„За старателния няма неизпълними дела.“

Осветеност на земната повърхност.

Под естествена осветеност на земната повърхност се разбира падащия на единица площ на тази повърхност светлинен поток, създаван от пряката и разсеяна слънчева радиация през деня или от други източници на светлина през нощта. Единица за измерване на осветеност се използва лукса (лк).
Осветеността от пряка слънчева светлина се изменя в широко граници, от 0 при изгрев или залез на Слънцето до няколко десетки кило лукса към обяд през лятото (не повече от 120 клк). Диапазона на изменение на осветеност от разсеяна светлина е значително по-малък. Осветеността при залез и изгрев на Слънцето е около 0,5 клк и нараства до 13 – 15 клк около обяд.
Влиянието на височината на Слънцето, прозрачността на атмосферата и другите фактори на пряката, разсеяната и сумарната радиация, а също и формата на облаците и албедото на постилащата повърхност на разсейваната и сумарна радиация е същото и по отношение на пряката, разсеяната и сумарната осветеност.
Сумата от пряката и разсеяната светлина, а също и сумарната осветеност, съставени за различни интервали от време (час, ден, декада, месец, вегетативен период, година) характеризира светлинния климат (осветеност) на дадения район.
Осветеността на земната повърхност е пропорционална на падащия на нея поток слънчева радиация. Отношението на осветеността към едновременно измерения поток слънчева радиация се нарича светлинен еквивалент на радиация.