„Без корен и тревичката не расте.“

България е една от първите страни в света, които създават специализирана структура за опазване на културното наследство под вода. България е първата държава от Европа и втората в света, която се присъедини още през 2003 г. към Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на подводното културно наследство и от края на ХХ век българската подводна археология идентифицира своите основни обекти на проучване. Изследването на всяка от тези групи обекти през последните години получи допълнително развитие и се разшири с развитието на техническите средства и повишаването на човешкия капацитет.

Останки от корабокрушения. В крайбрежната зона на българското Черноморие чрез археологически разкопки в България са проучени две корабокрушения:

– корабокрушение на дървен ветроход от края на ХVIII – началото на XIX век в южния Китенски залив, гр. Китен, община Приморско;

– корабокрушение на дървен двумачтов ветроход от първата половина на XIX век в залива Св. Никола, гр. Черноморец, община Созопол.

През 60-те и 70-те година в района на Варна, нос Св. Атанас, Равда, Несебър и Поморие са извадени серии еднакви амфори или керемиди. Местата на повечето от тези находки не могат да се идентифицират точно. Известни са останки от дървени ветроходи от XVII– XIX век в крайбрежната зона в следните локации: северния плаж на Дуранкулак (корабокрушение от XVII век); Шабла, северно от къмпинг Добруджа (корабокрушения от XVII–XVIII век), района на с. Крапец (голям ветроход от XIX век); южния залив на Китен – добре запазени корпуси на най-малко 3 дървени кораба.

Дълбоководни корабокрушения. Специфичните условия в Черно море са причина останките от дървени кораби да се запазват изключително добре. Поради това, дълбоководните корабокрушения в Черно море и особено тези от западната половина на басейна имат потенциал да бъдат декларирани като световно културно наследство по Конвенцията на ЮНЕСКО (1972 г.).

При дълбоководни проучвания на ИО на БАН са регистрирани 4 корабокрушения източно и северно от Варна на дълбочини между 100 и 140 метра. Две от корабокрушенията се отнасят към римския период (ІІІ – V в. сл. Хр.), а другите са датирани към XIX век.

При изпълнението на дълбоководния проект MAP Black Sea са изследвани две зони: южна – от Созопол до Резово и до 15 морски мили навътре в морето, и северна – линейна ширина от 2 до 10 km по трасето на нереализирания газопровод Южен поток от брега северно от Варна до граничната точка на ИИЗ на Република България.

При проучванията са регистрирани и документирани общо 55 корабокрушения, по-голямата част, от които са датирани както следва: 1 антично (края на V в – нач. на IV в. пр. Хр.), 6 от римската епоха (I – V век), 2 средновековни (IX – X век и XIII – XIV век), 20 османски типове (XVII – XIX век), 16 големи гребно-ветроходни лодки (XVIII век), 7 западноевропейски типове кораби от XVIII – XIX век.

Анализът на данните от MAP Black Sea показва, че в двете зони (северна и южна) има сходна гъстота на корабокрушенията от около едно корабокрушение на 4 km2 . Броят и хронологичното разпределение на регистрираните корабокрушения кореспондира с известното от историческите извори за морската икономическа активност в съответните периоди. Поради това данните от проекта могат да се използват за обща оценка на очакваното количество и разпределението на корабокрушенията в обхвата на националните морски пространства.

Освен тези корабокрушения, в български води има и редица други останки, които имат характер на войнишки гробове или които по смисъла на Конвенцията за опазване на подводното културно наследство също са под закрилата на закона. Това са съветски подводници, потънали в периода ноември 1941 – декември 1942 г.: Щ 211 източно от Варна, Щ 204 южно от Варна, Щ 210 и Л-24 в района на Шабла.

От всички изгубени подводници през Втората световна война засега не е открита само С-34, за която се предполага, че лежи източно–югоизточно от нос Емине. През 2010 години източно от Варна е открита германска подводница от проекта UB-I от времето на Първата световна война. Смята се, че това е подводницата, която е служила под български флаг като Подводник № 18 и която е загубена през 1919 г. при опит да се извлече до Цариград.

Освен подводниците в български води се намират и останките на няколко кораба с възраст повече от 50 години: “Мопанг” – Търговски кораб северно от Созопол, “Родина” – търговски, югоизточно от Созопол, “Лейтенант Пушчин” – руски ескадрен миноносец във Варненския залив и “Сефак” – търговски и пътнически кораб югоизточно от Царево.

Котви, амфори и други единични находки, позволяващи да се изследва непряко древното корабоплаване и културни контакти.

Подобни находки се откриват практически по почти цялото българско крайбрежие. През 70-те и 80-те много от тях са извадени и данните за намирането им са загубени. През 1990- те години, с разцвета на рапанджийството, безконтролното изваждане на археологически материали продължава.

По-голямо количество находки са откривани в следните акватории: Шабла, района на древната Кария; Каварна, районът на нос Чиракман и древната колония Бизоне; Варненски залив в района на пристанището; Несебър, от северната и южната страна на полуострова около пристанището; Поморие, източно от полуострова; Созопол, Маслен нос и цялата акватория южно от него.