„За учение старост няма.“

Редица научни дисциплини се занимават с въпросите за измерване на пространството и положението на точки и обекти в него: астрономия, геодезия, география, хидрография, навигация и др. Разгледайте този въпрос на примера на астрономията и геодезията.
Астрономията използва координатна система на небесната сфера, докато геодезията използва координатна система на земната сфера. За измерване на пространството и положението на точки и обекти в него те използват координатни системи или избрани референтни системи, които имат общи и отличителни черти. Референтната система (английският термин „reference system“) е условна концепция, в която въз основа на официални споразумения се определят основните понятия за равнина и точка, както и координатните оси на системата. Има две общоприети координатни системи – небесната координатна система, която е необходима за определяне на движението на небесните тела спрямо Земята, и земната координатна система, в която се измерва позицията на наблюдател на Земята.
Водеща в този процес е астрономията, което предопределя допуснатите в нея грешки, които са свързани с монизма на описване на природните процеси.
Координатите са цифрови или азбучни стойности, които могат да се използват за определяне на мястото, където се намира точка на местността в сферично пространство (на глобус). В резултат на това координатната система е набор от стойности от един и същи тип, които имат същия принцип за намиране на точка или обект върху повърхността на топка.
Определянето на местоположението на точка в дадено пространство е основната (главна) цел, върху постигането на която се изграждат астрономически и геодезически измервания.
Основава се на свързването с права линия на две точки в пространството, положението на една от които е известно. От този момент нататък координатната система се превръща в средство за описване на пространственото положение на вектор, свързващ две математически точки в пространството, позицията, едната от които е известна. Всички съществуващи координатни системи решават този проблем чрез установяване на аналитична връзка между тези две точки. Тази задача е тривиална за равнинна координатна система и точкови обекти. Но парадоксално е, че за сферичното пространство и реалните обекти този проблем досега не е намерил точно аналитично решение, тъй като точковите обекти съществуват само на равнина, а в пространството просто НЕ СЪЩЕСТВУВАТ! (Предварително ще приемем това предложение без доказателства).
Следователно въпросите за семантичния капацитет на понятията, които използваме, са централният проблем на теорията на познанието. Основен критерий при оценката на научното познание са аксиомите. Аксиомите са очевидно твърдение, което не изисква експериментална проверка и няма изключения. В този случай само действието, което води до резултата, деклариран от аксиомата, може да бъде аксиома. Например между две точки на равнина можете да начертаете една линия с минимално разстояние между тях. Това твърдение е аксиоматично, но само за плоскост. За сферично пространство това условие не е изпълнено. Твърдението на Ф. М. Канарев, че твърдението за факта на съществуване на материята в пространството и времето може да бъде аксиома, е негова заблуда, тъй като не води до нищо и не променя нищо. Аксиомите са действия за предоставяне на знания за процесите в природата.

Повечето от аксиомите са написани за плоскост, така че често се превръщат в условия за пребиваване на плоскост. Трябва да има много малко аксиоми, тъй като при тяхното използване трябва да се изградят условия за надеждност на измерванията, които дават описание на процесите както на Земята, така и в космоса.
Следователно, за да се посочи аксиома, е необходимо да се посочи процес, който аксиомата трябва да предостави. Да приемем, че този процес е равновесие, което се осъществява от непрекъснатостта на движението както в пространството, така и във времето.
Равновесието се свързва с процесите на измервания и изчисления в пространството и времето, чието линейно и обратимо описание може да се реализира само на равнина. Следователно аксиомата за достоверността на познанието за природата трябва да бъде условието за равновесие, при което преките и обратните трансформации на явления – процеси в пространството и времето са равни. Осигуряването на този тип движение е възможно само в равнина, тъй като само в този случай е възможно точно да се измерват процесите, описани във времето и пространството (например движението на Земята около Слънцето).

Условието за достоверността на описанието на пространствените процеси е тяхното равновесие, което се постига при тяхното протичане и измерване на равнина в пространството и времето. Следователно само онези процеси, които са описани в равнината, ще бъдат постулати.
Всички обекти, наблюдавани на Земята, имат специфична форма и размер, а тяхната моделна основа са сферични обекти (атомни и космически), „построени“ върху поле, сферичен идеал. Комуникацията между сферичните обекти се осъществява с помощта на полета, които са техният линеен размах. Изграждането на всички изображения на тези обекти на Земята се извършва по метода на централната проекция в проективна координатна система в деформирана форма, което обикновено се нарича перспективно картографиране. При използване на координатни системи, изградени върху монизма, е невъзможно да се осигури надеждно аналитично-геометрично описание на тези измерения (няма с какво да се сравнява). Тази позиция е общоприета – проективната координатна система не е аналитична.
Липсата на общоприето аналитично описание в проективната координатна система е съществуващата основа за несигурността на измерванията и ненадеждността на нашите знания за околното пространство.
Надеждността на измерванията е процес, основан на сравняване на получените оценки на измерванията на линейните размери на изображенията с действителните размери на обектите.
Между космически обекти и атомни обекти този процес на сравнение е НЕВЪЗМОЖЕН. Но тя се реализира в продължителността и непрекъснатостта на ПРОЦЕСИТЕ и се измерва с фазовата разлика или времето. Тяхната непрекъснатост е възможна само при използване на сдвоени изображения, получени от всеки обект, за контрол на процеса на равновесие. Условията, при които се осигурява равновесие на изображенията при извършване на сдвоени измервания, са условията за надеждност на измерванията на всякакви обекти в пространството и времето.