„По-добре да се разделиш, отколкото лошо да дружиш.“

„Погрешни послания“ най-често означава объркващи, фалшиви или подвеждащи сигнали, които хората дават. Те могат да объркат мислите ни, да създадат грешни очаквания или да ни накарат да вземем лоши решения в живота. Да видим различните начини, по които мъжете и жените се провалят при общуването и какво може да се направи, за да се подобрят нещата.

В следващите публикации ще разгледаме различните начини, по които мъжете и жените се провалят в между личностните си взаимоотношения, както и какво бихте могли да направите, за да преодолеете затрудненията и недоразуменията. Ще узнаете как да избягвате изпращането на погрешно послание, как да научите повече неща за интересуващата ви личност от противоположния пол, а също и как да отбягвате досадните и дразнещи навици в общуването, които могат да бъдат възприети и изтълкувани погрешно от другия човек.

Освен това ще узнаете как да станете по-добър слушател, което би ви помогнало да избегнете ненужните спорове с представителите на противоположния пол. А също и как да кажете онова, което наистина искате и възнамерявате да кажете, без да засегнете събеседника си. И най-сетне ще узнаете как да бъдете по-емоционално изразителни.

Когато сте изпратили погрешно послание. Мъжете проявяват по най-различни начини неспособността си да говорят с жени. Един от най-драстичните е честотата, с която чрез своите и не словесни изяви изпращат на жените погрешни послания, често в пълен разрез с истинските им чувства.

Нека да видим един типичен пример. Тед е необикновено красив, добре сложен, тридесет и три годишен адвокат, който мрази да ходи по партита и разни светски сбирки. Макар че на пръв поглед „има всичко“ — хубав дом, хубава кола и финансова сигурност — той според собствените му думи нямал никакъв „късмет“ с жените. След продължителни увещания от страна на Майкъл — негов колега в адвокатската фирма — Тед приел да отиде на организираното от Майкъл парти, тъй като приятелят му го уверил, че ще присъстват и много необвързани, привлекателни жени. И макар да се чувствал неудобно, Тед бил доволен, че отишъл, защото в другия край на стаята видял една жена, към която веднага изпитал силно влечение.

Забелязал, че тя сякаш кипи от жизненост и че говори с всички около нея. Имала широка, сияйна усмивка и изглеждала открита и топло сърдечна. Тед веднага приближил до нея и казал: „Привет, забелязах ви от другия край на стаята и дойдох да ви кажа, че имате страхотна усмивка“. Жената се изчервила от удоволствие и му благодарила.

И тогава Тед изведнъж си дал сметка, че тя го гледа очаквателно, като продължава да се усмихва. Това го притеснило и го изпълнило с неувереност. Макар вече да се чувствал ужасно не на място, той се насилил, протегнал ръка и й се представил: „Аз съм Тед Темплит“, казал, като притеснено свел очи надолу. Ръкували се, жената си казала името — Джийн Далтън — и през цялото това време Тед продължавал да гледа все към пода. После неспокойно зашарил с поглед встрани. Наблизо до мястото, където стояли, имало канапе и Тед предложил: „Седни. Дай да поговорим“. Жената се съгласила, като продължавала да му се усмихва мило.

Когато седнали, Тед сякаш заел цялото канапе — ръцете му били прострени встрани върху облегалото, краката му били широко разтворени и опънати напред, а цялата му поза била някак нехайно отпусната.

През цялото време, докато говорел за себе си и за това с какво си вади хляба, той не преставал да се върти и да се намества. Това ясно издавало, че се чувства неудобно. Жестикулирал нашироко и рязко което правело доста неприятно и отблъскващо впечатление. И макар да продължавал да говори на Джийн, той изобщо не я поглеждал.

Погледът му упорито блуждаел из помещението, сякаш се интересувал много повече от другите присъстващи на партито, а не от жената до себе си. Почти не се осмелявал да погледне към Джийн, а когато все пак обръщал глава към нея, не я поглеждал в лицето, а свеждал очи надолу и това създавало впечатление, че забива поглед в деколтето й.

Когато тя му задавала някакъв въпрос, той като че изобщо не го чувал, а продължавал да говори за себе си и на разни други теми. На Джийн започнало да й се струва, че Тед води едностранен разговор — със самия себе си. Сякаш тя изобщо не съществува. Най-сетне решила, че й стига толкова.

Усмихнала му се принудено, станала и казала, че след малко ще се върне. Докато се насочвала към другия край на помещението, се сблъскала с приятелката си Кати, с която била дошла на партито. Ето какво си казали: Кати: Ооо! Късметлийка! Кой е този страхотен тип, с когото говореше? Джийн: Страхотен тип ли?! По-скоро пълен задник! Кати: Сериозно? Какво е направил? Джийн: Първо ми заповяда да седна, като на куче. А после започна да говори на циците ми. Нито веднъж не ме погледна в лицето.

Когато от време на време успяваше да отклони поглед от тях, започваше да се върти, за да види кой друг е дошъл на партито. Ужасно се надува и се държи тъй, сякаш е най-великият на света. А на мен гледаше отвисоко и определено презрително. Ама че сноб! И през цялото време говори само за себе си — тъпите му дела, тъпата му кола. Бррр! Забрави! Кати: Ооо, не! Ама че задник! И като си помисля само, че ми се стори сладък! Уфф!

След като осъзнал, че Джийн няма да се върне, Тед се втурнал да търси Майкъл. След като го намерил, двамата провели следния разговор: Майкъл (широко усмихнат, потупва Тед по гърба): Е, виждаш ли? Нали ти казах, че тук ще има доста готини гаджета! Доволен си, че дойде, нали? Тед: Всъщност, не, не съвсем! Тази мацка, с която говорих… Майкъл: Забелязах я, разбира се, страхотна фасада! Тед: Сигурно. Ама е ужасна кучка! Старая се аз да се представя по възможно най-добрия начин, говоря й за това с какво се занимавам, а тя изведнъж скача и изчезва, без изобщо да й пука за мен. Явно е разбрала, че още не съм партньор във фирмата и че не съм милионер. Сигурно я интересуват само тъпканите портфейли. Майкъл: Не се коси, приятел. По-добре че си го открил още в началото. Ясно, че при това положение и ти няма да я искаш!

И Тед, и Джийн нямали ни най-малка представа какво всъщност се е случило. В действителност и двамата разчели и изтълкували съвършено погрешно сигналите на другия, защото не познавали и не разбирали полово присъщите особености и разлики в начина, по който общуват мъжете и жените. Ако бяха запознати с тях, вероятно щяха да прекарат една чудесна вечер заедно, а нищо чудно да започнеха и да излизат заедно. Та нали в края на краищата първоначално и двамата са почувствали взаимно привличане.

Е, добре, ето какво не било наред в общуването между тях: Тед изпращал погрешни послания. Нека видим какво би трябвало да поправи в своя начин на общуване, така че да не се получават подобни недоразумения.

По принцип Тед бил мил човек. Отчаяно искал да срещне подходяща жена и да създаде стабилна интимна връзка с нея, но за съжаление в случая с Джийн не е знаел как да подходи към въпроса.

Първата му грешка била, че заповядал на Джийн: „Седни. Дай да поговорим“. Вместо да си служи с команди, Тед е трябвало да зададе въпрос, което би прозвучало по-учтиво. Можел е например да предложи: „Ще имаш ли нещо против да поседнем, за да можем да поговорим?“. И нещо повече, което обаче е изключително важно: един мъж никога не би могъл да заинтригува някоя жена, ако не е обърнат с лице към нея и не поддържа визуален контакт.

Въпреки притеснението си, Тед е трябвало да се понасили малко, да си поеме дъх, да го задържи за няколко секунди, а после да го издиша рязко, което би му позволило да овладее не само нервите, но и езика на тялото си, а също и да помисли какво иска да каже. Трябвало е да застане обърнат с лице към Джийн и да поддържа визуален контакт с нея. Тоест, за по няколко секунди да задържа погледа си върху очите й, върху носа, устата, брадичката, после да обхваща цялото лице. Отклоненият встрани поглед създал у Джийн впечатлението, че той всъщност не се интересува от нея. Тед е трябвало през цялото време последователно да обхожда с поглед различните части на лицето й, после да поглежда цялото лице, а не да забива очи в деколтето й. Ако случайно спре поглед върху бюста на жената, мъжът в никакъв случай не бива да го задържа дълго там. Тед бил нервен и неуверен и затова гледал надолу, което обаче Джийн изтълкувала като липса на интерес и простащина, защото сметнала, че той се интересува повече от бюста й, а не от нея самата.

В действителност Тед дори не забелязвал гърдите на Джийн, но бил толкова смутен и притеснен, а визуалният му контакт бил толкова лош, че просто не смеел да вдигне поглед по-нагоре от тях. За жалост Джийн го изтълкувала като просташко „зяпане“, което окончателно я отблъснало.

Освен това Тед е трябвало да внимава и за позите на тялото си. Когато сядал например, е трябвало първо да положи седалището си върху стола, а после да седне така, че гърбът му да е изправен и прилепнал към облегалката. Трябвало е да внимава и за мястото, което заема в пространството, така че да не изтиква жената в ъгъла (в пряк и в преносен смисъл) и да не я притеснява. Въпреки че неговият начин на седене е типично мъжка поза на тялото, широко прострените крайници, небрежно отпуснатият торс и наклонената встрани глава създават впечатление за претенциозност, неодобрение и отчужденост.

И още нещо — Тед е трябвало да потърси и други теми за разговор, а не да говори само за себе си и за това колко е велик. Най-подходящо би било да задава на жената въпроси относно нейния живот и да откликва на отговорите й. Трябвало е да поддържа диалог с нея, а не да се впуска в монолог със самия себе си.

Когато жената зададе някакъв въпрос или повдигне някоя тема, мъжът трябва да отговори на въпроса и да подеме темата, а не да сменя посоката на разговора. Тед е трябвало да отговори на зададения от Джийн въпрос, после на свой ред да я попита нещо, свързано с нейния въпрос, така че да се завърже плавен диалог. По такъв начин той би могъл да научи повече неща за нея, а и тя — за него.

Необходим е диалог, а не монолог. Когато мъж и жена се срещнат за пръв път, те много често са доста нервни и искат другият да узнае колкото се може по-бързо повече неща за другия. Но опознаването на друг човек изисква време.

Просто е невъзможно да узнаете всичко за един ден, една вечер или един час. Затова е необходимо при среща мъжът и жената да си задават повече от така наречените „отворени“ въпроси, които биха им позволили и да узнаят повече неща за другия, и да му кажат повече неща за себе си. Например, вместо да попитате: „Одобрявате ли това, което става в Средния изток?“ (и евентуално да получите само едносричен отговор „да“ или „не“), много по-удачно е да формулирате „отворен“ въпрос, който ще звучи така: „Какво мислите за положението в Средния изток?“. Редица проучвания сочат, че мъжете много често отговарят едносрично, ето защо в интерес на жените е да задават „отворени“ въпроси, които изискват по-обширен словесен отговор от мъжа. Като избягвате въпросите, на които той може да ви отговори само с „да“ или „не“, вие предоставяте и на двама ви възможността да завържете диалог.

Разковничето на общуването се крие именно в думата „диалог“. Тъй като за мъжете е характерно да се изразяват монологично, всеки мъж трябва да осъзнае и да не забравя тази своя склонност и да не й се поддава, когато говори с жена.

Крайно нежелателно е да се впускате в дълги монолози, с което рискувате да отблъснете жената. Помнете, че общуването е процес на „вземане и даване“, особено щом искате да опознаете някого. Кажете на съответния човек нещичко за себе си, после му задайте подходящ въпрос, така че и той да има възможност да ви каже нещо за себе си. И се надявайте той да подходи към разговора по същия начин. В такъв случай това би било чудесно начало и би ви позволило да започнете да прехвърляте мост над пропастта в общуването с противоположния пол.