„Молбата на началника е заповед.“

Със сигурност се знае, че членовете на клана Ротшилд са в положение постоянно и едновременно да влияят върху всички важни икономически и политически събития в Западния свят. Фамилията Ротшилд и нейните себеподобни, които наричаме Илюминати, са в състояние без никакви проблеми да инсценират икономическа криза като последната, която преживяхме. С каква цел ли? За да вкарат отделните държави още по-дълбоко в капана на дълговете, за да съблекат до голо средната класа, натрупвайки по този начин още повече богатства и власт. Власт, която им е необходима, за да противостоят на набиращите все по-голяма мощ народи от Азия. Поради тази причина родът Ротшилд е заел възможно най-добрите изходни позиции не само в западната половина на света.

„Якоб и Натаниел Ротшилд“ е банка, чрез която се осъществяват тайни сделки с Източна Европа и Русия. Тя има филиали в целия свят. През нея минават не само търговските операции с Дерипаска и Абрамович. Според кандидата за президент на САЩ Линдън Ларош банката е трябвало да придобие мажоритарния пакет акции в нефтения концерн „Юкос“, което обаче руското правителство успя да предотврати в последния момент, изваждайки през 2003 г. от играта неговия президент Ходорковски, тъй като той се готвел да прехвърли собствеността на компанията на Якоб Ротшилд.

Но сякаш усещайки, че нещо не достига, фамилията Ротшилд, отново според Линдън Ларош, си позволява една луксозна екстра – своя собствена секретна служба. През 2007 г. банка JNR купува фирмата Diligence LLC. Тя е основана през 2000 г. от Ник Дей, високопоставен британски таен агент, и от бившия агент на ЦРУ Майк Бейкър. По данни на в-к „Ханделсблат“ повече от половината служители, които са около 100, са бивши сътрудници на различни тайни служби. Останалите, както се посочва в Интернет страницата на фирмата, са банкери, разследващи журналисти и дипломати.

Освен това Натаниел Ротшилд е заместник председател на Управителния съвет на Atticus Capital Group,една голяма американска инвестиционна компания. От 2005 г. Нат е член на бизнес секцията на форума „Млади глобални лидери“ към „Световния икономически форум“, който е известен най-вече със своите ежегодни срещи в Давос. На тях се събират „водещи международни стопански експерти, политици, интелектуалци и журналисти, за да обсъждат най-наболелите въпроси на света като здравеопазване и околна среда“. Седалището на това английско разклонение на клана Ротшилд е „Спенсър хаус“на площад „Сейнт Джеймс“, единствения дворец в сърцето на Лондон, който все още е частна собственост.

Друга ротшилдова компания е Monument Capital Group LLC, базирана във Вашингтон. Тук Джеймс Ротшилд е в активната роля на вицепрезидент. В частност въпросният „монумент на капитала“ е основан от бившия шеф на Carlyle Group Роберт Дън и Дъглас Бейкър, по-рано високопоставен служител на Белия дом и доверено лице на Джордж У. Буш. „Карлайл груп“, която е собственост на семейство Буш, на саудитската кралска династия и на клана Бин Ладен, е главният печеливш от войната в Афганистан. Банките на Ротшилд „по домашному“ обслужват групировката. От своя страна тя е специализирана в търговия с въоръжение и екипировка и в изпълнението на поръчки за Департамента за вътрешна сигурност на САЩ Homeland Security, който след атаките на 11 септември 2001 г. похарчи много милиарди за следене на собствените си граждани и за охрана на границите.

„„Монумент капитал груп“ подписа днес широкообхватен договор с „Bopmeкc системс“. ,,Вортекс“ е основният доставчик на автоматични наземни сензори за Граничната патрулна служба на Съединените щати.“

Следователно фамилиите Ротшилд и Буш печелят отлично от „войната срещу терора“, която президентът Джордж У. Буш обяви след събитията от 11 септември 2001 г.

Според собствените ѝ изявления Rothschild Erken Group(RE Group) консултира „иновативни немски фирми при поемане на ангажименти от тяхна страна на американския пазар при всяка фаза от развитието на съответните проекти. „Ние знаем, че бъдещето принадлежи на онези компании, които са в състояние най-бързо да осъзнаят потенциала и перспективата на даден пазар и да ориентират дейността си към него“.“

От друга страна Rothschild Capital Group финансира съгласно личния си „етикет“ всички видове крупни сделки на концерни, финансови институции и правителства. Ето какво пишат господата за себе си: „До 2000 г. Ротшилд впрочем е бил съветник на почти 40 правителства в рамките на различни приватизационни програми.“

Поделението на „Ротшилд капитал“ „Моушън пикчър файнансинг дивижън“ консултира и финансира филмови и телевизионни продукции, разпространители на филми, музикални продуценти и всички видове развлекателни проекти.

През 2009 г. списание „Фокус мъни“ публикува серия статии, озаглавени „На кого принадлежи Германия?“. В тях подробно се описва всичко, което се явява собственост на „Капитал груп“, но дори и с половин уста не споменава името Ротшилд:

„На фондовия гигант например принадлежи всяка десета акция на фирмите „Линде“, „Байер“ и „Мерк“. Само по DAX американците държат по цени на борсата дялове на обща стойност 16,4 милиарда евро, почти колкото сумарната капитализация на „Дойче банк“ и „Луфтханза“. Инвестиционният банкер Джонатан Бел Лавлейс основава „Капитал груп“ през 1931 г., две години след Голямата депресия. Той успява да предвиди краха на борсата и своевременно продава своите ценни книжа. Днес „Капитал груп“ се помещава на 53 етаж на „кулите“ на „Банк ъв Америка“ в Лос Анжелис и управлява парите на 20 милиона вложители в 31 фонда, общо 750 милиарда долара. Компанията е частично притежание на фамилията на основателя – 10%, като 150-те мениджъри на фондове и анализатори също имат лични дялове – причина, поради която почти всички са лоялни към бизнеса в дългосрочен план.“

Фирмата „Масингберд Ротшилд“ е специализирана в областта на Интернет медиите и се ръководи от Оливър Ротшилд. Заедно с „Рио Тинто груп“ кланът от около 140 години е собственик на една от най-големите минни компании, която разработва находища на полезни изкопаеми по целия свят, добивайки злато, диаманти, желязна руда, боксит, алуминий, мед, титан, каменна сол и какво ли не още. Само тази компания, взета отделно, има пазарна стойност, надхвърляща 30 милиарда евро.

Ротшилдови и до ден днешен са акционери на „Ле Беерс“, най-големия в света търговец и производител на диаманти. През 80-те години на XIX век те създават предприятието съвместно със сър Сесил Роудс. Барон Давид де Ротшилд е член на Управителния съвет.

Фамилията Ротшилд е тясно свързана с притежаваната от Рупърт Мърдок „Нюз корпорейшън“,най-големия в света медиен концерн. Между другото в надзорния съвет има запазено място Андрю С. Б. Найт, който е член и на ръководството на „Ротшилд капитал мениджмънт“.

„Нюз корпорейшън“ разпространява повече от сто вестници и списания, сред които и влиятелни издания като „Дъ Ню Йорк поуст“ „Уолстрийт джърнъл“, CQ и „Вог“. Част от нея са стотици филмови компании и телевизионни канали като 20th Century Fox, „Скай“ и пакетът канали на „Нешънъл Джиографик“.

„Мърдок подкопава демокрациите по целия свят, притискайки законно избраните политици непрекъснато с едностранчиви новинарски кореспонденции и съобщения, докато не отстъпят пред исканията му. Години наред той манипулираше демократични общества като тези на САЩ, Великобритания и Австралия, но сега иска да разшири и доизгради в детайли своята система за контрол. В Америка преобладаващата част от кандидатите за президентския пост на Републиканската партия де факто фигурират във ведомостите за заплати на Мърдок. Когато Обама заклейми неговата телевизионна мрежа „Фокс нюз“ като откровено циничен пропаганден рупор, той създаде дясно ориентираното движение „Тий парти“ („Чаено парти“) и започна да излъчва в ефир заредени с омраза нападки срещу здравната реформа на президента и усилията му за постигане на мир. Резултатът беше голямата победа на републиканците на изборите за Конгреса през 2010 г.“

Доверени лица на клана Ротшилд имат съответни места във всички важни Национални банки, правителства и правителствени институции, комисии и консултантски фирми, в „Кръглата маса“, Съвета за международни отношения (CFR), в Световната банка, в Международния валутен фонд, в Банката за уреждане на международни плащания (BIZ) и в ООН. Но това споменаване е съвсем повърхностно. Тяхната преданост е превъзходно заплатена.

Като илюстрация на казаното шефът на „Банк ъв Ингланд“сър Едуард Джордж през октомври 2003 г. премина в Управителното тяло на английската „Ротшилд банк“. През април 2010 г. Майкъл Хилоу смени работното си място в „Н. М. Ротшилд & синове“ с по-висока длъжност в „Баркли“ – крупна английска банка, където фамилията Ротшилд също е сред акционерите. Председателят на Управителния съвет на „Баркли“ Маркус Агиус е женен за Катерин де Ротшилд, дъщерята на Едмонд де Ротшилд.

Освен това не бива да забравяме, че кланът Ротшилд е съосновател и съдружник във Федералния резерв (FED) – частната емисионна банка на Съединените щати, която притежава американския долар.

Фамилията е съсобственик на трите най-големи американски банки „Морган Чейз“, „Сити груп“ и „Банк ъв Америка“ държейки както частни акционерски дялове, така и чрез нейната фирма „Фиделити Мениджмънт & Ризърч корп.“ или Корпорация „Прецизен мениджмънт & проучвания“, която в Германия носи името „Фиделити инвестмънт сървисиф“ и от „свое име“ се явява главен акционер на Monsanto– концернът, който е световен лидер в сферата на гениите манипулации и земеделието.

От 1902 г. родът Ротшилд е съпритежател на Roуal Dutch Shell– един от най-големите петролни концерни в света, чийто мажоритарен собственик е холандското кралско семейство. Освен това негови представители са явни или анонимни съдружници и в други петролни концерни. Притежават и Transokean– най-голямата в света компания за сондажи на нефт и газ.

Вече 200 години фирмите на Ротшилдови привличат влиятелни политици и икономически светила, които зад кулисите тъкат нишките на тяхната паяжина. Разплитането на цялата тъкан от интереси навярно би запълнило един човешки живот. Остава загадка как самият клан успява да се ориентира в целия този хаос. Но явно знае „рецептата“, защото успехите му са красноречиви. На 31.03.2008 г. вестник „Файненшъл таймс Дойчланд“ съобщи:

„Инвестиционната банки „Ротшилд“ планомерно преустройва своята мрежа в основни немски филиали и във връзка с това разширява кръга на консултантите си. Петдесет и седем годишният Валтер Тисен ще бъде в ролята на „старши съветник“ на консултантите по сливания и капиталови пазари. В средата на 2007 г. Тисен неочаквано напусна поста си на шеф на Председателството на „АМ Генерали“ АД – третата по големина в Германия застрахователна група. Той се присъедини към един от кръговете от експерти от най-висока проба в германските инвестиционни банки. Вече доста години стратегията на Ротшилд е да дава тласък на бизнеса си, използвайки опитни специалисти. Консултант на банката например е Бернд Готшалк – бивш президент на влиятелния Съюз на производителите на автомобили. Своите услуги ѝ предоставя след излизането си от политиката и предишния министър на финансите на Бавария Курт Фалтхаузер. Ротшилд поддържа традиционно близки отношения с Държавната банка на провинция Бавария. Водещата му фигура е Клаус Манголд – бивш директор на търговската верига „Квеле“ и на старото акционерно дружество „Даймлер-Бенц“. Понастоящем Манголд е шеф на Комисията за Изтока в Германската търговска камара.“

На свой ред той доведе Герхард Шрьодер в обкръжението на Ротшилд. В броя си от 09.04.2010 г. списание „Мениджър“ пише в осмата статия от поредицата си за новата кариера на стария Федерален канцлер под заглавие „На началството му се налага да направи лична стъпка“:

„Най-после през март 2006 г. бившият директор на „Даймлер“ Клаус Манголд, самият той активно работещ за Ротшилд от няколко години, успял да го убеди да сътрудничи на именитата банкова институция. Както е прието в такива случаи Давид де Ротшилд изпратил на Шрьодер кратко писмо, в което благодарял за готовността му за съвместна дейност и го канел на следващото заседание на европейския Съвет на експертите. Подобен естествено непретенциозен, но културен делови маниер подействал обезоръжаващо на ексканцлера. „Не са необходими дълги послания, а ясно посочване на условията, едно ръкостискане и нещата тръгват от само себе си.“

Да, нещата стават точно така! С минимум официалности!