„Не мога да престана да се удивлявам какво разнообразие от похвати – един от друг по-остроумни – е изобретил човекът с единствената цел да се опита по-успешно да измами себеподобните. И въпреки всичко това светът не е престанал да се разхубавява…“

Усещането, че не притежаваме власт върху хората и събитията, в повечето случаи е непоносимо терзание за нас, а когато сме безпомощни, ние се чувствуваме нещастни. Никой не е съгласен да се примири с по-малък дял от властта. Всеки иска още и още. Но в днешния свят е опасно да демонстрирате, че жадувате за много власт, че сте обладан от жажда за господство над съдбите на другите. Затова трябва да се хитрува – интелигентно, макар всъщност да си оставаме лукави, да се показваме като демократично настроени личности, докато в действителност това наше поведение е напълно неискрено.

Тази игра на непрекъснато дублиране на ценностите много наподобява на една стара, далеч по-динамична игра, разигравана в някогашните аристократични кръгове. Историята на човечеството е изпъстрена с описания на дворцови интриги, които неизменно са се разигравали около централната личност, притежаваща върховната власт – независимо дали става дума за крал или кралица, император или идеен водач. Царедворците, с каквито е пълен всеки кралски двор, винаги са се намирали в доста деликатно положение. Те са били задължени да служат на господарите си, но ако прекаляват с умилкването си около тях, другите придворни веднага ще надушат това и ще се съюзят срещу престараващите се особи. Затова всички опити за спечелване на благоволението на господаря трябва да бъдат извънредно грижливо прикривани. Но дори и на най-опитните придворни – изпечени майстори в изкуството за маскиране на истинските си намерения се налага да се отбраняват срещу попълзновенията на останалите царедворци, които във всеки момент са готови да ги изтласкат най-безцеремонно от сцената.

Междувременно се предполага, че във всеки кралски двор е събран елитът на нацията, каймакът на цивилизацията, цветът на благородническите съсловия. Всякакви насилствени и неприкрити опити за завоюване на повече власт се посрещат с яростно неодобрение. Именно това е дилемата, пред която е бил изправян всеки придворен, как да изглежда като безупречен пример за подражание във всяко отношение и как в същото време да укрива истинските си намерения. Тоест как да успее най-подло да надхитри враговете си.

С течение на времето един умен придворен се научава да замаскира всеки свой ход, ако примерно е решил да нанесе на съперника си удар с нож в гърба, той ще го стори с ръка, облечена в кадифена ръкавица, с най-милата усмивка на лицето си. Вместо да прибягва до насилие или открито предателство, опитният придворен ще използва далеч по-завоалирани методи като съблазняване, очароване или някаква друга подмолна тактика. При това винаги трябва да се планират няколко хода напред.

Животът в кралските покои е бил една безкрайна игра, изискваща непрекъсната бдителност и сериозни умения за „Няма съмнение, че кралският двор трябва да служи като образец за благонравие и безупречни светски маниери – в противен случай той ще се превърне в арена на кървави схватки, мъчения и духовна пустош. Тези, които сега ви се усмихват сърдечно и ви посрещат с отворени обятия, с готовност биха се нахвърлили срещу вас с извадени кинжали, ако това е разрешено от неписаните наръчници за добри маниери.“

Няма нищо странно в това, че агнетата никак не обичат вълците, но това не е достатъчно основание да ненавиждаме вълците само защото отвличат агнетата. Агнетата имат навика да си шепнат помежду си: „Тези вълци са дяволски изчадия“, само че това не ни дава правото да твърдим, че всичко живо, което не е вълк, е добро създание само по тактическо мислене. Всъщност това е война също като истинската, само че водена с по-цивилизовани средства.

Това мнение по същество не е погрешно, макар че вълците биха били отвърнали насмешливо: „Всъщност ние нямаме нищо против тези добродушни агнета. Нали на този свят няма нищо по-вкусно от едно крехко агне… „

Днес ние сме изправени пред своеобразен парадокс, доста силно напомнящ за проблемите, с които в миналото се сблъсквали придворните – всичко трябва да изглежда цивилизовано благоприличие, демократично и обаятелно. Но ако се придържате прекалено строго към правилата на морала и благоприличието, ако ги вземате съвсем на сериозно, ще бъдете сразен от тези, които не са чак толкова глупави. Както е писал Николо Макиавели – прочутият мислител, дипломат и кралски куриер от Ренесанса: „Всеки, който се опитва да бъде винаги добър, честен и благороден, непрекъснато е заплашван да бъде смазан от съперниците си, повечето от които никога не са били честни и справедливи.“

Членовете на дворцовите свити смятат себе си за олицетворение на съвършенството, макар под благовидните им лица да се спотайват черни страсти – завист, алчност, похот, омраза – кипяща и съскаща.

Нашият днешен свят също си въобразява, че е олицетворение на съвършенството, но в душите ни тлеят същите грозни емоции и смутове, както е било, откакто свят светува. Играта и нейните правила са си останали същите. Външно сте длъжен да се показвате, че уважавате ценностите, но вътрешно – освен ако не сте глупак – бързо ще овладеете тайните на лицемерното поведение и ще вършите всъщност това, което е препоръчвал Наполеон:„Крийте желязната си ръка с кадифена ръкавица!“

Ако се научите да се изразявате иносказателно подобно на дворцовите благородници от Средновековието, ако умеете да съблазнявате и очаровате, ласкаете и заблуждавате, рано или късно ще се доберете до върховете на властта. Ще можете да принуждавате хората да се съобразяват с вашите желания, при това те няма да съзнават какво всъщност вършат. А щом не могат да проумяват тази горчива за тях истина, никога няма да се опълчат срещу вас.

За някои хора понятието за съзнателно разиграване на сложни игри в процеса на придобиването на властта може да изглежда пъклено дело, абсолютно неприемливо за обществото, някакво отблъскващо наследство от миналото. Такива личности искрено вярват, че могат да останат незасегнати от правилата на играта, стига да съумеят да се дистанцират от всичко, свързано с властта. С такива индивиди винаги трябва да сте нащрек, защото се отличават с тази особеност, че на практика именно те се оказват най-разпалените играчи в надпреварата към върховната власт.

Те използват стратегии, недвусмислено разкриващи манипулациите, които такива личности обожават до прехласване. И, разбира се, не забравят да изтъкват, че сред най-ценните им морални добродетели са именно отдалечеността им от властта, поради което били извънредно слаби и лесно уязвими. Само че забравят нещо много просто, ала твърде съществено, ако някой индивид наистина е лишен от власт и в същото време не таи амбиции да се сдобие с колкото е възможно повече власт, той няма да изтъква това, за да печели симпатиите на обществото. Да се демонстрира публично липсата на всякаква власт всъщност е доста печеливша стратегия, подмолна и удобна за замаскиране. „Използвайте тактическите отстъпления. Превръщайте слабостта си в средство за укрепване на личната ви власт.“

Друга стратегия за привидно неопитните, т. е. за лицемерните играчи, е да се настоява за равенство във всичко. Всички да бъдат третирани еднакво, независимо от положението и влиянието им в обществото. Но за да се отървете от подозренията, че тайно се домогвате към властта, трябва да се справите със следния проблем – така или иначе сред хората винаги ще има по-способни и по-некадърни индивиди. Да се третират всички еднакво, ще означава да се игнорират различията между членовете на обществото, да се поощряват по-неспособните, а по-надарените да бъдат стъпквани. Отново трябва да се повтори, че мнозина от тези, които отстояват тази идея, всъщност са обладани от необуздана мания за върховна, абсолютна власт и тайно жадуват да преразпределят възнагражденията на всички хора, при това по начин, който те самолично ще определят.

„С хората можете да се справите само чрез груба сила или с коварно лукавство. Говори се, че много помага и любовта, но за нея понякога се налага да чакаме прекалено дълго, а в живота е скъпоценен всеки миг.“

Но има и друг начин за избягване на прякото намесване в борбите за власт, при който ще ви бъде гарантирано, че пак ще изглеждате честен и откровен в очите на околните. Нали едно от най-важните правила в играта, чиято цел е придобиване на повече власт, е да бъдете колкото е възможно по-прикрит и потаен. Само че, ако изберете тактиката да бъдете честен докрай, неминуемо ще нараните и засегнете мнозина изтъкнати личности и немалко от тях няма да закъснеят да ви отмъстят.

Никой няма да ви повярва, че сте абсолютно почтен и че не се крие някаква тайна изгода зад почтените ви действия. И ще се окажат напълно прави. Всъщност вие използвате честността като стратегия за домогване към властта, докато ги убеждавате разпалено във вашето благородство, добросърдечност и безкористност. Това е доста въздействащ метод за убеждение на обществото, дори може да се превърне в скрита форма на принуда.

Да допълним още, че тези, които се кълнат, че не се стремят към власт, могат да изберат ролята на добродушни наивници, за да се предпазят от обвиненията, че са жадни за власт. Обаче и с такива играчи трябва да сте нащрек, привидната наивност може да бъде ефективно средство за заблуда на противника. „Преструвайте се на наивен, за да уловите в мрежата си други наивници, представяйте се за по-глупав, отколкото сте всъщност“.

Дори и най-искрените наивници са способни да попаднат в капаните на жаждата за власт. Децата могат да бъдат удивително наивни, но често се стремят да налагат своята воля над околните. Искрено наивните хора също могат да копнеят за власт и нерядко постигат неочаквани успехи, тъй като не са обременени със сложни размишления. Нека отново да повторим: тези, които привидно изглеждат напълно невинни, най-малкото не са безупречни и съвършени.

Можете да разпознавате тези неискрено безучастни зрители в схватките за властта по това, че те шумно пропагандират своето морално превъзходство, своето благочестие, своето изострено чувство за справедливост. Но тъй като всеки от нас жадува за власт и на този стремеж са подчинени повечето от постъпките ни, тези лицемерни играчи просто хвърлят прах в очите ни, за да не доловим плановете им за издигане, ловко прикривани зад параван от морални добродетели. Ако следите по-зорко подобни личности, ще забележите, че много често те са доста ловки в потайните манипулации, макар че е възможно да срещнете и индивиди, при които това е несъзнателен процес. Такива хора с негодувание отблъскват дори и най-плахите опити да се вдига шум около тактиката, която ежедневно прилагат.

Ако сравним света с гигантски кралски двор, гъмжащ от сплетни и заговори, сред които ние се опитваме да оцелеем и дори да си проправим път към по-добро съществуване, всичките наши опити да останем безучастни зрители на играта ще бъдат напразно похабени усилия. Крайният резултат може дори да бъде плачевен за вас, ще останете без капка власт, вследствие на което ще бъдете неутешимо нещастни.

Вместо да се опълчвате срещу неизбежното, вместо да спорите, да хленчите или да се чувствате виновни, по-разумно ще е да се опитате да се откроите от околните. Всъщност колкото по-добре се справяте с предизвикателствата на властта, толкова по-добър ще бъдете като приятел, съпруг, любовник. Ако спазвате предписанията за поведението на безупречния придворен, ще знаете как да предразполагате хората около вас, как да ги накарате да се чувстват по-добре, което безсъмнено ще им достави удоволствие. Те ще стават все по-зависими от вашите способности и ще ви очакват с нетърпение.