„Лъжливият човек се бои от истината.“

Кой е той, който се явява като благодетел на човечеството, лекуващ болестите и изразител на нова и по-възвишена религия, а в същото време действа като рушител. Неговите изкушения довеждат множествата до гибел. Невъздържанието детронира разума и в резултат следва отдаване на чувствени удоволствия, борби и кръвопролития. Той е Сатана, който изпитва удоволствие от войната, защото тя възбужда най-лошите и долни страсти на душата, а след това помита във вечността опиянените от кръв и пороци жертви. Целта му е да подстрекава народите да воюват един срещу друг. По този начин отклонява мислите на хората от подготовката им да устоят в Божия ден.

Сатана действа и чрез природните стихии, за да прибере своята жетва от неприготвени души. Изучавал е тайните на природната лаборатория и влага цялата си сила да овладее, доколкото Бог позволява, природните елементи. Когато му бе позволено да съсипе Йов, колко бързо бяха пометени и стада, и добитък, и слуги, и къщи, и деца – в миг едно нещастие следваше друго.

Пред човешките чеда ще се явява като велик лекар, способен да излекува всичките им болести, а в същото време ще предизвиква болести и бедствия дотогава, докато гъсто населени градове бъдат превърнати в развалини и пустини. Точно сега той работи. В нещастни случаи и бедствия по море и суша, в големи пожари, в страхотни урагани и ужасни градушки, в бури, наводнения, циклони, вихрушки, морски приливи и земетресения, на всяко място, под различна форма и по хиляди начини той прилага своята мощ. Покосява зреещото зърно и следват глад и страдание. Заразява смъртоносно въздуха и хиляди загиват от епидемии. Тези действия на Сатана ще стават все по-чести и по-гибелни. Унищожавани ще бъдат както хора, така и животни. Сатана и неговите духове – демони са предали също така знания на своите служители, чрез които са били създадени редица унищожителни оръжия, между които ХААРП и ЦЕРН. “Земята жалее и повяхва. Светът изнемощява и повяхва. Високопоставените измежду людете на земята са изнемощели. Земята също е осквернена под жителите си, защото престъпиха законите, не зачитаха повелението, нарушиха вечния завет. Затова клетва погълна земята и ония, които живеят на нея, се намериха виновни. Затова жителите на земята изгоряха.

Големият измамник и тогава ще убеждава, че Божиите служители са предизвикали нещастията. Тази група хора, докарала всъщност негодуванието на Небето, ще обвинява за всички нещастия онези, чието послушание спрямо Божиите заповеди е постоянен упрек срещу тях. Ще се заявява, че някои хора оскърбяват Бога, като нарушават новата събота – неделята, и че точно този грях е причинил бедствията и те няма да престанат, докато не бъдат принудени да се придържат строго към неделята. Всички, които подкрепят изискванията на четвъртата заповед и с това смущават почитането на неделята, биват смятани за създаващи трудности на народа и пречещи му да си възстанови Божието благоволение и земното благополучие. Така ще се повтори повдиганото в древността обвинение срещу Божия служител, и то по същите причини: “А като видя Илия, Ахав му рече: Ти ли си, смутителю на Израиля? А той отговори: Не смущавам аз Израиля, но ти и твоят бащин дом; защото вие оставихте Господните заповеди и ти последва ваалимите”. Когато лъжливите обвинения възбудят гнева на хората, поведението им към Божиите посланици ще заприлича много на поведението на отстъпилия Израил към Илия.

Вършещата чудеса сила на спиритизма ще действа върху всички, избрали да бъдат послушни по-скоро на хората, отколкото на Бога. Духове ще заявяват, че са изпратени от Бога да ги убедят в заблудата им и да потвърдят, че законите на страната трябва да се спазват като Божии. Ще оплакват голямото безбожие в света и ще подкрепят проповедта на религиозните учители, че състоянието на морален упадък е причинено от неосвещаването на неделята. Голямо ще бъде негодуванието, което ще се повдигне срещу отказващите да приемат свидетелството им.

Политиката на Сатана спрямо Божия народ в последния конфликт ще бъде същата като в началото, когато започна големия спор в небето. Заявяваше, че се стреми да помогне за укрепването на Божието управление, а всъщност тайно правеше всичко възможно срещу него. И тъкмо делото и целта си приписваше на верните ангели и ги обвиняваше в онова, което вършеше. Същата измамна политика характеризира и историята на Римската църква. Тя винаги е изповядвала, че действа като заместничка на Небето, а в същото време се е стремяла да се възвиши над Бога и да промени закона Му. Убиваните при управлението на Рим заради верността си към евангелието биваха обявявани за злодеи, за съюзници на Сатана. Използваха се всички възможни средства, за да бъдат позорени като най-долни престъпници не само в очите на хората, но и в собствените си очи. Така ще бъде и сега! Стремейки се да премахне почитателите на Божия закон, Сатана ще ги обвини за закононарушители, за хора, които безчестят Бога и предизвикват Неговите наказания над света.

Бог никога не насилва волята или съвестта на човека. Сатана, напротив, постоянно прибягва до насилие чрез жестокост, за да спечели онези, които не могат да бъдат съблазнени по друг начин. Чрез страх или насилие се стреми да завладее съвестта и да си осигури уважение и поклонение. За да ги постигне, работи както чрез светските, така и чрез религиозните власти, като ги подбужда да налагат закони в разрез с Божествените.

Почитащите библейската събота ще бъдат оклеветявани като врагове на закона и реда, като хора, които разкъсват моралните ограничения на обществото, причиняват анархия и поквара и предизвикват Божиите наказания върху земята. Принципите, определящи собствената им съвест, ще бъдат обявявани за съпротива, упорство и незачитане на властта. Ще бъдат обвинявани в дейност срещу властите. Отричащите задължителността на Божия закон проповедници, ще проповядват от амвона задължителното подчиняване на гражданските власти като поставени от Бога. Сред законодателите и в съдилищата пазителите на Божиите заповеди ще бъдат представяни лъжливо и осъждани. Думите им ще бъдат изопачавани, подбудите им – тълкувани възможно най-зле.

Когато протестантските църкви отхвърлят ясните аргументи от Писанието, защищаващи Божия закон, ще смълчат принудително християните, чиято вяра не могат да победят чрез доводи от Библията. Макар че затварят очите си за това, сега възприемат поведение, което ще доведе до преследване на отказващите по съвест да вършат деянията на останалия християнски свят и да признават изискванията на папската събота, т.е. неделята.

Сановниците на църквата и държавата ще се съюзят в подкупването, убеждаването или принуждаването на хората да почитат неделята. Божественият авторитет ще бъде заменен с налагане на законови разпоредби. Политическата поквара унищожава любовта към справедливостта и истината. Даже в свободна Америка, за да си осигурят общественото одобрение, управниците и законодателите ще отстъпят пред всеобщото искане за спазване на неделята чрез закон. Свободата на съвестта, коствала такива големи жертви, няма да бъде зачитана повече. В настъпващия съвсем скоро конфликт ще имаме възможност да видим изпълнението на думите на пророка: “Тогава змеят се разяри против жената, та отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството на Исуса”.