„Човек, забравил родината си, е заблуден човек.“

„Античен град Аполония”, гр. Созопол притежава статут на археологически резерват с категория „национално значение”. Със Заповед № РД09-3/08.01.2014 г., на „Рибарското училище” е определен статут на единична архитектурно-строителна и историческа НКЦ с категория „национално” значение. Със същата заповед са регламентирани териториалния обхват и предписанията за опазване на ценността.

Античен град Аполония обхваща обекти от Античността до началото на XIX век, част от които са обявени за недвижими културни ценности. В Стария Созопол днес могат да се видят реставрирани фрагменти на южната крепостна стена с правоъгълна кула. Поради масовото застрояване, включително и в защитените зони, през последните години се заличиха сгради, недвижими културни ценности, унищожени са градоустройствени характеристики, които са създавали облика и неповторимостта на града (например т.н. „римни”), особено в крайбрежната зона. Голяма част от сградите са нараснали във височина, за да задоволят инвестиционни интереси. Постановките на изработения от НИПК (днешен НИНКН) през 1984 г. Директивен план-концепция отдавна са нарушени. Това налага спешно провеждане на актуализация на режимите на опазване.

Всички обекти от археологическото наследство в резервата са проучени и с проведени консервационно-реставрационни работи. Тези работи, както и експонирането на отделните недвижими културни ценности, са проведени „на парче” и не са адекватни на тенденциите в областта на опазване на архитектурното/археологическото наследство. Добри разработки, като „Концепция за опазване и устойчиво развитие на о-в „Св. Св. Кирик и Юлита” (2011 г.) не са реализирани. Положително намерение, което очаква своята реализация, е старото Военно-морско училище да се превърне в музей и в него да бъде интегрирана археологическата субстанция, разкрита непосредствено пред сградата, а територията около него да се превърне в зона за култура и рекреация.

Архитектурно-парков комплекс „ Двореца”, гр. Балчик е НКЦ с категория „национално значение” и с определени режими на опазване. Съставните елементи на комплекса са със статут на единични архитектурно-строителни и художествени НКЦ и са общо 15 броя. Архитектурно-художественото оформление на вилата е изпълнено в маниера на националния и регионалния романтизъм. Парковата част е създадена от швейцарския ботаник Жани. През 60-те години на ХХ век комплексът е предоставен за почивна станция на Комитета за култура и в него са построени нови сгради. През 1980-те години е укрепена бреговата линия. Прокаран е панорамен път до „Албена“ и е създадена изкуствена плажна ивица. Засиленото строителството в района през първото десетилетие на ХХI век води до свлачищна дейност и деструкция. Дворецът е превърнат в музей, посещаван от български и чуждестранни туристи.

Комплекс „ Дворец Евксиноград и прилежащия му парк”, гр. Варна е обявен за групова НКЦ с категория „национално значение“ с определени режими на опазване. Съставните елементи със статут на единични НКЦ са шест: „Парк Евксиноград“, „Дворец Евксиноград“, Сграда „АТЦ“, „Царска конюшна ЩАЛ“, „Оранжерии“ и „Късноантична и средновековна крепост „Кастрици““. От тях 4 са с категория „национално значение“, 2 са с категория „местно значение“, а 4 с категория „за сведение“.

Дворецът „Евксиноград“ е изграден в периода непосредствено след Съединението за лятна резиденция на българските монарси. Открит е през 1908 г. „Евксиноград“ представлява единствената запазена национална дворцова сграда, от която може да се съди за държавния и дворцовия протокол. Парк „Евксиноград“ е изграден в различни периоди. През 1886 г. е осъществен проекта на немския паркостроител Петцолд, а в периода 1893-1912 г. паркът се разширява. През 1903 г. е построено евксиноградското пристанище и са укрепени скалите на нос „Соганлък“. Очертават се паркова част на резиденцията по крайбрежието и стопанска – на север и запад. През 1921 г. паркът е част от Царските ботанически градини. През 1935 г. приключва композиционното изграждане на парка. След 1944 г. Евксиноград става правителствена резиденция. През второто десетилетие на ХХI век е внесен проект за извършване на консервационнореставрационни работи, който е съгласуван от МК и е реализиран частично. Днес обектът се използва за правителствена почивна база. Има и организирани посещения на туристи.

В тази група НКЦ попадат и Историческото ядро на морската градина във Варна, която е НКЦ на градинското и парково изкуство, с категория „национално значение“ с определени режими за опазване и Историческо ядро на морската градина в Бургас, със същата категория и определени режими за опазване.

Поморийски солници, гр. Поморие, са етнографска единична НКЦ, с предварителна категория „национално значение“, с определени режими за опазване. Те се отличават със специфичната ръчна технология на солопроизводство, практикувано от хилядолетия. Солниците все още функционират предимно като демонстрационен обект, филиал на съществуващия Исторически музей в града. Социализацията на обекта, както и т.н. ”Музей на солта” не са адекватни на стойността на ценността и на съвременните тенденции за експониране на такива обекти.

От краткия анализ на културните ценности със световно и национално значение, разположени на българското Черноморско крайбрежие и в морската акватория са систематизирани някои по-важни изводи за историята и културата на тази част от страната. Първите човешки общности се появяват през средния палеолит. Със съвременния човек homo sapiens се свързват някои къснопалеолитни материали и колекцията от мезолитни артефакти от района на Побитите камъни, Варненско. Найранните селища от района на Черноморието се отнасят към началната и късните фази на новокаменната епоха. Последните изследвания за промените в нивото на морето, подсказват, че по древната брегова ивица от 10 – 8-мото хилядолетие преди Христа, която днес се намира по 30-40 метрова изобата, могат да се очакват множество праисторически селища от прехода между Мезолита и Ранната новокаменна епоха. Най-ранните материални архитектурни следи са тези около Дуранкулашкото езеро и са датирани в ранната каменно-медна епоха (V хил. пр. Хр.). Крайбрежието продължава да се развива и през останалите епохи.

Недвижимите културни ценности, които могат да се дефинират на територията според историческата си принадлежност към определен период, обхващат целия темпорален диапазон фиксиран в ЗКН: праисторически, антични, средновековни, възраждане, ново и най-ново време. Според научната и културна област, към която се отнасят, превес имат археологическите обекти, следвани от архитектурно-строителните, урбанистичните и ценностите на градинското и парково изкуство. Акцент при анализа на културното наследство са потъналите селища и архитектурно-строителни структури, които също са археологическо недвижимо наследство. В повечето случаи те са в пряка физическа и смислова връзка с археологическите обекти, в непосредствена близост до крайбрежната ивица. Според пространствената си структура и териториален обхват, най-много са единичните НКЦ, следвани от груповите, сред които превес имат археологическите обекти. В разглежданите територия и акватория НКЦ са предимно от национално и местно значение. Старинен град Несебър е единственият обект с категория „световното наследство.” В обхвата на плана могат да се окажат обекти НКЦ, които в бъдеще да получат категория „световно значение“. Потенциал за вписване в списъка на световното културно наследство имат останките от корабокрушения в Черно море, които поради специфичните условия имат степен на запазеност, която не се среща в други морета.

Една не малка част от обектите със статут на НКЦ и категория „национално значение“ са с непроведени КРР дейности и съответно без адаптация и социализация, което ги прави популярни само в научните среди. Това са обекти, разположени в обхвата на зони „А“ и „Б“ съгласно ЗУЧК, приет за граница на проучването. Тези структури формират силуета на бреговата ивица на България. Техният потенциал не е използван, а те, освен с научната си стойност, могат да привличат и почитатели на културния туризъм. За повечето от тях е факт, че имат участъци свлечени под вода, чието интегриране и експониране ще повиши интереса към тях.