„Лошите навици развалят добрите дела.“

Мисиите на Централното разузнавателно управление (ЦРУ) на САЩ по света обхващат събиране на разузнавателна информация, провеждане на тайни операции и контраразузнаване. Официалната цел на агенцията е защита на националната сигурност на САЩ, но през десетилетията нейните методи и операции често предизвикват огромни международни дебати и противоречия.

Формалното създаване на ЦРУ. На 27 юни 1947 г. конгресна комисия организира тайно изслушване, което довежда до формалното създаване на ЦРУ в края на лятото. Най-красноречив е фактът, че не Хиленкьотер, а Алън Дълес — адвокат на частна практика — е назначен да води таен семинар върху разузнаването за няколко подбрани членове на Конгреса. Алън Дълес притежава усещане за патриотичен дълг от типа „Напред, християнски войни“. Роден е в най-доброто семейство на Уотъртаун, Ню Йорк, през 1893 г. Баща му е презвитерианският пастор на градчето; дядо му и чичо му са служили като държавни секретари. Президентът на неговия колеж, Принстън, е Удроу Уилсън, по-късно президент и на Съединените щати. Дълес е бил младши дипломат след Първата световна война и уолстрийтски адвокат по време на Депресията. Благодарение на внимателно изгражданата като директор на ССО в Швейцария репутация на американски шпионин — виртуоз, ръководството на републиканците го разглежда като директор на разузнаването в изгнание, точно както брат му Джон Фостър Дълес, главният говорител на партията по външната политика, е смятан за държавен секретар в сянка. Алън е изключително мил човек с играещи очи, гърлен смях и една почти палава непочтеност. Но той е също така и двуличен, хроничен прелюбодеец, безмилостно амбициозен. Няма колебания да подведе Конгреса, колегите си или дори своя главнокомандващ.

Кабинет 1501 на сградата Лонгуърт е изолиран от въоръжена охрана; всички работещи там са положили клетва да пазят тайна. Издухвайки дим от лулата си, в позата на отегчен учител, наставляващ буйни ученици, Алън Дълес описва ЦРУ, което ще бъде „ръководено от относително малък, но елитен корпус от мъже с влечение към анонимността“. На директора му ще са нужни „разсъдителен темперамент във висока степен“, „дълъг опит и дълбоки познания“ — тоест човекът трябва да е нещо като самия Дълес. Главните му довереници, в случай че са военни, ще „се откажат от своите звания на войници, моряци или авиатори и при това положение ще надянат униформата на разузнавателната служба“.

Американците имат „суровината за създаване на най-голямата разузнавателна служба в света — казва той. Личният състав не бива да е твърде многоброен.“ Няколко стотин кадърни хора ще свършат работата. „Дейността на Управлението не трябва нито да е шумна, нито да е прекалено забулена в тайнствеността и абракадабрата, с които се кичи детективът — аматьор“, успокоително твърди Дълес на членовете на Конгреса. „Това, което е нужно за успеха, е само яка работа, проницателно съждение и здрав разум.“ Той обаче никога не казва какво наистина желае — да съживи военновременните тайни операции на ССО. Създаването на новата американска тайна служба е съвсем близо. С подписването на Закона за национална сигурност от 26 юли 1947 г. президентът Труман тържествено открива новата архитектура на Студената война. Законът създава Военновъздушните сили като отделен род войски, командвани от генерал Вандерберг, а новият Съвет за национална сигурност трябва да е разпределителното табло на Белия дом за президентски решения. Създава се и длъжността държавен секретар по отбраната; първият й титуляр, Джеймс Форестол, получава заповед да обедини американските военни. („Тази служба — пише Форестол няколко дни по-късно — вероятно ще бъде най-голямото съществувало в историята гробище за провалени политици.“)

Най-накрая, в няколко кратки и повърхностни параграфа, на 18 септември Законът създава Централното разузнавателно управление. Управлението е родено с ужасни дефекти. От началото срещу него са изправени яростни и неумолими врагове в Пентагона и Държавния департамент — службите, чиито доклади, предполага се, ЦРУ трябва да координира. Управлението обаче не е техен надзирател, а само осиновено дете. Властта му е зле очертана. За следващите почти две години ЦРУ няма да получи формален устав или одобрени от Конгреса средства. През въпросния период главната квартира на ЦРУ ще оцелее за сметка на фонд за насъщния, поддържан от няколко конгресмени.

Секретността на Управлението пък винаги ще е несъвместима с откритостта на американската демокрация. „Имах най-лоши предчувствия за тази организация — пише Дийн Ачесън, бъдещ държавен секретар — и предупредих президента, че както е устроена, нито той, нито Съветът за национална сигурност (СНС), нито който и да е друг ще е в положение да знае какво тя върши или да я контролира.“ Той инструктира ЦРУ да съпоставя, оценява и довежда до знанието на когото трябва разузнавателна информация — и да изпълнява „други функции и задължения, свързани с разузнавателна информация, засягаща националната сигурност“. В тези единадесет думи е запечатана властта, която генерал Магрудър е запазил при своя опит да заобиколи президента две години по-рано. С течение на времето стотици големи тайни операции — 81 от тях по времето на втория мандат на Труман — ще бъдат преведени през тази вратичка.

Извършването на секретни акции изисква прякото или косвено разрешение на Съвета за национална сигурност. Тогава СНС включва президента Труман, държавния секретар и военните командири. Но съветът е незначителна институция. Събира се рядко, а когато все пак се събере, Труман рядко присъства. Той пристига на първата среща на 26 септември, като същото прави и един много предпазлив Роско Хиленкьотер. Юридическият съветник на ЦРУ Лорънс Хюстън е предупредил директора за увеличаващите се искания за тайни акции. Той заявява, че Управлението няма правото да ги провежда без изричното одобрение на Конгреса. Хили желае да ограничи задграничните дейности на ЦРУ до събирането на разузнавателна информация. Не успява. Важните решения се вземат тайно, често на закуските всяка сряда сутрин в дома на държавния секретар по отбраната Форестол.

На 27 септември Кенан изпраща на Форестол подробен документ, в който се настоява за създаването на „корпус за партизанска война“. Кенан смята: въпреки че американският народ може никога да не одобри подобни методи, „за нашата сигурност би могло да бъде от първостепенно значение да противодействаме на силата със сила“. Форестол ревностно одобрява предложението. Заедно двамата пускат в действие американските тайни служби.

Начало на организираната политическа война. Форестол поканва Хиленкьотер в Пентагона, за да обсъдят „широко разпространената понастоящем вяра, че нашата Разузнавателна група е самата неспособност“. Основанието на държавния секретар по отбраната е достатъчно сериозно. Несъответствието между възможностите на ЦРУ и мисиите, които е призвано да изпълнява, е невероятно. Новият командир на Службата за специални операции на ЦРУ, полковник Доналд Галоуей — Объркания, е наперен дребнав военен, достигнал връхната точка на таланта си като кавалерийски офицер в Уест Пойнт, преподаващ етикет на кадетите. Заместникът му Стивън Пенроуз, който е управлявал близкоизточния отдел на ССО, подава оставка, потиснат от своето безсилие. В една горчива паметна бележка до Форестол Пенроуз предупреждава, че „ЦРУ губи професионалистите си и не се сдобива с нов квалифициран персонал“ точно по времето „когато, както никога по-рано, правителството се нуждае от ефективна, експанзивна, професионална разузнавателна служба“.

Въпреки това на 14 декември 1947 г. Съветът за национална сигурност издава първите си строго секретни заповеди до ЦРУ. Управлението трябва да осъществи „тайни психологически операции, предназначени да противодействат на съветски и вдъхновени от Съветите действия“. Следвайки този призивен барабанен бой, ЦРУ си поставя за цел да бие червените на италианските избори, насрочени за април 1948 г. ЦРУ заявява на Белия дом, че Италия може да стане тоталитарна полицейска държава. Ако комунистите спечелят при избирателните урни, те ще завземат „най-древния център на западната култура, в частност преданите католици по света ще бъдат много притеснени за безопасността на Светия престол“. Перспективата на едно безбожно управление, държащо папата на близък прицел, е прекалено ужасна, за да бъде просто обмисляна. Кенан например смята, че започването на военни действия е по-добро от това комунистите да бъдат оставени да вземат властта легално, но щом това не може да се направи, остават тайните операции по образеца на комунистическите подривни техники.

Ф. Марк Уайът от ЦРУ, който дебютира в посочената операция, си спомня, че тя започва месеци преди Съветът за национална сигурност да я одобри формално. Конгресът, разбира се, никога не е разрешавал нещо подобно. Мисията е незаконна от самото си начало. „В ЦРУ, в главната квартира, се страхувахме ужасно, бяхме направо уплашени до смърт — казва Уайът, и с основание. Надхвърляхме правомощията си.“ За да бъдат победени комунистите, ще са нужни пари в брой, и то много. Най-изгодната предварителна сметка, представена от шефа на римската резидентура на ЦРУ Джеймс Дж. Енгълтън, е за сума от 10 милиона долара. Енгълтън, отчасти отгледан и възпитан в Италия, е служил там за ССО и е останал на поста си; отделно заявява на главната квартира, че е проникнал в италианските тайни служби до степен да ги ръководи на практика. Смята да използва персонала им като разносвачи, които да разпределят парите. Но откъде ще се вземат самите пари? ЦРУ все още няма самостоятелен бюджет и фонд за непредвидени разходи, с който да се обезпечават тайните операции.

Джеймс Форестол и добрият му приятел Алън Дълес измолват пари от своите приятели и колеги от Уолстрийт и Вашингтон — бизнесмени, банкери и политици, — но полученото все не достига. Тогава Форестол отива при стария си приятел Джон У. Снайдър, министър на финансите и един от най-близките съюзници на Хари Труман. Форестол убеждава Снайдър да източи нещо от Фонда за стабилизация на валутата, учреден по време на Депресията за поддържане стойността на долара в чужбина посредством краткосрочни валутни сделки, а по време на войната превърнат в хранилище за плячка, заловена от страните от Оста. Фондът разполага с 200 милиона долара, определени за възстановяването на Европа. Той прехвърля милиони в банковите сметки на богати американски граждани, много от тях италиано-американци, които след това изпращат парите на ново сформирани политически обединения, създадени от ЦРУ. Дарителите са инструктирани да поставят специален код на формулярите си за плащане на данък общ доход точно до сумата на „благотворителното дарение“. Милионите са доставени на италиански политици и на свещеници от „Католическо действие“ — политическо оръдие на Ватикана. Пълни с пари куфари минават от ръце в ръце в четири звездния хотел „Хаслер“. „Щеше ни се да го бяхме направили по по-изискан начин — казва Уайът. Да подаваш черни чанти, за да повлияеш на изборен резултат, всъщност не е нещо изключително привлекателно.“ Само дето нещото проработва: християндемократите в Италия печелят с достатъчна разлика и създават правителство без комунисти. Ето как между спечелилата партия и Управлението започва дълъг любовен роман.

Практиката на ЦРУ да се купуват избори и политици с торби пари също ще се повтаря в Италия — и много други страни — през следващите двадесет и пет години. Но през седмиците преди изборите комунистите бележат още една победа. Те слагат ръка на Чехословакия и започват жестока серия арести и екзекуции, която продължава почти пет години. Шефът на пражката резидентура Чарлз Катек се заема да спаси около тридесет чехи — своите агенти и семействата им, като ги прекара през границата до Мюнхен. Главната фигура сред тях е началникът на чехословашкото разузнаване. Катек урежда да го изведат тайно от страната, натъпкан между радиатора и скарата на спортен автомобил.

На 5 март 1948 г., докато чехословашката криза пламва, вдъхваща ужас телеграма е получена в Пентагона от генерал Лусиъс Д. Клей, командир на американските окупационни сили в Берлин. Генералът заявява, че според неговото предчувствие съветското нападение може да се случи във всяка минута. Пентагонът допуска телеграмата да изтече и Вашингтон е обзет от страх. Въпреки че берлинската база на ЦРУ изпраща доклад, с който уверява президента, че няма признаци за предстояща атака, никой не обръща внимание. На следващия ден Труман се появява пред обща сесия на Конгреса и предупреждава, че Съветският съюз и агентите му заплашват да предизвикат катаклизъм. Той поисква и получава незабавно одобрение на голямото начинание, което става известно като Планът Маршал.

Планът предлага милиарди долари на свободния свят за възстановяване на щетите, нанесени от войната, и за създаване на американска икономическа и политическа преграда срещу Съветите. В деветнадесет столици — шестнадесет в Европа и три в Азия — Съединените щати ще помогнат за възстановяването на цивилизацията по американска скица. Джеймс Форестол и Джордж Кенан са сред главните автори на плана. Алън Дълес е консултант. Заедно помагат да се сътвори тайно допълнение, което дава на ЦРУ възможността да води политическа война. Документът позволява на Управлението да изцежда безброй милиони долари от плана.

Механизмът е изненадващо прост. След като Конгресът одобрява Планът Маршал, той отпуска приблизително 13,7 милиарда долара за срок от пет години. Всяка държава, която получава помощ по плана, трябва да сложи настрана съответната сума в своя валута. Пет на сто от тези средства — 685 милиона долара като цяло — стават достъпни за ЦРУ с помощта на чуждестранните представителства на плана. Това е глобална схема за пране на пари, която остава секретна доста след края на Студената война. В районите на Европа и Азия, в които планът разцъфва, ще процъфтяват и американските шпиони. „Правехме се, че не виждаме нищо, и им даваме малко помощ — казва полковник Р. Алън Грифин, който ръководи далекоизточния отдел на Планът Маршал. Казвахме им да пъхнат ръка в джоба ни.“ Тайните фондове са сърцето на секретните операции. А ЦРУ вече има несекващ източник на пари, които не могат да бъдат проследени. В една свръхсекретна бележка, изпратена вероятно до двадесетина души в Държавния департамент, Белия дом и Пентагона на 4 май 1948 г., Кенан обявява „началото на организирана политическа война“ и призовава за създаването на нова тайна служба, която да провежда секретни операции по целия свят. Той ясно заявява, че Планът Маршал, Доктрнната Труман и секретните операции на ЦРУ са взаимно свързани части на една цялостна стратегия срещу Сталин.

Парите, които ЦРУ източва от Планът Маршал, ще финансират мрежа от прикрития — фасада от обществени комитети и съвети начело с изтъкнати граждани. Комунистите имат прикриващи организации в цяла Европа: издателства, вестници, студентски групи, профсъюзи. Сега и ЦРУ ще създаде свои. Те ще вербуват чуждестранни агенти — емигрантите от Източна Европа, бежанците от Русия. Чужденците, под контрола на ЦРУ, трябва да създадат нелегални политически групи в свободните европейски страни, а нелегалните да възпламенят „всеобщи освободителни движения“ отвъд Желязната завеса. Така, ако Студената война се превърне в гореща, Съединените щати ще разполагат с бойна сила по фронтовите линии.

Идеите на Кенан се възприемат бързо. Плановете му биват одобрени в секретна заповед на Съвета за национална сигурност (СНС) на 18 юни 1948 година. Директива 10/2 на СНС изисква тайни операции срещу Съветите по целия свят. Ударната сила, която според замисъла на Кенан трябва да води тази тайна война, получава възможно най-дружелюбното име — Служба за координиране на политиката (СКП). Това е параван, прикриващ дейността на групата. Службата е в рамките на ЦРУ, но началникът й трябва да докладва на секретаря по отбраната и на държавния секретар, понеже директорът на разузнаването е твърде слаб. Държавният департамент желае службата да се заеме с „разпространение на слухове, корумпиране, организиране на не комунистически фронтове“, според доклад на Съвета за национална сигурност, раз секретен през 2003 г. Форестол и Пентагонът искат „партизански движения… нелегални армии… саботажи и убийства“.