностна предопределеност“ – той дошъл да се устрои на работа в този град. Този пристигнал юноша и невестата се срещат и се влюбват. В резултат едната от „вероятностните предопределености“ (сватбата) не се състояла.

Подобно взаимно влияние на процесите един на друг е добре видно от графиките на рисунка 12–37.

Рис. 12–37

На нея са обозначени три процеса на осъществяване на „вероятностни предопределености“. Във всеки от тях от неговата „точка на настоящето“ е избрал „път“ към своята „точка в бъдещето“. Представете си, че вие лично, уважаеми читателю, се намирате и реализирате своя замисъл във втория (средния) процес. Но на вашето „движение“ оказват своето влияние „съседните процеси“ („отгоре“ и „отдолу“), те се явяват за вас „пречки“. И е едно нещо, ако вие разбирате това, разпознавате пречките и вземете съответните мерки, а и друго нещо, ако на вас не ви минава през ума какви са възможните влияния на вашия процес. И във втория случай вашия „преход от настоящето в бъдещето“ може да бъде много неудачен.

Ако сега си представете цялото множество възможни „съседни процеси“ от обгръщащите (обхващащи) както „вашия процес“, така и „съседните процеси“ матрици на всички тези и други процеси (и така до Общо вселенската Матрица), която също оказва влияние на вашия процес (спомнете си рис. 9–3), то може да се предположи, че пълното пренебрежение към такова влияние обезателно ще се отрази и на вашия процес. Което, всъщност, и става с много и страшно много хора, както на житейско ниво, така и на делово, професионално, управленческо ниво. Оттук и простия извод: Всичко това трябва да го знаете, разбирате и отчитате в своя живот и работа.

Що се отнася до мярата на неопределеност, то след разгледаното дотук е очевидно, че това е вероятността за осъществяване на някакъв частен вариант на бъдещето, който на свой ред може да се изрази като мяра на устойчивост на преходния процес от обективно сложилото се настояще към варианта на субективно избраното бъдеще в условията на пречки от страна на едновременно произходящите процеси на прехода към тези варианти, несъвместими с избрания.

Ето сега може да усложним ситуацията. Представете си, че вие осъществявате не само „своя процес“ на прехода, но и „съседните процеси“ – това също са ваши процеси, вие се явявате техен „господар“. Тоест вие решавате не една, а едновременно няколко задачи по прехода „от настоящето в бъдещето“. Например, вие сте глава на държавата и сте пристъпили към реализация едновременно на няколко реформи в различни сфери на живота или сте решили да осъществите едновременно няколко „национални проекти“.

Принципно това не променя нищо от онова, което беше разгледано по-горе. Просто също така е необходимо да се знае, да се разбира това, и естествено, да се ръководите от него в своя живот и работа. Всичко разказано означава, че:

– колкото е по-ниска вероятността за избрания вариант на прехода „от настоящето в бъдещето“

– толкова по-високо качество на управление трябва да бъде обезпечено в преходния процес, и;

– толкова по-висока трябва да бъде квалификацията на управленците по ПФУ.

Сега предлагаме възможност на читателя сам да поразмисли над квалификациите и качествата на управление на провежданата в нашата страна отначало „перестройка“, а после осъществяваните и досега в страната така наречени „реформи“. Нашите ръководители не знаят елементарните основи на ДОТУ!, както и за съпоставянето на различни варианти на бъдещето.

Ние вече отбелязахме не един път, че вероятността за настъпване на „бъдещето“ е равна на 1 (100%). Или иначе: вероятностната предопределеност на „бъдещето въобще“ е равна на 1 (100%). Но в този случай не е определено конкретното съдържание на това „бъдеще въобще“. А „бъдещето“ в края на краищата ще се окаже напълно конкретно …

„Бъдещето въобще“ включва в себе си „множество варианти на бъдещето“. Това като огромен камък може да се разбие на множество отделни камъчета. Вероятността за осъществяване на всеки такъв вариант лежи в пределите от 0 до 1 (от 0% до 100%). Тук е важно да се знае, помни и отчита следното: Всички тези “варианти на бъдещето“ могат да бъдат:

– взаимно изключващи се. Тоест възможно е осъществяването или на „този“ вариант, или на „онзи“: „или-или“;

– взаимно допълнящи се. Тоест възможно е осъществяване едновременно на няколко варианта, при което всеки от тях допълва другия вариант, или няколко други, или всички други едновременно;

– като фрагменти на други вариант. Тоест в този случай „другите“ варианти не могат да бъдат осъществени без участието на разглеждания конкретен вариант, който не просто „допълва“ останалите варианти, както в предишния случай, но „парченце“ от него влиза като обезателна част в друг (други) варианти;

– като последователно следващи един след друг.

Грешки в оценката на вероятностните предопределености.

„Не бърка този, който нищо не прави“ – така гласи народната мъдрост. Действително, хората могат да сбъркат. Въпреки това, трябва да се стараем да бъркаме рядко. И е „висш пилотаж“ – когато човек предварително изчислява възможността за това, че той може да допусне грешка при вземането на някакво решение и оценява вероятността за това събитие (извършването на грешка).

Когато човек знае всичко това, разбира го и го отчита, то това е нормално.

И е много лошо, когато такива очевидни неща „не влизат в кръга на понятие“ на човека. В този случай настъпването на голяма беда е неизбежно. И ако това се отнася за управленеца, то заедно с него ще патят и неговите не мислещи подчинени, ако те смятат, че „не трябва да мислят, с тях е този, който ще реши всичко вместо тях“.

Грешки в оценката на вероятностните предопределености могат да възникнат от:

– неадекватното (тоест несъответстващо на това, което е в действителност, може даже да се каже невярно, грешно) възприятие от самия субект за избрани варианти за осъществяване на бъдещето;

– невярно съпоставяне на тези варианти помежду им;

– невярно определяне на реда на последователност един след друг на тези варианти (отначало трябвало да се върви, после да се плува и накрая да се лети, а „той всичко объркал“).

Тъй като за всичко това, което ние сега непосредствено разглеждаме, не се говори и не се изучава нито в училищата, нито във ВУЗовете, то практически абсолютното болшинство хора възприемат изчислената „по научному“ вероятност за настъпване на „конкретното бъдеще“ в качеството му на абсолютно точна стойност и не подозират, че това „точно“ число в действителност е „приблизително“ число и то съдържа грешка. Степента на грешката е различна и тя се отнася до:

– грешки в определянето на „бъдещето“ като цяло от всички варианти;

– грешки в определянето на всеки конкретен вариант.

Общата вероятност на предопределеност на цялото множество варианти („бъдещето“ като цяло) винаги е по-малко от 1 (100%). Това е така затова, че в силата на субективизма някакви варианти неизбежно изпадат от разглеждане и остават незабелязани. Но и те могат да бъдат реализирани! Затова вероятностната предопределеност на тяхното осъществяване съществува и лежи в пределите от 0 до 1 (от 0% до 100%). И тогава, ако тази „незабелязана“ вероятност на предопределеността я сложим с вероятностната предопределеност на „бъдещето“ като цяло с всичкото множество варианти, то тя трябва да бъде равна на 1 (100%). Всичко ще бъде правилно.

Тук също има „тънкост“. Тъй като тези две вероятностни предопределености ги е определял конкретен човек, то той може да е сбъркал в определянето на тази неопределеност, а реалната неопределеност малко да се отличава от неопределеността, която е изчислил субекта. И ето тази „реална вероятностна предопределеност“ ще съответства на:

– или грешка на управление;

– или само осъществяващо се „чудо“.

Това осъществяване от двете „или“ ще зависи от това, което конкретно е пропуснато от субекта при разглеждане на всевъзможните варианти на бъдещето. На който от читателите му е недостатъчно словесното описание, той може да се възползва от рисунките и формулите, поместени с този текст. В такъв смисъл, чувството за мяра реално дава:

а) възприемане на множество варианти на бъдещето;

б) възприемане на вероятностните предопределености на всеки от вариантите.

Човек може да сбърка както в „a)“, така и в „б)“.

По отношение на социалните процеси е известна словесната формула на В.О. Ключевски: „Закономерността на историческото явление е обратно пропорционална на неговата духовност“.

В по-предишни публикации ние вече стигнахме до разбирането и определянето за това, че „духовност“ – това е степен на съответствие с Бога. А в тълпо–“елитарното“ общество „духовността“ на болшинството хора е равна на нула. Това е така и не иначе, понеже те са явни безбожници. А други вместо в истинския Бог вярват в съществуването на измислен бог (по-подробно погледнете в публикациите за „егрегори“ и в приложението „Тайната на обединителната идея“). По тази причина в тълпо–“елитарното“ общество са много малко хората, които притежават високоразвито чувство за мяра. Те са единици. Такива са били известните Буда, Христос, Мохамед и някои други пророци. Именно те се явяват инициатори за преобразяването на живота на хората. Но глобализаторите на тези времена са извратили техните учения или „не са им давали ход“. По тази причина цялата история на тълпо–“елитаризма“ на обществото от век на век се повтаря като за циклила стара плоча с много малки различия „от нарез до нарез“.

А възприятието на хората за вариантите на бъдещето с много малка вероятност за тяхното осъществяване плюс към това прибавеното устойчиво управление в преходните процеси, водещи към тези варианти, всичко това взето заедно е способно неузнаваемо да преобрази света.

Току-що казаното е възможно за осъществяване само при наличие у хората (на първо място у управленците) на:

– висока духовност;

– високо лично чувство за мяра.

Глобализаторите, ръководейки се от безнравствената несправедлива библейска сатанинска концепция на жизнеустройство, прекрасно разбират това. Затова, за да изключат краха на тълпо– “елитарното“ общество от информационното въздействие върху него от хората с висока духовност и високо лично чувство за мяра, или поне да сведат до минимум вероятностната предопределеност на такъв крах, в дълбока древност в Талмуда (т.е. инструкцията за управленческите „елити“, за „надзирателите“) бил заложен принципа: „Най-добрият от прокудените – достоен за смърт“. Тоест ако се появят в обществото хора с висока духовност и високо развито чувство за мяра, то те подлежат на унищожение. „Но ясновидците, впрочем както и очевидците, във всички векове са изгаряли хора на клада“. В такъв вид, на протежение на столетия се е „изрязвала“ цветът на духовността в обществото и историята се повтаряла като 2×2 = 3,999. Доколкото даже ако в обществото и да се появи много реална вероятностна предопределеност да се измени живота на обществото и да се обърне от „злото“ в посока на „доброто“, то не се намирали личности, способни да реализират такава възможност по пътя на своето твърдо и качествено управление на процесите на прехода. Казаното илюстрира рис. 12–40.

От нея е видно, че крайния десен малко вероятен вариант (вж. буквата „Ж“) могат да реализират много малък брой хора (вж. графиката на закона за нормалното разпределение). Именно те и подлежат на унищожение съгласно Талмуда. Ако тази крива („на охлюва“) се движи надясно, то такива ще има все повече.

Рис. 12–40

Това ще способства за изменението на информационното състояние на човечеството (по Закона на Времето), ще стартира процеса на смяна на логиката на социалното поведение на цялото множество хора. В този смисъл ситуацията ще се измени качествено.

Във връзка с обективното разрушаване на двете глобални пирамиди: „пирамидата на знанието“ и „пирамидата на общественото устройство“, тече обективен процес на проникване в „тайните“ на знанието във всички „долни“ слоеве на обществото. По този начин Свише е задействан процеса на „повишаване на духовността“ и „развитие на чувството за мяра“ у доста много хора, а не единици, както е било по-рано. „Най-добрите от прокудените“ стават все повече и повече. А „всички не ще избесиш и изколиш!“.

Въпроса е само в скоростта на този процес на нарастване на духовността и чувството за мяра. И тази скорост зависи от нашите усилия, усилията на всички честни и нравствени хора.