„Красиво лице и добро сърце рядко се срещат у един човек.“

По време на периода на приобщаване към социалната среда малките момченца не само играят по различен начин от малките момиченца, но и говорят за различни неща. Още от най-ранна възраст момиченцата вече говорят най-вече за хора — кой на кого се сърди, кой кого харесва. По принцип говорят за приятелките си. Тъй като повечето малки момиченца най-често играят две по две или на съвсем малки групички, те обикновено си споделят „тайни“, посредством които закрепват приятелството си. И всички тези „тайни“ са свързани с хора и междуличностни взаимоотношения.

Освен това редица проучвания сочат, че момичетата на възраст между осем и дванадесет години говорят повече за училището, за желанията и за нуждите си.

От своя страна, момчетата на същата възраст говорят за предмети и дейности. Обикновено малките момчета биват приобщавани към социалната среда на групи и говорят предимно за съвместните си дейности — какво правят заедно и кой е „върхът“ в съответната изява.

Наблюденията показват, че като подрастващи момичетата говорят най-вече за момчета, дрехи и диети, докато момчетата говорят предимно за спорт, машинарии и принципът на действие на разни неща. Това мнение е потвърдено и от разработките на една нюйоркска фирма за проучвания и консултации в областта на детско-юношеския пазар (Икстрем Инкорпорейшън). От тяхно неотдавнашно проучване на близо 2000 подрастващи на възраст между дванадесет и осемнадесет години става ясно, че най-голямото събитие за момичетата е да си имат гадже и да „ходят“. Докато момчетата, макар също да се интересуват от секс, проявяват равнозначен интерес и към коли и спорт.

Много често тези разлики се поддържат и пренасят през пубертета и в зрялата възраст. Тогава съдържанието на разговорите на жените обикновено продължава да е съсредоточено към хората и междуличностните взаимоотношения, диети, дрехи и външен вид. А вече зрелите мъже продължават да говорят за дейности (спортни или делови), коли, новини, музика или механика. Това се потвърждава и от проучването на психоложката д-р Аделаида Хаас от Щатския университет в Ню Йорк.

Подобно изследване на социолингвистката д-р Черис Крамъри от Илинойския университет осветлява допълнително това твърдение. В проучването си тя открива, че представителите и на двата пола характеризират „мъжкото слово“ като по-силово, по-налагащо се, по-командно, по-безпардонно, по-авторитарно и по-директно от „женското слово“, което възприемат като по-дружелюбно, по-внимателно, по-бързо, по-емоционално и по-ентусиазирано, ориентирано към по-банални теми, отколкото това на мъжете.

При тези големи и същностни разлики още от най-ранна детска възраст не само в начина, по който общуват, но и в съдържанието на разговорите, няма нищо чудно, че вече като възрастни на мъжете и на жените им е толкова трудно да говорят едни с други.

А сега нека да разгледаме въпроса, как се отразяват споменатите по-рано полово присъщи особености и разлики в начина, по който общуват мъжете и жените, върху личните ни взаимоотношения с представителите на противоположния пол. Първо нека да разгледаме въпроса за привличането между мъжете и жените и ще видим какво е привлекателно за противоположния пол. После ще говорим за това, защо мъжете и жените се провалят в общуването помежду си на личностна основа и какво може да се направи, за да се подобрят нещата в това отношение.

Въз основа на посочените вече разлики могат да бъдат изведени 20 полово присъщи особености и различия в общуването, които засягат пряко личния ни живот — и чието неразбиране може да се отрази крайно неблагоприятно върху междуличностните ни взаимоотношения с представителите на противоположния пол.

Тези различия са следните:

1. Мъжете и жените имат различен език на тялото. Мъжете притежават по-небрежен, по-отпуснат език на тялото, за разлика от жените.

2. Мъжете и жените имат различна постановка на главата. Повечето жени скланят надолу глава, когато говорят. Мъжете по принцип накланят глава встрани, когато слушат и говорят.

3. Мъжете и жените жестикулират по различен начин, което често води до възникване на недоразумения между тях. Мъжете обикновено жестикулират широко встрани от тялото, което по време на разговор кара жените да ги възприемат като по-малко чувствителни.

4. Мъжете и жените се различават по физическото пространство, което заемат в някое помещение. Мъжете заемат повече място, като по-често навлизат и в личното физическо пространство на другия човек, отколкото жените. Мъжете по-често от жените отбягват визуалния контакт, особено в така наречените положителни ситуации.

6. Мъжете реагират много по-малко с лицето си, отколкото жените. Мъжете се усмихват много по-малко, а когато слушат, твърде често се мръщят и присвиват очи.

7. Мъжете и жените имат различна тоналност на гласа. Мъжете обикновено говорят по-носово и гласът им звучи не толкова ентусиазирано.

8. Мъжете са много по-склонни да прекъсват говорещия, отколкото жените. Освен това те не дават достатъчно непосредствени словесни сигнали, че внимават в разговора („аха“, „ъхм“), а отговорите им често са едносрични. По време на разговор мъжете често проявяват склонност да променят темата, повдигната в повечето случаи от жена, като те самите подават много по-малко теми за обсъждане.

9. Мъжете и жените се различават по количеството подробности, които дават при описание на нещо.

10. Мъжете са по-склонни към монолози, а не към диалог, за разлика от жените.

11. Жените обикновено притежават по-добри слушателски умения, като предоставят и повече визуални и словесни сигнали за внимание.

12. Мъжете и жените се различават по начина, по който си отправят комплименти и похвали един на друг.

13. Мъжете и жените са разтоварват по различен начин от напрежението и от гнева. Мъжете обикновено викат и крещят, докато жените в повечето случаи плачат.

14. Мъжете и жените се обвиняват и корят един друг по различен начин. Жените обикновено обвиняват по-често, но затова пък го правят по много по завоалиран начин. Една жена би казала: „Как става така, че все не успяваш да ми се обадиш?“, докато мъжът би обвинил директно: „Ти не ми се обади!“.

15. Мъжете и жените се различават по отношение търсенето на помощ. Мъжете обикновено се опитват да се справят сами с възникналото затруднение, докато жените охотно и непринудено молят за помощ.

16. Мъжете изразяват исканията си посредством команди, докато жените използват ласкави и умолителни обръщения и обрати на речта (например, „Дай една бира“ и „Миличко, имаш ли нещо против да ми дадеш една бира?“).

17. Мъжете и жените се шегуват по различен начин. Хуморът на мъжете обикновено е по-груб и сексуално ориентиран. Освен това те си позволяват повече физически шеги.

18. Мъжете и жените говорят за различни неща. Жените обикновено говорят за самоусъвършенстване, дрехи, други хора и междуличностни взаимоотношения, докато мъжете говорят предимно за спорт, бизнес, машинарии, коли и музика.

19. Мъжете и жените възприемат по различен начин словесното отхвърляне. За разлика от мъжете жените по принцип са склонни да приемат отхвърлянето доста по-лично.

20. Мъжете и жените се различават и по това, доколко разкриват лична информация за самите себе си. Мъжете разкриват много по-малко лична информация, докато жените охотно споделят свои лични въпроси и проблеми.

Като се имат предвид тези двадесет полово присъщи особености и разлики в начина на общуване, няма нищо чудно в това, че мъжете и жените срещат редица затруднения в междуличностните си взаимоотношения.

В следващите публикации ще прочетете откъси от разговор между принц Чарлз и лейди Даяна, които са показателни за дълбоката пропаст в общуването между мъжете и жените.