„Здравето и мъдростта са двете блага на живота.“

Направленията за развитие на общественото здраве се фокусират върху преминаването от лечение на болести към тяхната ранна превенция, дигитализация и справяне с глобалните екологични и демографски предизвикателства. Основната цел е осигуряване на по-дълъг живот в добро здраве за цялото население чрез устойчиви и достъпни здравни системи.

Здравето на народа – най-главната ценност. Обективни показатели за здравето на обществото, а следователно и качеството на управление на държавата, се явява не количеството потребляеми блага на глава от населението, а: – средната продължителност на живота; – съотношението между смъртността и раждаемостта; – процента на самоубийства; – нервно-психическите болни и половите извращенци; – децата с вродени заболявания; – динамиката на изменение на всички тези показатели във времето.

При формиране политиката на държавата в областта на здравеопазването е необходимо да се отчита, че всеки човек и цялото общество се явяват не просто биологични системи, а информационно – биологични супер системи. Това се потвърждава от туй, че повече от 75% от болестите носят психо-физически характер. Затова състоянието и здравето на всеки човек и на цялото общество в най-общ вид се определят от тяхното информационно състояние, на първо място от мирогледа, условията и начина на живот, бита и качеството на храната. А количеството колко – места в болниците и пропусквателната способност на поликлиниките, тяхната техническа снабденост, количеството лекари и отделяните за здравеопазване финансови средства на глава от населението влияят на здравето на народа само частично. Единствената цел на системата на здравеопазването трябва да бъде здравето и трудоспособността на всеки човек и цялото общество, а не извличането на печалби от нещастието и мъката на хората. Като в резултат на „прехода“ и „реформите“ между лекарите и пациентите застанаха парите, здравеопазването свърши, и болния здрав няма да бъде. В страната се установи „здраве опазене“.

„Всички болести са от нерви“ – гласи съвременната народна мъдрост. Това действително е така, ако под „нерви“ разбираме несъответствие в „правилата“, по които трябва да живее човек. В съответствие с триединството „ материя – информация – мяра“: – човек е материален. Той се състои от течно вещество, твърдо и газообразно …, у човека има и биополе; – човек обладава информационно състояние, той има външен образ, вътрешно съдържание, тоест той е информационен; – най-главната частна мяра в човека сред всичкото останало множество „частни мери“ на човека се явява алгоритъма за обработка на постъпващата му информация както от обкръжаващия го свят, така и „и отвътре“ от самия човек. Този алгоритъм и е „правилата“, по които живее човек.

Причината за всички болести на човека се явява несъответствието на неговия комплекс лични мери с ОБЩО ВСЕЛЕНСКАТА МЯРА. И на първо място това се отнася до най-главната частна мяра – алгоритъма за обработка на постъпващата му информация, т.е. „правилата“, по които той живее.

Тежестта на болестта, нейния характер, се определят от степента на такова разногласие – несъответствие. Оттук следва и главния и основен извод: За да не боледува, да бъде здрав, човек трябва да държи своята лична мяра в хармония, да се стреми към съвършенство, да се стреми да живее в руслото на Божия Промисъл, тоест да се стреми към Бого държание. В съвременното общество това е достижимо на първо място при условие овладяването на знанията, които дава концепцията за обществена безопасност (КОБ).

Всички останали мерки по здравеопазването следват от този извод. Но на първо място трябва да бъде нравствеността. Човек е длъжен не само да овладее знанията, изложени в КОБ, той е длъжен да достигне човешки тип психика. Правилните, пълни знания и човешкия тип психика са основата на неговото здраве. Разбира се, винаги е имало и сега има хора, които и без знанието на КОБ са живели и живеят по Бога. Но те са малко, а в наше време те стават все по-малко и по-малко.

Всеки човек сам си е аптека и сам си е лечител. Но трябва човек да се научи да познава сам себе си. И на първо място тук следва да се напомни за различаването, способността да се различава правилното от неправилното, доброто от лошото и т.н. Тоест за методологията.

У нас трябва да има Здравници, а не Болници. Тоест медицината е длъжна да бъде ориентирана за профилактика на заболяванията. Но това не значи, че не трябва да се помага на болните хора. Болестта е по-лесно да се предотврати, отколкото да се лекува.

Главен принцип на профилактиката и лечението трябва да бъде принципа на възприятие на човека като цяло, а не разделянето му по отделни части (един – „доктор по дробове“, друг – „по бъбреци“ и т.н.).

Основни направления за развитие системата на здравеопазването трябва да станат:

1) Медицинското обслужване за хората на труда, военните и техните семейства трябва да е безплатно и да се осъществява от обществени фондове за потребление. Чужденците, гражданите с двойно гражданство, а така също всички желаещи да получат или върнат изгубеното здраве за пари ще се лекуват за своя сметка. Болестите и травмите, свързани с употребата на наркотици, алкохол, тютюн и други гадости е необходимо да се лекуват за пари.

2) Производството и продажбата на лекарства да са монопол на държавата. Цените им трябва да бъдат минимални, твърди и достъпни за всички хора на труда и техните семейства, в това число и многодетните.

3) Защитата на хората от информационните потоци, разрушаващи тяхното здраве. За това е необходимо да се въведат сурова духовно-нравствена и медицинска цензура на ТВ, радио, кино, в пресата, печатната продукция, в културно-просветителните и развлекателните учреждения. За пропагандата на насилие, разврата, печалбарство, наркомания, пиянство, тютюнопушене, трябва да се въведе надеждна нравствена обществена и законодателна забрана.

4) Особено следва да се отдели недооценяваното от голямото въздействие на музиката на подсъзнанието и следователно, нейното влияние на здравето на човека. Доказано е разрушаващото въздействие на психиката на човека на рок-музиката, както и всички западни поп – антикултури, и благотворното действие на здравето на хората на народната, голяма част от българската и класическата музика. Рок-поп-музиката наравно с наркотиците се явява средство на геноцида, затова следва да се вземат мерки за ограничаването на нейното разпространяване на всички видове носители. Желаещите да се „наслаждават“ на зомбиращите човека ритми нека да правят това в своите клубове. За определяне на насочеността и степента на влияние на музикалните произведения на здравето на човека и обществото е необходимо да се създаде експертна медико – музикална комисия и само с нейно одобрение да се допуска тяхното използване в СМИ и учрежденията на културата, а така също и тяхното тиражиране.

5) Пропагандата и поощрението на здравословния начин на живот.

6) Развитието на физическата култура, спорта и туризма. Масово строителство на спортни площадки и спортни зали, басейни, стадиони, туристически бази по цялата страна. Следва да се сдобием с това, че всичкото да е достъпно за всички и всеки, при това по всяко време.

7) Профилактиката на заболяванията, всеобща диспансеризация на населението.

8) Унищожението на наркоманията, както това се прави в Китай, Тайланд, Малайзия, Иран и други страни. Законодателна забрана на рекламата на всички видове наркотици, включително алкохол и тютюн. Термина „незаконна употреба на наркотици“ по умълчание предполага „законна“ употреба на наркотици. Необходимо е принудително лечение на наркоманите и алкохолиците в спец учреждения, както това се прави в Китай.

9) Анти алкохолна, анти наркотична пропаганда и просветителна работа, постепенно намаляване производството и продажбата на алкохолни напитки, тютюневи изделия. Забрана на рекламите на тютюн, бира и други спиртни напитки.

10) Формирането у хората и на първо място у медицинския персонал, педагозите и преподавателите на цялостен мироглед на основа на разбиране в мирозданието за процеса на триединство на Материя – информация – мяра, защото мирогледа определя поведението и дейността както на отделния човек, така и на цялото общество и, следователно, директно влияе на тяхното здраве. Преодоляването на всички видове материалистически и идеалистически атеизъм, като основа на тълпо –“елитаризма“. Медицинският персонал трябва да се състои от високонравствени хора.

11) Разпространението на концептуални знания и превода на цялата медицинска наука на нова методологична основа. Държавна поддръжка на медицинските учреждения, усвоили новите методи на лечение.

12) Разработката на „Правила за медицинска безопасност“ на основата на Концепцията за Обществена Безопасност и сертификация в съответствие с тези „Правила“ на лекарствените средства, лечебно-диагностични процедури и хирургически операции.

13) Разпространението на концептуални медицински знания сред населението със съблюдаване мярата за информационна безопасност. Отказ от без мисленото и безотговорно знахарско и медицинско „просветителство“. И заедно с това възстановяване методите и начините на т.н. древна народна медицина и тяхното обосноваване на базата на достигнатите съвременни знания.

14) Разработката и внедряването в страната на „Програма за безопасно възпроизводство на народонаселението“, отстраняваща повреждащото информационно и наркотично въздействие на заченатото и развиващо се дете. Внедряване на системата за до родово (пренатално) образование.

15) Създаването на центрове за помощ на семействата, нуждаещи се както от материална поддръжка, така и от информационна корекция.

16) Условията за подобряване на демографската ситуация в страната се явяват повишението на жизненото ниво на трудовия народ, стабилизацията на вътрешно политическата обстановка, въвеждането на безплатно колкото е угодно високо образование. Връщането на увереността на обществото в това, че живота няма да се влошава, а ще се подобрява, т.е. увереността в утрешния ден. Необходимо е също така да се разработи система от мерки за стимулиране възпроизводството на здрави добродетелни поколения.

17) Провеждането на втората културна революция (по-точно културно преображение), мирогледна революция, която ще обезпечи разбирането на хората за това, че тяхното здраве зависи на първо място от тях самите. Съвършено здрав може да бъде само този, у когото има единство на мислите, думите и делата и те са насочени към добро, а не към зло, при което не само за себе си, но и за семейството, рода, народа, Отечеството, Човечеството и за цялата биосфера.

18) Отново да се въведе съдебна отговорност за изневяра и опасни за здравето на човека и народа полови извращения. Педофилите и развратниците на деца не трябва да имат място в обществото на хората.

19) Главен помощник и просветител по проблема със здравето трябва да стане института на семейните доктори. На село лекарите фактически така и работят.

Такъв подход ще изисква: – корекция на програмата на подготовка и обучение на специалисти; – разработка на методологични основи за комплексното изучаване на семейството; – разработка и внедряване на портативно оборудване; – целенасочена просветна дейност с населението; – корекция на законодателството и нормативната база. Такъв подход ще позволи да се обезпечи: – оперативна медицинска помощ на дома; – оперативна диагностика; – икономия на легло места и снижаване потребността от стационарната помощ; – укрепване на психологическите контакти между лекаря и пациента; – повишаване ефективността на цялата здраве опазваща система.

20) Най-неотложните мерки в областта на охрана на здравето са: – прекратяване на скитничеството; – ликвидиране причината за наркомания, осъществявайки едновременно екстремна програма за излекуване на наркоманите; – обезпечаване на храна за всички предучилищни и училищни младши класове; – пристъпване към локализация на социалните болести (туберкулоза, венерически заболявания и т.н.)