„За да научиш, трябва да попиташ.“

В Черно море и морските пространства на Р. България са разпространени три вида морски бозайници: Афала (Tursiops truncatus ponticus Barabasch-Nikiforov, 1940); Обикновен делфин (Delphinus delphis ponticus Barabasch-Nikiforov, 1935) и Морска свиня (Phocoena relicta Abel, 1905). И трите вида са определени в България като уязвими. Ареалите на разпространение на трите вида китоподобни се припокриват. Те включват цялото Черно море, Керченския пролив, южната част на Азовско море, Босфорския пролив, Мраморно море и Дарданелите. Морската свиня обитава крайбрежните води на Черно море и извършва сезонни миграции през Керченския пролив в Азовско море и през Босфора в Мраморно море. Понася води с по-ниска соленост и по-висока мътност, поради което екземпляри могат да бъдат срещнати по теченията на реките Дунав, Днепър и Дон, на значително разстояние от морето. Афалата има подобно разпространение. За разлика от тях, обикновеният делфин е разпространен предимно в откритоморската зона на Черно море, но извършва сезонни миграции, следвайки миграциите на малките пелагични риби, с които се храни.

Популационната биология на трите вида морски бозайници не е добре изучена. Няма достатъчно данни, за да се направят изводи за числеността, плътността и тенденциите в тяхното изменение. През 2014 г. при изпълнение на проект „Теренни проучвания на разпространение на видове/оценка на състоянието на видове и хабитати на територията на цялата страна – I фаза“ в българската акватория на Черно море са регистрирани 37 индивида Tursiops truncatus, 142 индивида Phocoena phocoena, 702 броя Delphinus delphis.

Оценката на състоянието е направена въз основа на наблюдения върху популационните им характеристики (численост, смъртност) и състоянието на местообитанията. Морските бозайници са една от най-уязвимите екологични функционални групи. Като върховни хищници състоянието им зависи от състоянието на рибните популации и се утежнява от конкуренцията с стопанския риболов и от биоакумулацията на замърсителите, които в техните тъкани достигат по-високи концентрации, отколкото в тъканите на рибите, с които се хранят. Пространственото разпределение на въздействието е най-силно във Варненския и Бургаския залив, както и между Варна и Каварна.

Оценката на състоянието на трите вида китоподобни показва, че състоянието на афалата (Tursiops truncatus) е „неблагоприятно-лошо“, а за другите два вида – обикновения делфин (Delphinus delphis) и морската свиня (Phocoena phocoena) то е „неблагоприятнонезадоволително“. Основни причини са намаляване обхвата на местообитанията поради влошаване на условията на морската среда, причинено от замърсяване с тежки метали и устойчиви органични съединения, замърсяването с морски отпадъци, в това число твърди предмети, плаващи пластмасови отпадъци (вкл. микрочастици) и шумово замърсяване. Исторически причини са намаляването на хранителния ресурс на важни за тях видове риби, поради интензивния стопански риболов през 1980-те и 1990-те години. Непряко въздействие имат инвазивните чужди видове зоопланктон, които унищожават зоопланктона (Copepoda) като хранителна база за рибите, които служат за храна на морските бозайници. Значителната антропогенна еутрофикация, съпроводена с интензивни цъфтежи и дънна хипоксия поради гниене на излишната органична материя също влошава местообитанията и повишава смъртността на рибите, което непряко влияе и върху морските бозайници.

В Морската стратегия на Република България са предвидени национални и трансгранични мерки за подобряване на състоянието на популациите на морските бозайници, които са насочени към намаляване на риболовния натиск чрез прилагане на риболовни техники и оборудване, щадящо околната среда, намаляване на случайния улов на морски бозайници и подобряване на контрола по отношение на хрилните мрежи за калкан. Предвидено е изготвяне или актуализиране на плановете за управление на защитените зони, включващи морска акватория в България и Румъния и създаване на нови представителни мрежи. Част от мерките са насочени към изменение на съществуващото законодателство, при необходимост, чрез въвеждане на разрешителен режим за дейности в морската среда или други регулаторни изменения, както и мерки за намаляване на морските отпадъци и подводния шум в морската среда. Тези мерки са насочени и към опазване на рибните запаси.