„Няма нищо по-нищожно от горделив велможа.“

Това са социално нежелани черти, които са насочени към експлоатация на околните, липса на морал и манипулация.

Коравосърдечност. Пълна неспособност за съпреживяване на чуждата болка или емоции. Лицето не изпитва вина или срам, независимо колко е наранило някого. Склонност към поемане на неоправдани рискове и нарушаване на обществените норми.

Манипулативност. Използване на лъжи, измами и интриги за постигане на лична облага. За разлика от импулсивния психопат, манипулаторът изчислява ходовете си и бавно изплита мрежа от манипулации. Хората се възприемат единствено като инструменти за постигане на цели.

Егоцентризъм. Увереност в собственото превъзходство над останалите. Очакване за специално отношение без реални заслуги. Егоцентристите използват близките си, за да подхранват своето его, и реагират с агресия или т.нар. „нарцистичен бяс“, ако бъдат критикувани.

Удоволствие от болката. Изпитване на удоволствие или задоволство от причиняването на физическа или емоционална болка на хора и животни. Тормоз и унижения на работното място или в семейството.

Нечестност. Хроничното лъжене подкопава доверието и разрушава връзките.

Завист и злоба. Желанието да видиш провала на другия често води до активно вредителство.

Емоционална нестабилност с агресия. Хора с нулев контрол над гнева си, които преминават към физическо или вербално насилие при най-малкия стимул.

Правила за водене на война.

1. Обикновено правилата за водене на война изискват пълководецът да получи нареждане от суверена да събере армията и да съсредоточи силите си.

2. Не трябва да се лагерува в низини.

3. На големи кръстопътища обединявай силите си със съюзниците си.

4. Не се задържай в пустинни райони.

5. В обкръжен район проявявай съобразителност.

6. В „полето на смъртта“ се сражавай.

7. Има пътища, по които не трябва да се върви; има войски, които не бива да се нападат; има градове, които не бива да се щурмуват; има територии, които не бива да се оспорват. Ван Си: „По мое мнение войски, разположени като примамка, елитни и вражески войски, разположени в добър боен ред, не бива да се нападат.“ Ту Му: „Вероятно това се отнася за враг в стратегическа позиция зад високи стени и дълбоки ровове с изобилни запаси от зърно и храна, чиято задача е да задържи армията ми. Ако нападна града, и да го превзема, няма да получа решаващо предимство; ако не успея да го превзема, това със сигурност ще отслаби мощта на армията ми. Затова не бива да го нападам.“

8. Има случаи, в които нарежданията на суверена не бива да се изпълняват. Цао Цао: „Когато е целесъобразно, генералът не бива да бъде ограничаван в действията си от нарежданията на суверена.“Ту Му: „Във Вей Ляо Дзъ се казва: «Оръжията предвещават зло; битката противоречи на добродетелта; генералът е министър на смъртта, който не е отговорен пред небесата над него или пред земята под него, пред врага на фронта или пред суверена в тила».“ Чан Ю: „Кралят Фу Чай рече: «Когато виждаш правилния път, действай; не чакай заповеди».“

9. Генералът, който владее напълно предимствата на деветте променливи фактора, знае как да ръководи войските. Ча Лин: „Генералът трябва да разчита на способността си да контролира положението в своя полза, както изискват обстоятелствата. Той не е обвързан от установени процедури.“

10. Генералът, който не разбира предимствата на деветте променливи фактора, няма да може да използва терена в своя полза, дори и да го познава. Ча Лин: „… Генералът цени и се възползва от подходящите промени в обстоятелствата.“

11. При управлението на военни операции този, който не разбира тактиката, произтичаща от деветте променящи се ситуации, няма да може да използва ефикасно войските си, дори и да познава „петте предимства“.

На езика на древните китайци числото „девет“ е предел на движението на числата, израз на вечни промени, на постоянен преход от едно състояние в друго. В разбирането на Сун Дзъ „деветте променливи ситуации“ означават безкрайни промени, които пълководецът трябва да отчита. Числото „пет“ има важно място в представите на древните китайци: природата се състои от пет елемента, спектърът – от пет цвята, музикалната гама – от пет тона и т.н. В този смисъл „петте променливи“ се употребява като множество предимства, от които всеки пълководец трябва да се възползва.

Ча Лин: Петте променливи са следните: Път, макар и най-късият, не трябва да се използва, ако е опасен и има вероятност от засада. Армията, която може да бъде нападната, не бива да се напада, ако е в безизходно положение и е възможно врагът да се бие до смърт. Град, макар да е изолиран и уязвим, не бива да се напада, ако има вероятност да е добре запасен с провизии, да се отбранява от обучени войски под командването на мъдър генерал, помощниците му да са лоялни и плановете им – неразгадаеми. Територия, макар и да може да се оспори, не бива да се напада, ако след спечелването й ще бъде трудно да се защитава или няма да има никакви предимства от завоюването й, но може да се очаква контраатака и да се понесат жертви. Нарежданията на владетеля, макар че трябва да се изпълняват, не бива да се следват, ако генералът види, че в тях се съдържа опасност от вредна намеса във военните работи от столицата. На тези пет непредвидени случая трябва да се реагира веднага щом възникнат и според обстоятелствата, тъй като не могат да бъдат уредени предварително.“

12. По тази причина в своите размишления мъдрият генерал трябва да вземе предвид и благоприятните, и неблагоприятните фактори. Цао Цао: „Той разглежда опасностите, които се крият в предимствата, и предимствата, които се крият в опасностите.“

13. Вземайки предвид благоприятните фактори, той прави плана си постижим; вземайки предвид неблагоприятните, той решава как да преодолее трудностите. Ту Му: „… Ако желая да получа предимство над врага, трябва да видя не само в какво се състои самото предимство, но най-напред да предвидя как врагът може да ми навреди, ако го постигна.“ Хо Йенси: „Предимството и неблагоприятният резултат се възпроизвеждат взаимно. Просветените размишляват върху тях.“

14. Този, който може да сплаши съседите си, го прави, като им нанася вреди. Ча Лин: „Плановете и проектите да се нанесе вреда на противника не се ограничават само с един метод. Понякога трябва да се подмамят неговите умни и способни хора, за да остане без съветници. Или пък може да се пратят предатели в страната му, които да разбият нейната администрация. Друг път трябва да се използва коварна измама, да се отстранят министрите и да се откъснат от владетеля си. Или да се изпратят изкусни занаятчии, които да съблазнят народа му да изхарчи богатствата си. Или развратни музиканти и танцьори, които да променят обичаите му. Или прекрасни жени, които да го омаят.“

15. Той ги изтощава, като непрекъснато ги държи нащрек и ги кара да се бият помежду си, като им предлага мними изгоди.

16. Военната доктрина изисква да разчиташ не на това, че противникът няма да дойде, а на готовността си да го посрещнеш; не на това, че няма да те нападне, а на своята непобедимост и готовност да го победиш. Хо Йенси: „… «Стратегията на У» гласи: Когато светът е в мир, благородникът държи меча до коляното си.“

17. Има пет черти на характера, които са опасни за генерала:

18. Ако е безразсъден, може да бъде убит; Ту Му: „Генерал, който е глупав и храбър, е бедствие за войските си. У Ци рече: «Когато хората говорят за генерала, те винаги говорят за храбростта му. А храбростта е само едно от качествата му. Един храбър генерал със сигурност безразсъдно ще влезе в бой и ако постъпи така, той няма да може да прецени кое му дава предимство».“

19. Ако е страхлив, може да бъде пленен; Хо Йенси: „Този, който поставя живота си над всичко, ще бъде обзет от колебания. Колебанията у генерала са голяма беда.“

20. Ако е избухлив, може да го излъжат и да стане за смях; Ту Ю: „Импулсивният човек лесно се гневи, което може да го погуби. Този, който лесно се разярява, е избухлив, твърдоглав и припрян. Той не взема под внимание трудностите.“ Ван Си: „Това, което е най-съществено за характера на генерала, е неговата уравновесеност.“

21. Ако има прекалено ранимо чувство за репутацията. Мей Яочен: „Този, който прекалено пази репутацията си, не обръща внимание на нищо друго.“

22. Ако е милостив, може да бъде измъчван. Ту Му: „Този, който е човечен и милостив и се бои само от жертвите, не може да се лиши от временно предимство заради дългосрочна придобивка и да се лиши от едно, за да спечели друго.“

23. Тези пет черти на характера са сериозни недостатъци за всеки генерал, а по време на война се превръщат в нещастие.

24. Разгромът на армията и смъртта на генерала са неизбежен резултат от тези недостатъци. Те заслужават дълбок размисъл.