„Два дявола в едно блато не живеят.“

Фразата, отвличане на вниманието е директна препратка към концепцията за създаване на илюзия, димна завеса или „параван“, която да прикрие истинските намерения. В литературата, психологията и в стратегическото планиране тази тактика се използва за осигуряване на спокойна среда за реализиране на тайни планове.

Това означава да се подготвя грижливо такава обстановка, сред която да царят добродушие, приятелски чувства и топлота, което ще позволи на един опитен стратег да маневрира ловко, без да усетят това другите, защото техните очи, привикнали да виждат само видимото, няма да забележат незримото.

През 1910 г. Сам Джийзъл от Чикаго намислил да продаде своята компания за един милион долара, понеже решил да се оттегли от бизнеса, въпреки че все още съжалявал за доброто старо време, когато бил затрупан с успешни сделки. За себе си оставил само отдаването под наем на няколко от своите апартаменти. Един ден в офиса на Сам Джийзъл се появил млад мъж, представил се като Джоузеф Уейл и заявил, че желае да купи един от недвижимите имоти, които Джийзъл обявил за продан. Джийзъл веднага му обяснил условията на продажбата, цената била 8000 долара, но началната вноска била само 2000 долара. Уейл отвърнал, че това го устройва, но на следващия ден неочаквано предложил да плати цялата сума от 8000 долара в брой, ако Джийзъл се съгласи да изчака още два дни, докато Уейл приключи някаква друга сделка.

Въпреки че вече бил доста остарял, Джийзъл си оставал проницателен бизнесмен и затова полюбопитствал как ще успее този младок Уейл да събере толкова много пари само за два дни (8000 долара през 1910 г. са еквивалентни на около 150 000 долара в наши дни). Обаче Уейл упорито отклонявал отговорите на настойчивите въпроси на Джийзъл. Накрая не издържал и разказал на чикагския бизнесмен следната любопитна история.

Чичото на Уейл бил секретар в една асоциация от много богати банкери, до един мултимилионери. Тези свръх заможни господа купили преди десетина години разкоша вила на брега на езерото Мичиган, при това на смешно ниска цена. Само че няколко години вилата пустеела, затова решили да я продадат и наредили на чичото на Уейл да се заеме с продажбата. Чичото имал доста причини, при това съвсем основателни, изтъкнал Уейл, да мрази надменните богаташи и сега съзрял в сделката шанс да им отмъсти. Решил да продаде вилата за 35 000 долара на подставено лице (именно на племенника си Уейл той възложил да издири подходящ човек, комуто може да се довери тази тайна). Банкерите били прекалено богати, за да се занимават с някакви тридесетина хилядарки. Така че нямало да има пречки подставеното лице, след като брои 35 000 долара, да препродаде имота на реалната му цена – според чичото на Уейл като нищо за вилата можело да се вземат някъде към 155 000 долара. И накрая нямало да остане нищо друго за вършене, освен тримата играчи, подставеното лице или лъже купувачът, Уейл и чичо му да си поделят по братски разликата от 120 000 долара. Всичко било напълно законно и на всичкото отгоре с неоспоримо морално основание, чичото да раздаде заслужено възмездие на своите алчни работодатели.

Джийзъл повече не се нуждаел от пояснения. Той веднага решил, че няма по-подходящ кандидат от него за ролята на мнимия купувач. Предвкусвал лесна печалба и не склонил да изслуша молбите на Уейл да не избързва с едно толкова сериозно решение. Дори му допадала рискованата обстановка и без това скучаел в пенсионерското си ежедневие, което вечно бедните му наематели не можели да разнообразят. Уейл отстъпил пред настояванията на бизнесмена и накратко му обяснил къде да занесе своите 35 000 долара като задължителна начална вноска за сделката. Джийзъл, по онова време доста богат милионер, самоуверено го прекъснал с думите, че за него осигуряването на тази сума е все едно да щракне с пръстите си. Накрая Уейл склонил да му уреди среща с чичо му и с чикагските банкери, но на по-тихо място, в глухото градче Гейлсбърг, в щата Илинойс.

Още на другия ден Джийзъл заминал с влак за Гейлсбърг. На гарата към него се присъединил чичото на Уейл, внушителен джентълмен. Двамата веднага се заели да обсъждат подробностите по сделката. В купето се вмъкнал и Уейл заедно с някакъв шкембест тип, името му било Джордж Грос. Уейл обяснил на Джийзъл, че той се прехранвал като треньор по бокс и че този тип, Грос, може би ще постигне сериозни успехи на професионалния ринг. Външността на Грос никак не вдъхвала доверие, как може един обещаващ боксьор да има бирено коремче и посивели коси, ала в суматохата около очертаващата се вълнуваща сделка Джийзъл въобще не обърнал внимание на съмнителния боксьор.

Щом пристигали в Гейлсбърг, Уейл и чичо му забързали към мястото на срещата с банкерите, докато Джийзъл останал в хотела заедно с Грос, който веднага нахлузил боксьорските гащета и започнал да тренира. Разсеяният Джийзъл и сега не обърнал внимание на слабата форма на Грос, въпреки че си личало, че на времето този мъж наистина се е качвал на ринга. След около час се появил Уейл, чичо му и група банкери, облечени достолепно, със скъпи костюми. Срещата протекла спокойно и финансистите се съгласили да продадат вилата на Джийзъл, който още предния ден бил превел вноската от 35 000 долара в местния банков клон.

След като уредили всички подробности, банкерите се облегнали в креслата и започнали да коментират последните новини от висшите финансови кръгове. Подхвърлили дори името на най-влиятелния тогава банкер Дж. П. Морган, при това с такава фамилиарност, сякаш им бил добър стар приятел. Чак накрая един от банкерите съзрял боксьора в ъгъла на залата. Уейл веднага им обяснил защо този мъж се мотае в същата тази зала. Банкерът се намръщил и процедил, че никак не е разумно за Уейл да се мъкне навсякъде с един толкова невзрачен и съмнителен тип, като му препоръчал да стане мениджър на друг, много по-известен боксьор.

Уейл се засмял и обяснил, че този боксьор с лекота ще нокаутира техния любимец. Разразил се разгорещен спор и Уейл предложил да се обзаложат. Банкерите с радост се включили в залагането и на бърза ръка насрочили боксов мач за следващия ден.

Веднага след като банкерите си заминали, чичото извикал на Уейл, при това в присъствието на Джийзъл: „Те нямат пари дори за тези залози и след като разберат това, с мен ще бъде свършено!“

Уейл му се извинил, че го намесил в тази история. но веднага предложил нов план, той познавал много добре техния боксьор и не се съмнявал, че срещу неголям подкуп онзи ще склони да се остави да го нокаутират. „Само че откъде ще измъкнем парите за подкупа? – нервно го прекъснал чичо му. Ако не му платим още днес, той ще смаже на ринга твоята отрепка!“ Накрая Джийзъл, който се наслушал на караниците им, предложил своите 35 000 долара като част от залога. Дори и да ги загуби, той можел да телеграфира в Чикаго за още пари и да си възвърне щетите, като спечели от сделката с вилата. Чичото и самият Уейл се втурнали да му благодарят разпалено. С техните 15 000 и с 35 000 долара от Джийзъл непременно щели да уредят изхода от боксовия мач. Цялата вечер в хотелската стая Джийзъл бил принуден да наблюдава как двамата боксьори се уговарят за най-дребните подробности от предстоящата схватка, а той предвкусвал двойния удар, не само печалба от сделката с имота на банкерите, но и от успешния залог за изхода на боксовия мач.

На следващия ден в местния гимнастически салон се провела боксовата схватка. Уейл събрал парите от облозите и за по-сигурно ги заключил в сейф. Всичко протичало според уговорките от предишната вечер в хотелската стая. Банкерите били омърлушени от жалкото представяне на техния избраник, а Джийзъл вече пресмятал колко точно ще получи от успешното си залагане. Внезапно боксьорът на банкерите с рязък замах проснал Грос на ринга и от устата му бликнала кръв. Грос се задавил и замрял, напълно неподвижен. Един от банкерите, който навремето бил практикувал медицина, се покачил на ринга, проверил му пулса и след малко съобщил, че състезателят е мъртъв. Банкерите изпаднали в паника и се втурнали към изхода, за да не бъдат обвинени от полицията, че са съучастници в убийство.

Ужасеният Джийзъл също се измъкнал на бърза ръка и веднага хванал влака за Чикаго, като даже забравил да си поиска своите тридесет и пет хиляди долара, цената, която платил, дори му се сторила малка, само и само да може да се измъкне от тази рискована бъркотия. Никога повече не пожелал да зърне нито Уейл, нито някой друг от останалите участници.

След като Джийзъл изчезнал от хоризонта, Грос най-спокойно се изправил. Кръвта, обляла фланелката му, всъщност била пилешка, от мехура, който той криел в устата си. Цялата шмекерия била замислена от Уейл, един от най-ловките мошеници. Уейл разделил плячката от 35 000 долара с помощниците си, мнимите банкери. Всички получили доста пари само за няколко дни „работа“.

Уейл избрал за жертва Джийзъл дълго преди да пристъпи към реализацията на своя замисъл. Той познавал добре машинациите около професионалния бокс и не се съмнявал, че ако изпипа брилянтно цялата афера, ще успее да отмъкне парите на наивния Джийзъл. Но знаел също, че неминуемо ще се провали, ако се опита още от самото начало да заинтригува Сам Джийзъл с някакъв подозрителен боксов мач. Трябвало да прикрива старателно замисъла си и да създаде параван за замаскиране на решаващата фаза от измамата, в случая за целта била използвана фиктивната продажба на вилата на мнимите банкери.

Докато пътувал с влака и после в хотелската стая, Джийзъл мислел само за сделката, за лесно спечелените пари, за шанса да си пийне с видни местни банкери (при това за тяхна сметка). Пропуснал да забележи, че боксьорът Грос въобще не бил в добра форма и на всичкото отгоре вече позастарял. Такива са последиците, когато се използва добре изпипан параван за заблуда на лековерните наивници.

Вниманието на погълнатия от надеждите за крупна печалба Джийзъл било притъпено. Той лесно склонил да го въвлекат в аферата с боксовия мач, дори и тогава не се разтревожил от незавидните физически качества на Грос. Нали в края на краищата всичко било уредено с подкупа на другия боксьор? Затова след края на боксовата среща нищо неподозиращият Джийзъл бил така смаян, че забравил да си прибере парите.

Да извлечем поука от ловкостта на Уейл: една позната и не внушаваща подозрения обстановка може да служи като идеален параван за прикриване на всеки умно скроен заговор. Много важна в случая е подготовката на декорите, обичайна делова сделка, с лек привкус на финансова интрига. Съзнанието на наивника изцяло е погълнато от примамката и всички подозрения остават на заден план. Трябва само да го поведе внимателно по хлъзгавата пътека, която непременно ще го запрати в старателно заложения капан.