„Не е трудно да се направи, трудно е да се измисли.“

Творческо мислене и въображение. Въображението е нещо много повече от пасивен процес, то е творческо и динамично. Животните могат да се плашат и разстройват от неща, които са им се случили, но не и да размишляват върху състоянието си. Те не могат да разсъждават върху произхода на вселената, нито за собственото си бъдеще, за смисъла на живота си и за отношението на другите към тях. Не се притесняват за интервютата за работа, нито за кредитните си карти.

Способността ни да мислим за света, в който живеем, да имаме самосъзнание и да размишляваме за себе си, за целите и намеренията си и за взаимоотношенията си с хората, да изграждаме планове в главата си и да бъдем творци е качество, което отличава хората от всички останали видове. Тази ни способност е причината да имаме култура, наука модни ревюта. Въображението е способността да променяме случващото се в главите ни. Да си представяме сцени или образи и да прогнозираме какво би станало, ако настъпи едно или друго събитие.

Можем да планираме, да съставяме концепции и очаквания, да проиграваме множество ситуации в съзнанието си. Във въображението можем да си представим как се срещаме с определен човек, какво може да ни каже той или тя, какво ще отвърнем ние, а после как ще отговори той или тя.

Можем да предвкусим приятната си ваканция, да си мислим какво със сигурност ще направим, какво би ни се искало да направим и какво не бихме искали да ни се случи. Можем да правим планове как да постигнем определени неща, как да избегнем провала си – да си представяме например, възторга и промените, които ще настъпят, ако си вземем изпита, или пропуснете възможността, ако не успеем. В подобни моменти сме доста далеч от света „такъв, какъвто е“ и сме се потопили дълбоко в света на въображението.

Предимствата и недостатъците на въображението. Много учени смятат, че именно еволюцията на способността ни за творческо въображение ни е дала предимствата, благодарение на които сме станали доминиращ вид. За първи път една жизнена форма – човекът – не е стриктно обвързана от гените си: в състояние сме да усъвършенстваме гените си, защото в мислите си виждаме по-добри генетични решения. Пчелите, птиците и бобрите ще строят едни и същи гнезда и бентове в продължение на още хиляди години, поколение след поколение, защото разчитат най-вече на знанията складирани в гените им; тези гени им казват, как се прави това или онова, добавяйки малко наблюдения и нови умения. Хората обаче са стигнали от кирпичените колиби до небостъргачите, от огъня до централното отопление, от походите в саваната до полети до Луната. Еволюцията на съзнание, което може да си представи и да отива отвъд това, което се вижда с просто око е упражнила феноменално влияние върху нашата планета. Не е далече времето, когато ще разполагаме с технология, с която рутинно ще можем да променяме гените си.

Предимствата на въображението са много. То не само ни позволява да мислим творчески и да виждаме напред в бъдещето, но и да стимулираме и физиологичните си системи. Както обаче се случва с много други явления в процеса на еволюцията и това си има ред недостатъци.

Често именно въображението ни кара да бъдем нещастни и притеснени. То ни обвързва със спомени от миналото. Ако сме имали например, нещастно детство, ще ни бъде трудно да си представим какво би било да установим любяща връзка. Обикновено, когато сме срещали множество затруднения в миналото, мозъкът ни се опитва да ни предпази и въображението ни се фокусира върху заплахата: „Нали помниш как…“ (в съзнанието ни изплуват образи от миналото) и: „Не сваляй защитата!“

Благодарение на въображението, ние сме способни и да преживяваме и размишляваме. Съществуват различни начини за това. Единият е насочен към решаването на проблеми. Докато се опитваме да заспим, непрекъснато прехвърляме задачата в ума си и понякога като се събудим, решението е готово. Други форми обаче ни карат да се притесняваме, да премисляме отново и отново нещата, които ни правят нещастни, безпокоят ни и ни изпълват с гняв. Представете си, че някой истински ви е разстроил, възползвал се е от вас или се е отнесъл несправедливо. Възможно е отново и отново да се връщате към случилото се и да мислите как би могло да си го върнете. Като се има в предвид творческия ни потенциал, сме способни да измислим страховити неща.

И така, въображението ни може да насочи съзнанието ни към страданието. Вървим по улицата и във вас сякаш нарочно се блъска младеж с агресивен вид. Реалната болка от удара трае минута две, но болката предизвикана от собствения ви гняв и мисълта: „Само да бях с десет години по-млад!“ или „На къде отива светът?“, е далеч по-упорита. Често такива размишления ни пречат да забравим физическата болка и да продължим нататък.

Колкото и да е трудно да се измъкнем от тях обаче и колкото и да са силни магнитът и водовъртежът на емоциите ни, можем да осъзнаем, че не искаме да продължаваме да живеем така и да мислим само за нещастието, гнева или отмъщението. Можем да се отдалечим от това състояние: не да го отричаме, а просто да откажем да пребиваваме в него.