„Вселената се осветява от слънцето, човек – от знанието.“

Понастоящем постулатите на Евклид са една от основите за конструиране на модели на физически процеси, протичащи в сферично пространство. Въпреки това не е получено надеждно описание на сферичните процеси, което трябва да се основава на линейността на описанието и обратимостта при решаване на преки и обратни задачи.

В случая се използват само част от постулатите на Евклид. Публикацията разглежда влиянието върху процесите на познание на концептуални, терминологични и епистемологични закони на познанието.

Показано е, че природата е изградена на принципа на сдвояването и използването на два закона на епистемологията: единството и борбата на противоположностите и единството на частта и цялото, върху които се изграждат аксиоматичните условия на взаимодействие.

Аксиоматичното условие за взаимодействие на обектите в природата се осъществява чрез равновесието на взаимодействието на техните полета с динамичното разположение на обектите в равнина.

Показано е, че само когато се използват всички постулати на Евклид, които са насочени към изпълнението на описанието на процеса на взаимодействие на полетата на обектите, образувани от техния материален състав, е възможно да се осигури надеждно описание на законите на природа.
Аксиоматичното условие за достоверността на описанието на пространствените процеси при тяхното протичане и измерване в пространството и времето е тяхното равновесие, което
се постига само на плоскост.

В края на смяната на епохите на новата и старата ера човечеството е изправено пред избора на две основни посоки на развитие: религиозната доктрина и парадигмата за описание на Земята.

Няма да разглеждаме религиозната доктрина, но като парадигма за описание на Земята разгледахме: теорията на познанието на Питагор, която дава надеждно описание на пространствени обекти на три равнини в триизмерното пространство, и теорията на Евклид, която дава описание на сферични обекти в една равнина в сферично пространство. Платон, сравнявайки ролята на произведенията на Евклид и Питагор при описанието на пространственото положение и размера на обектите на Земята, не е знаел на кой от тях да даде предпочитание.
Основата на работата на Питагор е неговата теорема, която установява уникална връзка между линейни сегменти в равнина, която е проста и лесно проверена върху повърхност на малки разстояния.

Основата на работата на Евклид са Елементите, които включват много от това, което е било известно на неговите предшественици. Тази работа станала основата на геометрията като научна дисциплина, основана на сферичното пространство, използвайки зависимостта от геометричното средно.
Липсата на познания на съвременниците на Евклид за физическите полета, тяхната форма, свойства и характер на разпределение затруднява разбирането на неговите постулати и аксиоми, тъй като единствените наблюдавани сферични обекти са планетите. Ето защо в „спора” за надеждно описание на земната повърхност и нейната структура спечелиха трудовете на Питагор, позволяващи използването на монокоординатни системи и референтни мерки, в които наблюдаваният параметър – времето, се оказа изкуствен, не са свързани с измервания в пространството, нямащи посока.

В същото време основата за изграждане на координатната система беше планарен модел на земната повърхност, който има локален характер, което създаде неопределеността на всички измервания в космоса. Това също осигури формално „отделяне“ на геометрията от физиката.

Значителна част от постулатите на Евклид влязоха в аксиоматиката на Питагор, осигурявайки в него точните равнинни конструкции на изображения на обекти при преки измервания. Този избор беше жизнено оправдан и използвайки го, човечеството постигна значителни успехи в развитието на физическите науки и изучаването на полетата на Земята и околното пространство, и най-важното, в създаването на технически средства, които осигуряват комфорт за неговите жители.
Но трябва да се плаща за грешките. Парадоксално, но в 21 век ние:
– не сме в състояние да измерим аналитично точно положението на обектите в пространството, тъй като всички измервания в пространството се извършват с оценка на неопределеността;
– „загубили“ източниците на двете основни полета на Земята: инерция и гравитация;
– не знаем ролята на времето от гледна точка на физиката.

Всички тези възможности се отварят, когато се използват всички постулати на Евклид като парадигма за изучаване на законите на природата.

Нека се опитаме да разгледаме тези въпроси последователно. Но е необходимо да се започне с условията за осигуряване на надеждността на измерванията както на плоскост, така и в пространството.
За съжаление, за пренебрегването на законите на природата при използване на локатори в условия на лоша видимост, човечеството продължава да плаща с живота на хората.
Подобни инциденти се случват поне веднъж на две години по света. През септември 2021 г. летяща лаборатория за проверка на оборудването на навигационната система се разби при лоша видимост по време на сертификационен полет в Амурска област. Това показва, че дори експертите в областта на навигацията не знаят за „мъртвите“ зони на местоположението и начините за тяхното „елиминиране“.

Инертността и „слепотата“ на човешкото мислене е една от най-трудните задачи при използването на „нови“ и „стари“, но необичайни знания. Законите на природата са прости и линейни, тъй като природата е балансирана и не познава нито стабилни функции, нито итеративни зависимости.