„Човек без родина е като земя без семена.“

От нос Резово до Бургаски залив.

Обща информация.

Топография

Между нос Резово и Маслен нос брегът е нарязан от не големи бухти и заливи на разстояние 28 мили и има северозападно направление. От нос Резово до нос Ахтопол брегът е скалист, стръмен с множество долини и реки, и е покрит с рядка гора изгубваща се в района на Ахтопол. От нос Ахтопол до Бургаския залив се издига висок и предимно скалист бряг с не високи каменисти планински вериги. Този участък от брега е характерен с вдаващите се в морето червеникави носове и брегови скали с червеникав цвят, като най-забележими от тях са Св. Варвара, Китен и Маслен нос, а най-големи бухти и заливи са залив Младост и Миренски. Брегът има своеобразно очертание и лесно се разпознава от морето.

По степента на отдалеченост от брега дъното бързо и равномерно се понижава. Крайбрежната полоса е обкръжена от каменни рифове, представляващи опасност при подхождане към брега. До носовете има рифове, които се вдават в морето на разстояние от 1 до 5 каб. Най – вдаден в морето е рифът при нос Китен.

При плаване в мъгли в близост до брега следва да се проверяват дълбочините и при дълбочини по-малки от 10 м плаването може да се счита за опасно. В прибрежната полоса се наблюдават течения от ветрови характер, скоростта на които зависи от продължителността и скоростта на вятъра. Най-силно течение, предизвикано от вятъра се наблюдава при Ахтопол и Маслен нос.

При хубаво време на котва може да се застане на много места по прибрежието.

Между държавна морска граница.

Държавната граница в териториалното море между България и Турция е продължение на сухоземната по паралела минаващ през устието на река Резовска.

Устие река Резовска от N

Регулация на трафика.

Система за разделно движение. Плаване между пристанищата по крайбрежието и подхождане (излизане) към (от) тях от всички чуждестранни и български кораби с водоизместване над 300 т. се извършва по системата за разделно движение.

Забележими обекти.

Връх Папия (42°07´N, 27°51´E) с надморска височина 501 м.

Връх Китка (42°18,5´N, 27°45,5´E) с надморска височина 215 м.

Връх Грънчар (42°09,5´N, 27°48,5´E) с надморска височина 319 м.

Река Резовска – влива се в морето при южния бряг на нос Резово. Реката служи като естествена граница между България и Турция. Пред устието на реката има бар. Широчината й при самото устие е 15 – 20 м, а на 5 кбт западно се разширява и достига до 40 м. В долното си течение реката е дълбока 1,5 м.

Река Велека – влива се в морето на 2 мили югоизточно от нос Ахтопол.

Пред устието на реката има бар, който пречи за влизането на плавателни съдове в нея.

Пред устието на реката има подводни и надводни камъни. В долното си течение реката е дълбока над 5 м, широка и непроходима.

Река Китен – влива се в югозападната част на залив Китен. Между морето и устието на реката има бар, който спира речните води и те се разливат в страни, образувайки непроходимо тресавище, обрасло с тръстика.

В долното си течение реката е широка 40 – 50 м. и дълбока около 1 – 1,3 м.

Бреговете на реката са ниски, при устието – обрасли с тръстика, а нагоре по течението – с гора.

Дяволска река – влива се в северозападната част на залив Младост. Между морето и устието на реката има бар, който спира речната вода и тя се разлива в широкото Дяволско блато, което се простира на 1,5 кбт зад западния бряг на залива. Блатото е обрасло с тръстика и представлява непроходимо тресавище.

Широчината на реката в долното й течение е около 40 – 50 м, а дълбочината и 1 – 1,5 м.

Забележими ориентири.

Нос Резово (41°59´N, 28°02´E) – Носът е висок, скалист и обрасъл с висока рядка гора. Забележим е от море. На носа е разположено село Резово.

Нос Синеморец (42°04´N, 28°00´E) – Носът е скалист, малко вдаден в морето и се разпознава по село Синеморец, което е разположено близо до брега. От морето се разпознава по бялата постройка в южната му част и по постройките на село Синеморец, което се намира на запад от него.

Нос Ахтопол (42°06´N, 27°57´E) – Носът е скалист висок и има червеникав цвят. На носа е разположен град Ахтопол. Най-забележима постройка на носа е училището.

нос Ахтопол от N

Нос Св. Варвара (Боруна) (42°07´N, 27°55´E) – Носът е висок, скалист и стръмен, слаба се издава в морето. Носът е забележим.

Нос Царево (42°10,2´N, 27°51,7´E) – Носът е стръмен с тъмно сив цвят и равна повърхност.

Нос Китен (42°14´N, 27°47´E) – Носът е скалист и стръмен. На него се намират няколко хотела, добре видими от морето.

Носът е обкръжен от подводни рифове, чиято широчина е около 1,2 кбт.

Бреговата линия около носа е укрепена с тетраподи. В северната част на носа е изградена буна.

Нос Конник (42°15´N, 27°46´E) – Носът е нисък, скалист и обрасъл с дъбова гора. На него са разположени няколко почивни станции и хотели. На източния бряг на носа са изградени няколко буни. Трудно се забелязва от морето.

На север от носа и на разстояние 7 кбт се намира риф с дълбочини по-малки от 10 м.

Нос Приморско (42°15´N, 27°46´E) – Носът е скалист, стръмен, висок 10 – 12 м. На него е разположен град Приморско.

От източната си страна носът е заобиколен с риф, чиято широчина достига до 2 кбт.

Основни навигационни ориентири.

Фар Маслен нос (42°18,5´N, 27°47,7´E) – намира се на Маслен нос. Представлява бяла кръгла каменна кула с височина от основата – 7 м, височина от морското ниво – 37 м и далечина на видимост – 18 мили. Има РФ (МН; 295,1кХц; А2А). Построен е през 1930 г, модернизиран през 1961 г и през 1980 г.

Фар Св. Иван (42°26,3´N, 27°41,5´E) – намира се в най-високата част на остров Св. Иван. Представлява бяла кръгла бетонна кула с постройка до нея, височина от основата – 13 м, височина от морското ниво – 44 м и далечина на видимост – 18 мили. Има наутофон, МО(Ш). Построен е през 1914 г и модернизиран през 1957 г.

Навигационни ориентири.

Несветещ навигационен знак Силистар (42°01,6´N, 28°00,9´E) – намира се на нос Силистар. Представлява ажурна метална конструкция с два правоъгълни щита в горната й част, боядисани на бели и черни хоризонтални ивици, височина от основата – 12 м и височина от морското ниво – 4 м. Построен е през 1981 г.

Несветещ навигационен знак Синеморец (42°03,6´N, 27°59,4´E) – намира се на нос Синеморец. Представлява ажурна метална конструкция с два правоъгълни щита в горната й част, боядисани на бели и черни хоризонтални ивици, височина от основата – 12 м и височина от морското ниво – 37 м. Построен е през 1982 г.

Несветещ навигационен знак Ахто (42°05,0´N, 27°57,6´E) – намира се на нос Ахто. Представлява ажурна метална конструкция с два правоъгълни щита в горната й част, боядисани на бели и черни хоризонтални ивици, височина от основата – 12 м и височина от морското ниво – 36 м. Построен е през 1990 г.

Светещ навигационен знак Ахтопол (42°06,0´N, 27°57,0´E) – намира се върху скалата при входа на залив Ахтопол. Представлява бетонна кула с ажурна метална надстройка, боядисана в горната си част в жълто, а в долната в черно, височина от основата – 11 м, височина от морското ниво – 15 м и далечина на видимост – 5 мили.. Построен е през 1932 г.

Светещ навигационен знак Ахтопол от W

Несветещ навигационен знак Св. Варвара (42°07,5´N, 27°54,3´E) Представлява ажурна метална конструкция с два правоъгълни щита в горната й част, боядисани на бели и черни хоризонтални ивици, височина от основата – 12 м, височина от морското ниво – 48 м. Построен е през 1986 г.

Светещ навигационен знак Царево – червен (42°10,0´N, 27°52,2´Е) – намира се на източния край на рифа, южно от входа на пристанище. Представлява конусна бетонна кула боядисана в жълто с черна хоризонтална ивица, височина от основата -10 м, височина от морското ниво – 12 м и далечина на видимост – 4 мили,. Построен е през 1929 г и модернизиран през 1955 г.

Несветещ навигационен знак Царево (42°10,2´N, 27°51,7´E) – намира се на челото на Източния мол. Представлява бяла кръгла каменна кула на четиристенна основа с височина от основата – 9 м и височина от морското ниво – 12 м. Построен е през 1936 г и модернизиран през 1953 г.

Несветещ навигационен знак Царево от NW

Навигационна светлина Царево (42°10,7´N, 27°51,1´Е) – намира се върху бялото здание в северната част на Царево. Светло оптическият апарат е поставен на покрива на сградата с височина от основата – 20 м, височина от морското ниво – 41 м и далечина на видимост – 9 мили. Построена е през 1982 г.

Несветещ навигационен знак Лозенец (42°12,3´N, 27°48,8´Е) – намира се южно от с. Лозенец. Представлява ажурна метална конструкция с два правоъгълни щита в горната й част, боядисани на бели и черни хоризонтални ивици, височина от основата – 11 м и височина от морското ниво – 38 м. Построен е през 1990 г.

Светещ навигационен знак Китен (42°14,0´N, 27°47,0´Е) – намира се на челото на мола. Представлява бял кръгъл металически стълб с височина от основата – 4 м, височина от морското ниво – 6 м и далечина на видимост – 2 мили.

Светещ навигационен знак Китен от SW

Светещ навигационен знак Приморско (42°15,8´N, 27°45,6´Е) – намира се на челото на мола. Представлява бяла кръгла каменна кула на четиристенна основа с височина от основата – 5 м, височина от морското ниво – 8 м и далечина на видимост – 6 мили. Построен е през 1945 г и модернизиран през 1958 г.

Светещ навигационен знак Приморско от SW