„И най-последния сиромах, при други условия е способен да бъде първи богаташ“.

Какво е това „прайскърент“? Разбиране за това няма нито на Запад, нито у нас. Смята се, че „прайскърент“ – това е списък с цените на продукцията в някаква номенклатура (например тестени и хлебни изделия, стругове, телевизори и т.н.) в съответствие с установените (от някой?) стандарти и условия за производство на тази продукция и нейната доставка до потребителя. Такова определение отразява само външната страна на явлението.

А от къде въобще се появява тази цена? Ние малко по-рано разгледахме, че пълно задоволяване потребностите на обществото привежда до изчезване на цените (въздух – безплатен, ходене по тротоара – безплатно и т.н.). Но се появява дефицит, веднага щом се появят цени на по-рано безплатното (например платените стоянки за автомобили). Давайте да си изясним. „Общия прайскърент на цените“ включва 3 „частни прайскърента“:

– прайскърент на пазара в сферата на личното платимо потребление (вж. общата схема на продукто обмена на рис. 14–4);

– прайскърент на пазара в сферата на производството (вж. схемата на продукто обмена на рис. 14–4);

– прайскърент на заплатите. Ще отбележим веднага, че именно „прайскърента на заплатите“ поражда двата предишни „частни прайскърента“.

Да се разберем с първия „частен прайскърент“ – прайскърента на пазара в сферата на личното платимо потребление. Какво става на този пазар?

АКО – фонда на личното платимо потребление е определен и известен (а това е така в условията на повече или по-малко устойчива държавност), ТО:

– колкото по-добра е номенклатурата на продукцията, която пуска народното стопанство;

– колкото по-добре обемите на производство отговарят на потребностите на хората;

– колкото по-ниски са цените на прайскърента;

– колкото по-висок е темпа на снишаване на цените;

ТОГАВА – очевидно, че качеството на управление на народното стопанство и неговата само регулация е достатъчно високо.

АКО – в допълнение към всичко гореизброено се осъществява постепенно снижение на цените, ТО – търсенето непрекъснато се увеличава.

Всичко изглежда добре. Само че, АКО всичко „това добре“ става в безнравствено общество, ТОГАВА – по-евтината продукция става хвърляне на суровини за производство на нещо по-скъпо. Помните ли, как в годините на „застой“ свинете ги хранеха с евтиния хляб?

ОТТУК – „зануляване“ на нашия първи „частен прайскърент“ (тоест „натрупване на всичко, всичко е безплатно и за всеки според потребностите“ – „комунизма“!) изисква:

– ликвидация на тълпо -елитаризма;

– формиране на друга култура с други потребности и възпитаване на хората в тази култура.

Извод: в този първи „частен прайскърент“ в сферата на икономиката се отразява вектора на грешка на управлението и самоуправлението на обществото като ЦЯЛО, а не само вектора на грешката на управление на народното стопанство, т.е. „икономиката“!

Сега вече трябва да ни е окончателно понятно, защо не ни се удаде да построим комунизма в безбожния материалистически. Тук отново ние излизаме на триединството. Света е един и цялостен. Всички процеси в него са управлявани от Бога. А „от Бог няма да се скриеш“ – така гласи народната мъдрост. И макар БКП да говореше за необходимост от някаква „духовност“, точно и ясно нейно определение нямаше, а имаше само красиви слова, които не съответстваха на това, което е в действителност.

На няколко места ние се обръщахме към темата за съществуването на Бога и необходимостта да се строи своя живот в съответствие с Неговия замисъл по отношение на човечеството и всеки човек поотделно. Следва да се напомни, че за усвояване от Човечеството на генетично обусловения потенциал за развитие е излизането към човешки тип психика.

В това число това се отнася и за икономиката, като една от съставките на сферата на жизнена дейност на цялото общество хора, обезпечаващи изпълнението на поставените пред тях Свише задачи. Също така ще напомня и определението за духовност. Духовност – степен на съответствие на мислите, стремленията и действията на човека и човечеството с Бога.

Вторият „частен прайскърент“ – прайскърента на пазара в сферата на производството. (отново погледнете „схемата на продукто обмена“). Той се явява огледално отражение на първия частен прайскърент в сферата на производството. И действително, само това, което е произведено, това и може да постъпва на пазара на потребление.

„Огледало“ в този случай се явява прайскърента на стойността на квалификационното ниво и добросъвестност на персонала, тоест всички тези, които са задействани в производството на стоки и услуги. Тоест „прайскърента на заплатите“ – това е и „огледало“, за което току-що беше казано.

И отново е необходимо да се обърне внимание на това, че добро съвестността – това е производна от нравствеността и духовността. Спомнете си, от старшата възраст (младите да попитат по старите), колко време след оня период се появиха т.н. „носачи“, които изнасяха от работа това, което се произвеждаше. Особено това започна да процъфтява в последните години на „застоя“. „Всичко наоколо е общо – всичко наоколо е мое!“. „Каквото охранявам, това и имам!“. “Института на носачите“ придоби мащаб на държавна катастрофа, тъй като разрушаваше системата на съответствие на паричната маса и товарната маса помежду им.

В резултат на такова положение на нещата в народните маси се породи формулата за отношенията между народа и партийната номенклатура: „Те се правят, че ни плащат заплати, а ние се правим, че работим“. Причината за всичко това се явява същата тази бездуховност, а следователно и безнравственост, както във всички нива на властта, започвайки с ръководството на страната, така и в основната маса от народа.

Следва да се каже, че „прайскърента на заплатите“ в условията на господство на безнравствената концепция се оказва винаги донякъде изкривен, деформиран, по отношение на двата първи. Такава деформация се образува под въздействието на:

– подчинеността на заплащането на труда на продължителността на работното време. И макар да могат да се приведат маса примери, когато хиляди хора преседяваха на работа, нищо не правейки, получавайки при това „дежурната заплата“ в размер на 100–120 лева, но тази безнравственост беше призната от цялото общество, тъй като никой не се възмущаваше. А ако се възмущаваха, то това бе у дома в кухнята. При което се възмущаваха не от това, че нищо не правят, а от това, че получават малко пари;

– подредено заплащане на труда по предявената продукция („акордна“ заплата). Тази ситуация възникваше, когато ръководителите на определено ниво (особено в ниските звена) бяха принудени да заплащат изпълнението на работата на наистина високи ставки, тъй като или „сроковете ги натискаха“, или друга работна сила нямаше и т.н. С тази цел хората се струпваха в кооперации, вземаха отпуск от работа и отиваха в глухата провинция, където предлагаха своите услуги там, където нямаше необходимата работна сила.