„Измамата се връща към господаря си.“

Глобалната държава. Появата на Европейския съюз е първата мащабна крачка, успешно направена в посока на ликвидиране суверенитета на националните правителства и заменянето им с едно голямо, централно правителство. През 2010 г. от самия Европейски съюз и Международния валутен фонд открито бяха нарушени дори действащи закони като забраната за взаимно финансово подпомагане на страните-членки. Гърция и Ирландия получиха финансова помощ, защото иначе съюзът щеше да се разпадне. Това беше откровено несъблюдение на споразуменията от Маастрихт и следователно акт на лишаване на статут на гражданите на обединена Европа.

Професор д-р Вилхелм Ханкел, лично оглавявал преди време Националната банка на провинция Хесен, познава тази материя и знае за какво говори. През май 2010 г. заедно с икономистите Йоахим Щарбати и Вилхелм Ньолинг и правния експерт Карл Албрехт Шахтшнайдер той заведе дело във Федералния конституционен съд в Карлсруе против незаконната помощ със следната обосновка:

„При отпускането на помощта за Гърция федералното правителство изпрати пари на страната чрез Кредитния институт за възстановяване (КИВ), без да бъде упълномощено от парламента и в разрез със законодателството на Европейския съюз, което изключва взаимното оформяне на дългове между държавите-членки. В резултат на извършеното плащане Европейският съюз, така да се каже, промени формулата си в единна държава с обособени федерални щати.“

По всяка вероятност този иск никога няма да бъде удовлетворен и ще остане без последствия за провежданата политика, но симптоматичната реакция на групата мъже най-малкото показва, че все още има граждани с кураж и интелект, които се противопоставят на поставянето на суверенитета под „попечителство“ от страна на Европейския съюз и МВФ.

Елитът прави всичко законно и незаконно, за да предотврати евентуалното разпадане на Европейския съюз, защото то би застрашило Новия световен ред и би обезсмислило продължаващата десетилетия наред подготовка за него. В казуса с Гърция проф. Ханкел настояваше да се вземе единственото разумно решение, а именно, гърците да излязат от Еврозоната. Но международните банкови кръгове съумяха да попречат на това с помощта на Международния валутен фонд (IWF). Противно на очакванията националните европейски правителства постепенно и без голям шум биват лишавани от реалната им власт. На 4 февруари 2011 г. информационната агенция ДПА („Дойче прессе-агентур“) кратко и ясно съобщи, че демократично избраните парламенти на европейските държави-членки се обезсилват. Никой не е питал европейците, дали са съгласни с това:

„Има признаци, че крайъгълният камък на общата икономическа политика в Европейския съюз е успешно положен, планът за единно управление на стопанството щял да бъде включен в цялостния пакет мерки за реформиране на Еврозоната. Това оповести председателят на Съвета на върха на ЕС Херман ван Ромпой на извънредната среща в Брюксел. Така държавите-членки на съюза щели да се присъединят към германо-френското предложение за съгласувана икономическа политика на влизащите в Еврозоната. В съответствие с него занапред те щели да се ръководят от еднакви нива при заплатите, пенсиите и данъците. Критика отправяли предимно по-малките страни, членуващи в ЕС.“

Тъй като през 1944 г. не е било възможно създаването на глобална държава и на световно правителство в лицето на ООН, оттогава непрекъснато и логически последователно се посяга на „малки сглобки“ от механизма на политическата стабилност. Я, тук ще бъде разхлабено някое винтче, я, там ще бъде махната някоя гайка. Докато човек се озърне и вече няма диалог на общ език между отделните държави в ЕС и техните граждани.

След въвеждането на еврото Европейският парламент на малки порции си присвоява все повече и повече власт. Опасността от един нов тоталитарен световен ред на Илюминатите като че ли се крие в това, че се налага с умело прикрито коварство. Понякога се усеща полъха му, докосването му до живота. Той незабелязано се е промъкнал в мислите и спомените на ограденото от чипове наивно общество като постоянна съставна част на реалността. Защото „Министерството на истината“ отлично върши работата си!

Как е възможно това ли? Обяснява ни го бившият еврокомисар (член на клуба „Билдерберг“ и действащ председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер: „Ние решаваме нещо, предоставяме го за разглеждане в пленарната зала и после изчакваме известно време, за да видим какво ще се случи. Ако не последват силни крясъци и няма признаци на бунт, защото по-голямата част от присъстващите изобщо не схващат какво решение е било постановено, продължаваме нататък. Крачка по крачка, докато стигнем до точката, от която няма връщане назад.“

Светът продължава да бъде разделен само на малък брой блокове и това прави обединението му все по-лесно:

– Европейски съюз (ЕС) и Еврозона; NAFTA – Северноамериканско споразумение за свободна търговия, сключено през 1994 г. между САЩ, Канада и Мексико (НАФТА);

– Union of South American Nations – Съюз на южноамериканските нации, създаден през 2008 г. по модела на Европейския съюз;

– Central Asian Union – Централно-Азиатски съюз (Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан), съществуващ от 2007 г.;

– Споразумение за свободна търговия ASEAN – Китай – с подписването му през 2010 г. между Китай и държавите, членуващи в АСЕАН (Асоциация на страните от Югоизточна Азия), възникна най-голямата зона за свободна търговия в света, включваща Бруней, Камбоджа, Индонезия, Лаос, Малайзия, Мианмар, Филипините, Сингапур, Тайланд и Виетнам.

Международният валутен фонд и Банката за уреждане на международни плащания (BIZ) на практика управляват десетилетия наред световната икономика в интерес на Федералния резерв. В хода на този процес фамилиите Ротшилд и Рокфелер стават все по-могъщи. Но тъй като междувременно голям брой от така наречените „специалисти по конспиративни теории“ наред с икономисти и самостоятелно работещи независими журналисти са уловили и постоянно държат на прицел ФЕД, той постепенно прехвърля потенциала на властта си на Нормално неутралните международни организации МВФ и BIZ.

Те гарантират, че на нито една страна няма да бъде позволено да осъществява търговски плащания, без да използва долари – хартийките, наложени за водеща световна валута. Ако някоя държава се отклони „встрани“, какъвто беше случаят с Ирак през 2003 г., когато Саддам Хюсеин обяви, че възнамерява да продава петрола си в евро, вместо в долари, тя бива отново вкарана „в строя“ с военна сила. Още на 20 юли 1992 г. Строуб Талбот, заместник външен министър в администрацията на президента Клинтън, беше казал:

„През следващото столетие нациите, такива каквито ги познаваме, ще се превърнат в отживелица. Всички държави ще признаят само един-единствен планетарен авторитет..“

В лицето на Барак Обама – една чернокожа, добре изглеждаща, симпатична, образована, притежаваща дар слово чистоплътна личност, тайните кукловоди качиха на глобалната политическа сцена нова фигура, чиято задача беше да бъде приета от целия свят. Благодарение на произхода си Обама успя да спечели точки даже в ислямските страни, беше обичан в Африка, уважаван в Европа, а в САЩ бе обожаван почти като месия най-вече от младежта.

С удостояването му с Нобелова награда за мир през 2010 г. един президент, който освен устно заявени убеждения до момента нямаше абсолютно никакъв принос към мира на планетата – Илюминатите поеха дори риска да станат за смях. Но с необходимата доза позитивизъм от страна на пресата успяха да внушат правилността на избора си. Изглежда обаче, че нещо все пак се беше объркало, понеже през втората половина на 2010 г. звездата на Варак Хюсеин Обама чувствително залезе. В случай на криза персонаж като него можеше да бъде украсен с ореол на спасител на човечеството. Или да загине трагично в световното представление, наречено политика, предизвиквайки дълбок потрес у всички хора и доказвайки нагледно, че светът може да е мирен, само ако е обединен!

Последната голяма крачка от пътя към единно световно управление всъщност би могла да бъде направена лесно, ако се стигне до заплаха за цялата планета, до повсеместни масови безредици или дори до Трета световна война. Тези, по силите на които би се оказало да наложат и обещаят траен „мир“, биха се затруднили по-малко в ролята на Глобално правителство. Независимо дали ще се нарича така, преобладаващата част от населението на Земята ще бъде склонно да го признае, защото видът хомо сапиенс притежава вроден стремеж към стабилност и сигурност. Обама недвусмислено показа как с един лесноразбираем актуален лозунг милиарди хора могат да бъдат изтръгнати от своето спящо състояние. Неговото обещание гласеше:„Промяна!“. Следващите години ще разкрият в каква посока ще се променяме. Така или иначе, за да се стигне до централизирано управление на планетата човешките маси ще трябва да се сплотят около нещо.