„Ако искаш да сриеш тайната от врага си, не я казвай дори на приятел.“

В един документ на Комисията по атомна енергия, открит от Сандра Марлоу, се изброяват над 100 обекта в Масачузетс, включително Масачузетския технологичен институт (МТИ), Харвардския университет, Уолтъмското държавно училище „Ферналд“ и няколко бостънски болници, където са се провеждали изследвания върху хора. Изследванията върху деца в училище „Ферналд“ в Уолтъм, щата Масачузетс, са особено стряскащи. През 1947 година на седемнадесет тинейджъри с умствена изостаналост са били давани ястия с радиоактивни вещества, за да се види какво количество радиоактивно желязо се абсорбира от организма. Между 1954 г. и 1956 г. учени от Центъра по радиоактивност към МТИ са поили с радиоактивно мляко 32 деца с умствена изостаналост от училището. (Ръководителят на групата Робърт Харис е смятал, че експериментите ще бъдат най-успешни, ако децата са затворени в болница под лекарско наблюдение.)

Остин Ларок и Чарлз Дайър, бивши ученици от Държавно училище „Ферналд“, казват пред комисията, оглавявана от сенатор Едуард М. Кенеди и депутата Едуард Мърки, че по онова време не са можели да четат или пишат, и учените не са получили тяхното или на настойниците им пълно съгласие.

От декември 1962 до април 1963 година учени от Харвард, финансирани от Службата за обществено здраве на САЩ, са давали радиоактивен йодид на 760 умствено изостанали деца от Рентъмското държавно училище – а сред тях имало дори едногодишни. (Не е ясно колко радиоактивно вещество им е давано и дали родителите или настойниците им са били информирани за това.) Целта на тези изследвания е била да се определи „минималната ефективна доза“ за потискане на щитовидната жлеза. Това щяло да подпомогне разработването на контрамерки срещу падане на радиоактивни частици след експлозия на ядрена бомба.

В някои случаи цели общности са ставали, без да подозират, субекти на експерименти. В отговор на запитване относно програмите, проектите и изследванията, в които са се използвали хора, за да се превърне падането на радиоактивни частици в оръжие, от Отдел по полеви действия Албюкърки към Министерството на енергетиката ни информира, че „Лос Аламос провежда експерименти РаЛа [с радиоактивен лантан] на открито от 1944 до 1961 година. Целта на програмата бе да се тестват модели оръжия с помощта на конвенционални взривни вещества“.

Често наричани хидродинамични или просто хидротестове, експериментите РаЛа бяха от огромно значение за проектирането и разработката на ядрени оръжия. До края на 1946 година в каньона Байо са проведени 71 такива експеримента. През 1950 година Кеймбриджката лаборатория на ВВС извършва с помощта на бомбардировач B-17 четири теста за атмосферно проследяване на радиоактивни емисии в Ню Мексико. Били използвани сензори, които да измерят концентрацията на радиоактивен материал в облаците, а също и радиологичната активност в атмосферата. Живеещите в района хора не са уведомени за това. Според документа на МЕ е щяло да отнеме поне две седмици, преди атмосферата да се изчисти от радиоактивността. Много писмени свидетелства, свързани с тази програма, включително издадените от други канали на Министерството на отбраната като част от сътрудничеството й с МЕ, си остават поверителни.

В друга серия от експерименти са правени радиационни тестове по тялото както на цивилни граждани, така и военни. Между 1963 и 1976 година Карл Хелър от Орегонския университет и Тихоокеанската северозападна фондация са изложили тестисите на 67 затворници от затвора в щата Орегон на йонизираща радиация. Подобни експерименти са провеждани и от К. Алвин Паулсен (протеже на Хелър) от Вашингтонския университет и върху тестисите на 64 затворници от затвора в щата Вашингтон между 1963 и 1970 година, за да се оцени ефектът на радиацията върху плодовитостта.

Според някои документи по време на Студената война американското правителство провежда ядрени експерименти в поне 33 болници за ветерани. Иронията тук е, че според Министерството по въпросите на ветераните „целта на експериментите бе да се определи ефектът от радиацията върху военните [кадри] и да се подпомогне диагностицирането и лечението на някои пациенти“. Същото министерство през декември 1993 година най-сетне признава, че пациентите военни в поне 14 заведения са станали жертви на тези експерименти.

„Рейнолдс илектрикъл енд енджиниъринг“, дългогодишен доставчик на Министерството на енергетиката, е получил нареждане да предостави свързаните с министерството документи за разглеждане и разсекретяване. След като отрича да знае „за каквито и да било експерименти с хора на ПИН [полигона за изпитания в Невада]“, с изключение на „случаи, в които Агенцията за опазване на околната среда (АООС) е пръскала своето поле в Зона 15 с тритий“, генералният директор на фирмата Д. Л. Фрейзър накрая признава в писмото си от 7 декември 1993 година до заместник-началника по въпросите на околната среда, безопасността, сигурността и здравето на Службата по операциите в Невада към МЕ, че „в областта на експериментите върху хора са открити няколко дела, които си заслужава да се обсъдят“.

Фрейзър прилага към писмото си няколко категории досиета. Приложение 2 включва документи за изследвания с плутоний и уран, финансирани от МЕ без пряко тяхно участие в изпитанията в Невада. Приложение 3 включва доклади от изследвания върху проби от паднали радиоактивни частици, взети от 1372 метра източно от ядрените детонации при „Смол-Бой Ивент“ (ядрен тест), финансирани от МЕ и проведени от Чикагския университет и Аргонската болница за изследване на рака.

Приложение 4 е особено интересно, тъй като в него става дума за специални военни проекти. Според думите на Фрейзър „това на полигона в Невада бяха психологически изследвания“. Единият от докладите носи заглавието „Връзката между натрупването на информация и промяната на нагласата“: изследване върху участници в учение Дезърт Рок V (програма за изпитване на атомна бомба), проведено от Бъртън Уинград през март 1954 година. Направени са и няколко изследвания с военни, които очевидно са се съгласили да наблюдават детонация от различни разстояния от епицентъра. В един от случаите, по време на серия ядрени изпитания „Ъпшот-нотхоул“ през 1953 година на субектите военни е наредено да застанат само на 1828 м от епицентъра. В друг експеримент по време на Операция „Блъмбоб“ (погрешно изписване на „Плъмбоб“) през 1957 година петима души са поставени точно под точката на детонация при проведения на голяма височина „Джон Ивент“ (ядрен тест).

Според Оскар Роузън от Салем, командир на Националната асоциация на атомните ветерани, по време на ядрените изпитания са били изложени на радиация между 450 000 и 500 000 военни. Освен това стотици и хиляди цивилни граждани са се намирали в радиус от 80 км от ядрените изпитания в Невада или умишлените пускания на радиация в резервата Ханфорд във Вашингтон или от Националната техническа лаборатория в Айдахо.

Други две интересни неща има в Приложение 7. Първото е меморандум от д-р Чарлз Дънъм от 13 май 1966 година със заглавие „Използване на доброволци в биомедицински изследвания“. Второто представлява писмо от Лойд Брутън до Комисията по атомна енергия от 26 март 1953 г., в което той предлага услугите си като „човешка опитна мишка“. Приложение 8, озаглавено „Падащи радиоактивни частици и мерки за радиационна защита“ също разкрива участието на Станфордския изследователски институт в експерименти с хора.

Противно на впечатлението, създадено от МЕ, тези изпитания не са провеждани само през 40-те и 50-те години на XX в. Дори през 1973 година федерални учени са излагали затворници в щатите Орегон и Вашингтон на повишени дози радиация, за да определят риска от попадане в такава среда. По думите на Аргъс Махиджиани от Института по енергетика и екологични изследвания в Такома Парк, Мериленд, „съществуват предостатъчно доказателства, че някои от тези изследвания имат за цел да увеличат възможностите на САЩ за ядрено нападение“.

Разсекретените документи, свързани с използването на хора като опитни мишки в изследвания с радиация, провеждани от правителството на САЩ, продължават да разкриват интересни подробности. Те представляват разтърсваща илюстрация как правителството може да се обърне срещу собствения си народ и да падне до степен на варварство, същевременно криейки се зад паравана на националната сигурност.

Сега една работна група от Белия дом провежда разследване, но въпреки обещанието на министърката О’Лиъри да обезщети жертвите, решение на Върховния съд постановява, че дори когато нечии конституционни права са погазени от федерални институции, тези институции не са задължени да изплащат каквито и да било компенсации. „Ако удовлетворим иск за обезщетение срещу федерални институции, вероятно ще стоварим огромен финансов товар върху раменете на федералното правителство“, пише съдия Кларънс Томас от името на съда.

Не е ясно дали Великобритания и други страни са играли някаква роля в изпитанията. „Министерството на енергетиката [на САЩ] прекалено се съсредоточава в тези изследвания, за да получи пълната картина“, казва Даниел Бърнстейн, началник на Центъра за изследвания на атомната радиация. Известно е, че МЕ е изпращало изотопи в други страни за изследвания, макар да не се знае за какво са били използвани материалите. Документацията на Комисията по атомна енергия показват, че изотопи са изпращани в Аржентина, Австралия, Белгия, Бразилия, Канада, Чили, Колумбия, Куба, Дания, Египет, Финландия, Мексико, Нидерландия, Нова Зеландия, Норвегия, Пакистан, Перу, Испания, Швейцария, Швеция, Турция, Южна Африка, Великобритания и Уругвай. В отговор на запитване автора Британският институт по атомни оръжия отрече Великобритания някога да е участвала в тестове с радиация върху хора.

Все пак намиращият се в Албюкърки Отдел по полеви операции към МЕ предостави доказателства в подкрепа на противното. В своя списък със заглавие „Доклади на екипа по проект Изследвания върху хора“ присъства и „Доклад на изследователската група към Агенцията за атомна енергия на Великобритания: изследвания за установяване токсичността на плутония“.