„На истината и лъжата следата е различна.“

Службата на светите ангели, както е представена в Писанията, е истина, изключително утешителна и скъпа за всеки последовател на Христос. Но Библейското учение по този въпрос е било затъмнявано и изкривявано от заблудите на популярната теология. Твърдението за естественото безсмъртие, взето най-напред от езическата философия и включено в християнската вяра в мрака на голямото отстъпничество е изместило толкова ясно изложената в Писанието истина, че “мъртвите не знаят нищо”. Много хора са били подведени да вярват, че духовете на мъртвите са “служебни духове, изпращани да слугуват на ония, които ще наследят спасение”. И тази вяра се наслоява въпреки свидетелството на Писанието за съществуването на небесни ангели и за връзката им с житейския път на което и да било човешко същество преди смъртта.

Учението за съзнателното състояние на човека в смъртта, особено вярването, че духовете на умрелите се връщат обратно, за да служат на живите, е подготвило пътя за съвременния спиритизъм. Ако мъртвите биват допускани в присъствието на Бога и на светите ангели и им се дава привилегията да имат знания, далеч превъзхождащи знанията им преди смъртта, защо тогава да не се върнат обратно на Земята, за да просвещават и поучават живите? Ако духовете на мъртвите, както учат популярните богослови, се намират близо до своите мили на земята, защо да не им бъде позволено да общуват с тях, да ги предупреждават за лошото или да ги утешават в скръб? Как могат вярващите в съзнателното състояние на човека след смъртта да отхвърлят представяното им като Божествена светлина, показвана от прославени духове? Ето това е един канал за съобщение, на който се гледа като на нещо свято и чрез който Сатана работи, за да постигне целите си. Падналите ангели, изпълняващи неговите заповеди, се явяват като пратеници от света на духовете. Докато изповядва, че свързва живите с мъртвите, князът на злото заслепява умовете.

Той има сила да представя външния вид на умрелите близки. Имитацията е съвършена – познатата външност, думите, тонът им се възпроизвеждат с удивителна точност. Много хора се утешават от уверението, че любимите им се наслаждават на небесното блаженство и без да подозират опасността, дават ухо на “измамителни духове и бесовски учения”.

Когато бъдат подведени да вярват, че мъртвите наистина се връщат, за да общуват с тях, Сатана им представя хора, отишли в гроба неприготвени. Те твърдят, че са щастливи в небето и даже заемат там високо положение. Така широко се разпространява заблудата, че между праведните и нечестивите няма никаква разлика. Представящите се за посланици от света на духовете изговарят понякога напътствия и предупреждения, които се оказват верни. И когато спечелят доверието, внушават идеи, пряко подкопаващи вярата в Писанието. Показвайки се за дълбоко заинтересувани от благополучието на обичните си на земята, те нашепват най-опасните заблуди. Фактът, че казват известни истини и понякога са в състояние да предсказват бъдещи събития, прави изявленията им привидно достоверни; и фалшивите им учения се приемат от множествата така охотно и се вярват така наивно, като че са най-светите библейски истини. Божият закон се отхвърля, духът на благодатта се пренебрегва, кръвта на завета се смята за нещо не свято. Духовете отричат Божествеността на Христос и поставят дори Твореца на едно равнище със себе си. Така под нова маска големият бунтовник продължава борбата си срещу Бога, започнала в небето и продължила на земята вече почти шест хиляди години.

Много хора се опитват да обяснят спиритическите прояви, като ги приписват изцяло на измамата и ловкостта на медиума. Но макар да е вярно, че резултатите от фокусничеството често са приемани за истински спиритически прояви, имало е също така и съвсем безспорни действия на свръхестествена сила. Тайнственото чукане, с което започна модерният спиритизъм, не е резултат от човешко фокусничество или сръчност, а е непосредствено дело на зли ангели, въвели по този начин една от най-успешните, погубващи душата заблуди. Много хора ще бъдат подлъгани от идеята, че спиритизмът е чисто човешка шарлатания. Но когато бъдат изправени лице срещу лице с явления, разбирани като свръхестествени, тогава ще бъдат подмамени да ги приемат за голяма Божия сила.

Те пренебрегват свидетелството на Писанията за чудесата, вършени от Сатана и неговите посредници. Именно чрез сатанинска помощ магьосниците на фараона можаха да възпроизвеждат Божието дело. Павел свидетелства, че преди второто идване на Христос ще има подобни изяви на сатанинска сила. Идването на Господа ще се предшества от “действието на Сатана, съпроводено от всякаква сила, знамения, лъжливи чудеса с всичката измама на неправдата…”. А апостол Йоан, като описва чудотворната сила, която ще се проявява през последните дни, казва: “И вършеше големи знамения дотам, щото да направи и огън да излиза от небето на земята пред човеците и мамеше живеещите на земята чрез знаменията, които му беше позволено да извърши…”. Тук са предсказани не прости измами. Хората са мамени от чудесата, които сатанинските посредници имат силата да извършват, а не от чудесата, които претендират, че могат да правят.

Князът на измамата, така дълго посвещавал й своя могъщ дух, майсторски нагажда изкушенията си към хората от всички съсловия. На културните и изтънчените представя спиритизма в най-рафинирания му и интелектуален вид и така успява мнозина да привлече в мрежата си. Мъдростта на спиритизма, описана от апостол Яков “не е мъдрост, която слиза отгоре, но е земна, животинска, бесовска”. Когато обаче служи на неговите намерения, големият лъжец скрива това. Този, който можа да се яви пред Христос в пустинята на изкушението, облечен с блясъка на небесен серафим, идва и при хората по възможно най-привлекателния начин, като ангел на светлината. Апелира към разума, представя най-възвишени теми, мъчи се да пленява фантазията с омайващи сцени и възбужда чувствата чрез красноречиви описания на любов и милост. Раздвижва бурно въображението, като кара хората да се гордеят със собствената си мъдрост и да презират Вечния. Това силно същество, което можа да отнесе Изкупителя на висока планина и да Му покаже славата на всички земни царства, ще представя изкушенията си пред хората така, че да обърква чувствата на всички, не закриляни от Божествената мощ.

И днес Сатана измамва и прелъстява така, както прилъга Ева в Едем – чрез ласкателство, чрез събуждане на стремеж към забранено познание, чрез разпалване на амбиции за себе издигане. Развиването точно на тези злини причини неговото отхвърляне и чрез тях цели сега гибелта на хората. “…ще бъдете като Бога – бе заявил – да познавате доброто и злото”. Спиритизмът учи, “че човекът е творение, което се развива постоянно, че предназначението му е да се развива към Божественост от раждането чак до вечността”, и още: “умовете ще съдят сами себе си, а не един друг”. “Съдът ще бъде справедлив, защото е само присъда… престолът е вътре в теб самия”. Един учител спиритист казал, когато “духовната съвест” се пробудила в него: “Всички мои съчовеци бяха не паднали полубогове”. А друг: “Всяко справедливо, съвършено същество е Христос”.

Така на мястото на праведността и съвършенството на безкрайния Бог – истинския обект на поклонение, на мястото на справедливостта на Неговия закон – истинския образец, към който трябва да се стреми човекът, Сатана поставя като единствен обект за почитание, като единствено мерило за съд или образец за характер греховното, заблуждаващо се човешко естество. Това е наистина развитие, само че не нагоре, а надолу.

Както интелектуален, така и духовен закон е, че ние се променяме чрез гледане. Умът постепенно се нагажда към интересуващите го предмети. Пригажда се към онова, което е свикнал да почита и обича. Човек никога не се издига по-високо от собствения си образец на чистота или доброта, или към истина. Ако личното му “аз” е неговият най-висш идеал, никога няма да постигне нещо по-възвишено. Напротив, постоянно ще пада по-ниско и по-ниско. Единствено Божията благодат има сила да го възвиси. Оставен на себе си, неизбежно ще слиза надолу.

На отдаващите се на страстите си, на обичащите удоволствията, на сластолюбивите натури спиритизмът не се представя с такава фина маска, както на по-изтънчените и интелектуалните. В неговите по-груби форми те намират хармонията на наклонностите си. Сатана изучава всеки признак на човешка слабост, отбелязва си греховете, които всеки човек е склонен да извършва, и след това осигурява обстоятелства, благоприятстващи склонността към злото. Изкушава хората да отиват до крайност в онова, което само по себе си е законно, като ги кара чрез невъздържание да намаляват физическите, умствените и моралните си сили. Той е погубил и погубва хиляди чрез отдаване на страстите, като по този начин човешкото естество заприличва на животинско. И за да извърши своето дело, заявява чрез духовете, че “истинското познание поставя човека над закона”; че “всичко, което съществува, е право”; че “Бог не осъжда”; и че “ВСИЧКИ грехове са невинно извършени”. Когато хората по такъв начин биват подведени да повярват, че желанието е най-висшият закон, че свободата е разпуснатост и че човекът е отговорен единствено пред себе си, кой може да се чуди защо се ширят покварата и нравственият упадък? Хиляди и хиляди приемат жадно учения, подсигуряващи им свободата да слушат единствено на подтика на плътското си сърце. Желанието, страстта хващат юздите на себе контрола, животинските наклонности подчиняват силите на ума и душата и Сатана, ликуващ, завлича в мрежата си много хора, изповядващи, че са Христови последователи.

Но никой не бива да бъде мамен от лъжливите домогвания на спиритизма. Бог е дал на света достатъчно светлина, за да разкрива неговите уловки. Както бе вече показано, теорията станала основа на спиритизма, противоречи на най-ясните изявления на Писанието. Библията заявява, че мъртвите не знаят нищо, че нямат мисли, нямат дела и не участват в нищо, което се върши под слънцето, не знаят нито за радостите, нито за скърбите на онези, които са им били най-мили на земята.

Нещо повече, Бог е забранил изрично всяка форма на общуване с мнимите духове на умрелите. В дните на евреите имаше една група хора, които претендираха, подобно на спиритистите днес, че общуват с мъртвите. Но тези спиритически духове, както са наричани посетителите от другия свят, са обявени в Библията за “бесовски духове”. Боравенето с тези духове бе обявено за мерзост пред Господа и бе забранено тържествено под страх от смъртно наказание. Дори на самото название магьосничество сега се гледа с презрение. Твърдението, че хората могат да поддържат връзка със зли духове, прилича на басня от средните векове. Но спиритизмът, чиито последователи наброяват стотици хиляди, да, дори милиони, се е промъкнал в научните кръгове, нахлува в църквите и намира добър прием в законодателните дела, че дори и в царските дворове – тази гигантска измама е само едно съживяване, макар и в нова одежда, на забравеното и осъдено в миналото магьосничество.