„Премъдростта е една, а мъдростите – много.“

Като знак на това, че почитането на св. икони не е противно на Бога, служи този факт, че Господ прави понякога някои икони средства, чрез които излива върху вярващите Своите благодеяния. Такива икони наричаме чудотворни.

Протестантите искат да ни обвинят в идолопоклонство, като почитаме светиите, но напразно! Ние бихме били идолопоклонници, ако боготворяхме светците и ако с тяхното богопочитане бихме затъмнили Божията слава. Но всъщност ние не ги боготворим и никого не поставяме на мястото на Иисуса Христа, нашия Спасител.

При идолопоклонството кумирите отдалечават поклонниците си от истинския Бог. А при почитането на светците се получава обратно: светците с техния просиял живот ни показват как да стигнем по-лесно при Христа. Православният християнин вижда в светците Божии угодници и не ги боготвори, а почита, именно почита, както съветва Свещеното писание: „Помнете Вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им“.

Особено важно е застъпничеството на Божията Майка пред нейния Божествен Син. Как да не се обръщаме към нея! Как да не я тачим, когато тя сама по вдъхновение на Духа Светий е предрекла, че ще я почитат всички християни, говорейки: „Ето отсега ще ме ублажават всички родове“. Почитаме светците, защото Сам Иисус Христос казва: „Който приема вас, мене приема“, и чието прославяне е предсказано още в Стария Завет с думите: „Аз ще прославя ония, които мене прославят“. А щом Бог прославя светците, как могат човеците да им отричат дължимата почит?

Следователно обвиненията на протестантите са плод на духовна неграмотност.

Светата Троица.

Указания за троичността на Бога има в Стария Завет.

В Новия Завет свидетелствата за точността на Бога са съвсем ясни. Първото от тях е при кръщението на Иисуса Христа в река Йордан: Бог Отец свидетелствувал от небето за Спасителя на Света: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“. Син Божий се кръстил от Йоан, а Дух Светий слязъл върху Сина във вид на гълъб.

Спасителят, когато изпращал Своите апостоли в света да проповядват Евангелието, им казал: „Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа“.

В този стих са споменати поименно всички лица на Света Троица и е посочено тяхното единство, защото е казано в името, а не в имената.

Най-ясно новозаветно свидетелство за троичността на Бога ни дава св. апостол и евангелист Йоан Богослов: „Трима са, които свидетелствуват на небето: Отец, Слово и Свети Дух; и тия трима са едно“.

Почитане на неделния ден.

Сектата на адвентистите съботяни проповядва, че трябва да се спазва съботата, а не неделята, че който празнува в неделя, нарушава четвъртата Божия заповед и се приобщава към езичниците в древността, у които първият ден на седмицата бил посветен на слънцето.

Най-важните доводи на адвентистите съботяни са следните:

1. Бог сътворил света в шест дни, а в седмия си починал.

2. На Синайската планина са дадени на Мойсей 10-те Божии заповеди. Четвъртата заповед – таченето на съботния ден – било общовалидно задължение на всички.

3. Иисус Христос и апостолите почитали съботата и пр.

4. Едва Константин Велики наложил със Закон празнуването на неделята. Тя била папски празник.

Трябва да знаем, че в св. Библия не се говори за никаква събота през времето на патриарсите Енох, Ной, Авраам, Исаак, Иаков, Йосиф и пр. – нищо не знаели за съботата.

Авторът на първите пет книги от Библията, Мойсей, е написал тия книги, след като получил на Синай 10-те Божии заповеди. Тъй че съботата е заповядана като празник на еврейския народ едва след освобождението му от египетско робство и тъкмо в памет на това голямо събитие, което явно се вижда от следните думи на Библията: „Помни, че ти беше роб в Египетската земя, но Господ, Бог твой, те изведе оттам с твърда ръка и висока мишца, затова ти заповяда Господ, Бог твой, да тачиш съботния ден и свято да го пазиш“.

Оттук идваме до едно много важно заключение: Щом съботата е била дадена на онези, които са били роби в Египет, тя е чисто еврейски национален възпоменателен празник. Ние не сме задължени да го празнуваме, защото не сме били роби в Египет. Мойсеевият закон обявява, че съботата трябва да се празнува от вечерта до вечерта. Как ще пресметнат жалките адвентисти от крайния север, например на Швеция, където 6 месеца е нощ и 6 месеца е ден.

Мъчнотиите са непреодолими. Защото според Мойсеевия закон трябва да се празнува събота: нищо да не се вари и пече. Не бива в събота да се кладе огън, нито да се излиза от къщи, нито да се похваща каквото и да било. Спазват ли адвентистите всичко това? Не, защото е невъзможно. В страните, където е студено, те биха замръзнали от студ. Питаме ги: защо едното спазват, а другото не спазват?

Вярно е, че Христос и апостолите тачели съботата. Това е така, защото Христос е юдеин и защото още не бил извършил Своето изкупително дело. Христос спазвал и еврейската Пасха. Защо и адвентистите не я спазват днес? Той е бил обрязан. Защо не се обрязват по негов пример адвентистите?

Забележително е друго, че Иисус Христос нито веднъж не е заповядал да се пази съботата. Напротив – сам Иисус Христос бе казал, че „съботата е направена за човека, а не човека за съботата; тъй че Син човечески е господар на съботата“.

В Новия Завет няма нито едно място, където да се преписва на християните да празнуват съботата.

До възкресението Христово не може да става и дума за празнуване на неделята!

Св. Ап. Павел, разбирайки, че целият смисъл на християнството е свързан с Христовото възкресение, пише: „Ако Христос не е възкръснал, суетна е вярата ви…“.

След Христовото Възкресение Св. апостоли се събирали за молитва и богослужение на св. Евхаристия не в съботни дни, а в неделни. Този ден – неделя, е наречен от св. Йоан Богослов „Господен ден“.

Адвентистите, скарани с историята, се осмеляват да твърдят, че древната християнска църква празнувала съботата! Това е невярно! Ако проучат добре църковната история, ще видят, че древните християнски писатели след апостолския век единодушно свидетелствуват, че Църквата навсякъде почитала неделята, като ден на възкресението.

Според някои адвентисти не Константин Велики, а папата заменил съботата с неделята и това станало на Лаодикейския събор в 364 г.

Римските епископи (папите) по това време не са имали никаква особена власт. Този събор е бил едно малко събрание на архиереи от източната Църква. На него са присъствували само 32 епископа от разни области на Мала Азия и нито един от Римската църква.

Още веднъж адвентистите показват своето историческо невежество или умишлено преиначаване на истината.

Докато у нас православните християни денят за Христовото възкресение е наречен Великден – „празник на празниците“ – и това събитие се повтаря всяка неделя, у адвентистите няма никакъв Великден, никаква неделя в чест на Христовото Възкресение.

Да не се смущаваме от никакви сектантски нападки! „Тоя ден е Господ сътворил: да се радваме и да се развеселим в него“.