„Жалка е славата, която носи полза на враговете.“

Конкуренцията. Конкуренцията и борбата за храна, места за гнездене, сексуални възможности и прочие са основна жизнена задача за повечето видове на нашата планета. При някои, слабите и губещите, просто стоят встрани от пътя на по-силните: отдръпват се, за да намалят и избягнат възможностите за конфликт. Живеенето в групи обаче също има своите ползи и за да еволюират тези групи, трябвало да се намерят начини да се отстрани възможността за постоянни битки. Това станало с помощта на механизмите за подчинено поведение, което доминиращите животни да приемат като знак, че властта им не се оспорва. Формирането на нива (рангове) на социална диференциация (уважение) давало на животните възможност да живеят заедно, без непрекъснато да воюват помежду си. С времето това позволило да установят по-голяма близост и впоследствие да развият повече форми на поведение на сътрудничество. Така се зародил манталитета на социалната йерархия, който с времето ще се превърне в наш основен начин на мислене за самите себе си и за социалните отношения, както и за разпределяне на ресурсите.

Манталитетът ни за социална йерархия се занимава със социалната власт, територия и контрол. Съществуват, разбира се, множество критерии, според които изграждаме своите йерархии – знания, опит, възраст, авторитет, традиция, власт, сила, талант и красота. Далече сме от това да използваме йерархията само за да регулираме агресията. Като изключим криминалните групировки, повечето хора нямат интерес, да се конкурират с агресия и физически заплахи. Предпочитаме да го правим, като поддържаме образа на надарени, желани и ценни: учим, вземаме изпити, пазим диети, съобразяваме се с последната мода и свирим на китара, и всичко това, за да впечатлим другите. Потупването по рамото върши голяма работа, защото се чувстваме оценени и желани, а следователно – и сигурни. Що се отнася до сътрудничеството и споделянето на познания, ние искаме да бъдем признати (да спечелим известно положение) и да съзнаваме, че сме били полезни.

Конкуренцията се проявява в много области, в които се стремим да спечелим обич и топлина, вниманието на потенциални любовници, приятели или работодатели. Искаме да спечелим място в университета или да спечелим стипендия. Изобщо искаме да спечелим там, където другите се борят за същите цели; и нашата победа ще означава загуба за друг. Въпреки че тук няма кой знае колко агресия, тъй като се надпреварваме кой да изглежда по-привлекателен (а не застрашителен) в очите на другите, все пак показваме раздразнителност, гняв и дори заплаха или реално насилие (или заради вътрешни интриги или други форми на измама), или усетим заплаха за своето „положение“, „статут“ или „власт“. Всички сме се сблъсквали с благонамерения доктор, шеф или лидер, който е въплъщение на сладостта, до момента, в който го предизвикаме. Истината е, че никой не обича „положението“ му да бъде оспорвано.

Социална йерархия. И така, хората имат силно съзнание и мотивация за йерархия. Манталитетът за социална йерархия насочва вниманието ни към мястото ни в социалната структура, принуждава ни да мислим за отношенията си с другите с оглед на йерархията и сравненията (силни/власт имащи срещу слаби/безвластни; победители срещу губещи; висши срещу ниши; доминиращи срещу подчинени; водачи срещу последователи; контролиращи срещу контролирани); както и да съобразяваме поведението си с йерархията: да се надпреварваме за по-високо положение, да се опитваме да впечатлим хората с повече власт, да се подчиняваме, да демонстрираме уважение и от своя страна – да потискаме подчинените и конкурентите си.

Независимо, че лидерството, уважението, респектът към авторитета и уменията са от съществено значение за гладкото функциониране на всяка група, този манталитет има, разбира се, и множество недостатъци. Хората, които страдат от подтиснатост и социална тревожност, могат да попаднат в плен на характерните за този манталитет чувства и мисли; да смятат себе си за ниско поставени – потиснати, малоценни, слаби и недостойни в сравнение с другите. Нарцистичните личности, от друга страна са конкурентни, стремят се към високо положение, искат да впечатлят другите и да бъдат смятани за по-висши и важни от тях. И двата типа ще бъдат силно мотивирани да избягнат положението на ниско поставени по съответните начини.

Социалната диференциация. Някои нарцистични индивиди могат да бъдат сравнително великодушни и грижовни, но други не са. Знаем, че придобиването на власт и социално положение се отразява на начина, по който мислим и гледаме на хората около себе си. Много често тези, които го постигат, губят интерес или започват напълно да пренебрегват подчинените си. Властта наистина е в състояние да поквари човека, защото експлоатацията на положението е стара еволюционна стратегия, на която лесно можем да се подадем. В същото време изправени пред хора с по-голяма власт, ние сме склонни да се държим смирено и угоднически – смеем се на шегите на шефа (които може би хич не са смешни), но самите ние не си позволяваме такива. Някои хора със силно усещане за йерархия демонстрират „ефекта на подлизуркото“. Държат се приятно и почтително с тези над тях, но са брутални с нискостоящите. Често са извънредно амбициозни и се стремят с всички сили към властта. Когато я получат могат да се превърнат в сериозна заплаха за иначе изпълнение с дух на сътрудничество и състрадание работни колективи, дори общества. По-малко изследвания са правени по отношение на хората, които отбягват властта, изпитват презрение към висшестоящите и имат патерналистична нагласа спрямо тези под тях. Понякога се вижда, че хора, които обичат да се борят за събратята си в неравностойно положение и за зачитането на техните права, обичат да се противопоставят на властта. Всички тези модели имат връзка с ранното детство.

Социалния модел на конкуренцията е свързан с мотиви за победа в надпреварата и конфликтите за повече ресурси, по-високо социално положение и подчинение на съперниците. Днес западните общества силно преувеличават диференциацията между хората, като ги делят на „имащи“, „нямащи“ и „много имащи“. „Нямащите“ са подложени на значително по-голям риск от физически и психически проблеми, както и на опасността да станат жертва на определени видове престъпления. Този социален манталитет ориентира мисленето ни в посока на завистта и желанието ни да уроним положението на другите в името на собствените ни интереси. От уличните банди до преговорите в световната търговия мисленето се доминира от запазването на преднината. Освен това, конкурентния архетип е способен да изключи моделите в съзнанието ни, улесняващи грижата.