„Най-лоша е скритата опасност.“

Ново издание на стандарта S-44. Международната хидрографска организация (IHO) пусна ново издание на стандартите за хидрографско изследване (S-44) на 6 октомври 2020 г. Обявявайки това събитие, в прессъобщението се отбелязва, че освен основната цел за регулиране на хидрографските проучвания в интерес на гарантиране на безопасността на корабоплаването, изискванията на това издание на стандартите могат да бъдат адаптирани и за проучвания в интерес на морски добив на нефт и газ, морска инфраструктура за възобновяема енергия, драгиране, геофизика и геотехника.
Една от важните промени в 6-то издание на стандарта (наричано по-нататък Стандарт) е въвеждането на нов, по-строг клас за проучване, наречен „изключителен (ексклузивен) клас“, който разширява приложимостта на стандарта. Той е проектиран за критични за навигацията зони като пристанища и канали с минимални характеристики на водата под кила и дъното, които могат да бъдат опасни за корабите. За такива зони стандартът определя повишена точност на дълбочината на картата от +/- 10 cm, което се смята, че помага за точното определяне на изискванията за драгиране и избягване на ненужни разходи.

Друга ключова характеристика на новото издание е „спецматрицата“: матрица от параметри и типове данни, която определя необходимата точност в зависимост от хидрографските нужди. Целта е да се осигури гъвкавост при дефинирането на резултатите от проучването, за да се задоволят различни нужди, както и нови технологии като сателитна батиметрия.
S-44 определя минималните стандарти, които трябва да бъдат спазени в зависимост от предназначението. Хидрографските отдели и организации могат, ако е необходимо, да установят по-строги или специфични изисквания за национални или регионални изследвания. Потребителите могат да се обърнат към Наръчника по хидрография на IHO (публикация C-13) за информация относно процедурите за настройка на оборудването, провеждане на проучвания и обработка на получените данни.
Шестото издание на стандартите, за разлика от предишното, има за цел да насърчи използването на S-44 за цели, които надхвърлят безопасността на корабоплаването. Той въвежда концепцията за матрица от параметри и типове данни за дефиниране на прилагането на стандартите и спецификациите на проучването. Сама по себе си тази матрица не е стандарт.
Трябва да се разглежда като препратка към определението за специални проучвания в зависимост от обстоятелствата и като инструмент за по-широка класификация на проучванията. Приложение А предоставя насоки за това как матрицата може да се използва за определяне и класифициране на проучвания.

В новото издание на S-44 речникът на термините е преработен, за да се приведе по-добре с референтните материали, които обикновено се използват в метрологията. Стандартите за хоризонтално позициониране на навигационните средства са ревизирани и са добавени стандарти за вертикално позициониране. Отбелязва се, че хидрографът е важен компонент от процеса на проучване и трябва да има достатъчно знания и опит, за да може да работи с хидрографската система в съответствие с изискванията. За обучението на съответните специалисти Международният съвет за стандарти за компетентност за хидрографски инспектори и морски картографи (IBSC), Международната хидрографска организация (IHO), Международната федерация на геодезистите (FIG), Международната картографска асоциация (ICA) са разработили специални образователни програми от категория А и/или В.
Информацията, съдържаща се в приложения B, C и D, предоставя някои насоки за контрол на качеството, обработка на данни и съображения за извършване на решетъчно батиметрично изследване. Тези приложения не са неразделна част от Стандарт S-44 и ще бъдат премахнати, когато информацията, която съдържат, бъде напълно включена в публикация C-13 на IHO.
Първата глава на новия стандарт описва класовете за проучване на безопасността на корабоплаването, които се считат за подходящи за създаването на навигационни продукти и услуги и позволяват на надводните плавателни съдове да плават безопасно. Тъй като изискванията варират в зависимост от дълбочината, геофизичните свойства и очакваните типове плавателни съдове, бяха определени пет различни класа на проучване, за да отговарят на различни нужди.
Минималните изисквания, които определят постигането на всеки клас на точност, са представени в таблици 1 и 2, а в глава 7 е представен нов инструмент за оптимизиране и настройка на тези класове в така наречената спецификационна матрица.
Хидрографските служби или органите, отговорни за провеждането на проучвания, трябва да изберат класа изследвания, който е най-подходящ за безопасността на корабоплаването в района. Един клас може да не е подходящ за цялата област на изследване, като в този случай трябва да се дефинират различни класове на точност за зоната на изследване. Например, в зона, преминаваща от много големи петролни танкери с очаквано газене над 40 m, може да бъде назначено проучване от клас 1а. Въпреки това, ако хидрографът открие плитчини по-малки от 40 m, тогава може да е препоръчително да се изследват тези плитчини и околните зони в съответствие със специални или дори изключителни класове.
За да отговарят напълно на класа на точност S-44, хидрографските изследвания трябва да отговарят на всички изисквания за батиметрично и откриване на обекти (Таблица 1) за този клас и всички други изисквания (Таблица 2) за същия клас, където е приложимо. Задачата на всеки от класовете на точност, по-специално, специални и изключителни, е да разработи подходяща методология за изследване за постигане на изискванията на тези стандарти.
Принципно нови в дефиницията на детайлите и за гарантиране на последователността на проучванията са разпоредбите на Стандарт S-44 относно батиметричното покритие и минималното разстояние между записаните позиции на дълбочината. Речникът въвежда новия термин „батиметрично покритие“: степента, до която дадена област е била проучена с помощта на систематичен метод за измерване на дълбочината, базиран на комбинация от дизайн на проучването и теоретичната зона за придобиване на оборудването за проучване. Дори ако необходимото батиметрично покритие за изследването е избрано да бъде по-малко от 100%, хоризонталното разстояние между записаните позиции на дълбочината не трябва да надвишава три дълбочини или 25 m, което от двете е по-голямо. В същото време, за да се определи количествено този параметър, Стандартът предоставя процентно изчисление на покритието, като се използва примера на изследване с еднолъчев ехолот с основно разстояние между линиите на покритие, равно на три средни дълбочини и 10 основни разстояния между линиите на покритие за контролни линии. Формулата за изчисление, дадена в документа, е както следва:

където α е ъгловата ширина на лъча на ехолота. За случая на еднолъчев ехолот с ъглова ширина на лъча от 8°, % покритие = 0,051 = 5,1%. Тази формула е дадена в документа като пример и поради близостта си не изглежда, както е посочено в документа, част от този стандарт. Но концепцията за междуредово разстояние се подразбира.
Друг нов термин, въведен в стандарта, е търсене на характеристики: степента, до която дадена водна площ е била изследвана с помощта на систематичен метод за идентификация на характеристиките.

От всички класове на точност, представени в Стандарта, 2-ри клас е най-малко строг и е предназначен за изследване на водни площи, където дълбочината е такава, че цялостното показване на топографията на дъното се счита за приемливо. Тоест е необходимо най-малко равномерно разпределено батиметрично покритие със стойност от 5% за този параметър. Проучване от клас 2 се препоръчва за райони, по-дълбоки от 200 м. Когато дълбочината надвишава 200 м, съществуването на обекти, които са достатъчно големи, за да повлияят на безопасността на навигацията по повърхността, но все още остават неоткрити от проучване от клас 2, се счита за малко вероятно.
Проучвателен клас 1b е за райони, където видовете повърхностни съдове, които се очаква да преминават през района, са такива, че общата топография на дъното също се счита за приемлива. За зоната на изследването се изисква най-малко равномерно разпределено батиметрично покритие от 5%. Това означава, че някои височини на морското дъно, които представляват опасност за навигацията, няма да бъдат открити, въпреки че разстоянието между зоните на батиметрично покритие ще ограничи хоризонталния размер на тези елементи. Този клас на проучване се препоръчва само ако дълбочината под кила не е критична за надводните кораби, които се очаква да плават в района.
Логично е такъв клас на проучване, като се вземе предвид възможното максимално газене на корабите, да се прилага за всички плавателни водни площи с дълбочина над 40 м, но по-малка от 200 м. Но новата версия на Стандартът отказа да посочи конкретно определение на диапазона на дълбочината, за който е приложим този клас на точност на изследване, като по този начин въведе несигурност в тълкуването на неговата позиция.
Клас на точност на проучването 1a, както се предлага от стандарта, е предназначен за зони, където препятствията на дъното могат да бъдат проблем за надводните съдове, които се очаква да преминат през зоната, но където разстоянието от подкила не се счита за критично. За откриване на елементи с размер, определен за този клас (обекти с кубична форма с размер > 2 m на дълбочина до 40 m), е необходимо 100% търсене на обекти. Батиметрично покритие, по-малко или равно на 100% е приемливо, при условие че са получени най-ниските дълбочини за всички значими характеристики и измерените дълбочини осигуряват адекватно представяне на топографията на дъното. Примери за водни зони, които може да изискват проучване от клас 1а, са крайбрежните води, пристанища, кейове, фарватери и канали. Както в случая с клас на точност 1b, съставителите не са посочили диапазона на дълбочините на водните площи, в които е приложим клас на точност 1а. Съгласно логиката на формулираните в стандарта разпоредби, диапазонът на дълбочините на водните площи, за чието изследване е приложим клас на точност 1а, не трябва да надвишава възможното максимално газене на кораби, т.е. 40 m.
Специален клас на точност, е предназначен за тези плавателни водни зони, където дълбочината под кила е критична. За изследване на тези водни площи е необходимо 100% търсене на обекти и 100% батиметрично покритие, а размерът на обектите, които ще бъдат открити чрез това търсене, очевидно подлежи на по-високи изисквания, отколкото за проучване клас 1a (обекти с кубична форма > с размери 1 м). Примери за зони, в които може да се изисква специален клас за проучване, са: зони на кейове, пристанища и критични зони на фарватери и корабни канали.

Новият така наречен Exclusive клас е разширение на специален клас с по-строги изисквания за несигурност и покритие на данните. Използването му трябва да бъде ограничено до зони с плитки води (пристанища, кейове и критични зони на фарватери и канали), където има изключително и оптимално използване на водния стълб и където има специфични критични зони с минимални дълбочини под кила и характеристиките на дъното са потенциално опасни за корабите. Този клас изисква 200% търсене на обекти и 200% батиметрично покритие. Изискванията за размера на откритите обекти са умишлено по-високи, отколкото за специален клас (обекти с кубична форма > 0,5 m).
Изискванията за проучване на морското дъно в 6-то издание на Стандарт S-44 са представени в Таблица 1.

От таблица 1 следва, че основната разлика на 6-то издание на Стандарт S-44 е нов подход към критерия за класифициране на водните площи като определен клас точност на изследване, базиран не на дълбочината на водната площ, а на дълбочината под кил, чиято стойност за състоянието на безопасно плаване не е определена от стандарта. Друга важна разлика е отсъствието в стандарта на такова нещо като разстояние от линия до линия. Вместо това е въведена така наречената концепция за батиметрично покритие, чието значение не е ясно разкрито в текста на стандарта.
Според документа 100% батиметрично покритие трябва да се разбира като „пълно” батиметрично покритие, т.е. покритие на водната площ с измерени дълбочини с дискретността на измерване, която позволява сензорът, използван за заснемане.
Както вече беше отбелязано, друга разлика в новото издание на стандарта S-44 е въвеждането на нов клас на точност – изключителен – за изследване на водни площи, в които има ограничения за критерия за минимална дълбочина под кила и маневриране на кораба. Отличава се с най-високите изисквания за точност на измерване на дълбочините и тяхното местоположение, а също така осигурява 200% покритие на батиметрично проучване, тоест на практика двукратно проучване и откриване на обекти по-големи от 0,5 m на дъното. 200% – е покритие от изключителен клас и може да се постигне чрез адекватно припокриване на колекцията или получаване на повече от един независим набор от данни в рамките на проучването.